Да правиш българска култура на Острова и по света, е голяма привилегия

Росица Китанова-Трифонова е родена в Ловеч. През 2001 г. завършва Средно училище „П. Пипков“ с разширено изучаване на музика, а през 2005-а - и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. От 2010 г. живее със семейството си в Лондон.

Росица Китанова-Трифонова създава школата си през 2015 г., но доказва, че мечтите й са големи. В началото на пандемичната 2021 г., когато хората на изкуството бяха затворени по домовете си, се ражда идеята за виртуален пролетен фестивал „Над дъгата“, а целта е да се мотивират младите музиканти независимо от условията.

Тази година при изключителен успех премина петото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“. То е специално и поради факта, че в последния момент стана ясно, че няма да получи финансиране от Art Council England, което наложи българите в Обединеното кралство сами да се включат с благотворителна подкрепа.

В месеца на българската култура ще Ви разкажем повече за вълненията на младите таланти, техните учители и какво е да се предават българските традиции и изкуство във Великобритания.

Избрахме за всичко това да поговорим с Росица Китанова-Трифонова.

- Госпожо Трифонова, при изключителен интерес премина петото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“, организиран от Rosi piano school - Лондон. С какво обаче това издание беше по-различно от останалите четири?

- Първо бих искала да ви благодаря за възможността да споделя с читателите на БГ БЕН нашите преживявания и впечатления от изминалото издание на фестивала.

Тази година в живия концерт на 23 март в Лондон се включиха още по-голям брой деца от предишни години - 83 музиканти и над 30 танцьори. Въпреки че това е фестивал за музиканти, ние бяхме поканили над 30 деца танцьори - солови и групови, които акомпанираха на музикалните изпълнения във вокалната и фолклорната категория. Сцената беше пълна с деца и красота. Беше по-мащабно от миналата година, което, от своя страна, изискваше по-голяма подготовка и организация. Тази тенденция - да правим фестивала още по-вълнуващ и разрастващ - ще се опитаме да запазим и догодина.

- Колко деца се включиха в петото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“ и от кои страни?

- С голяма радост споделям, че в тазгодишното пето издание в двете части на фестивала (виртуален и концерт на живо) се включиха над 250 млади музиканти от Великобритания, България, Мароко, Норвегия, Полша, Италия, Германия и Испания.

- Увеличават ли се българските деца, които искат да участват в „Над дъгата“ за тези пет години?

- Фестивалът „Над дъгата“ винаги е имал голям интерес сред младите музиканти от България както във виртуалния ни концерт, така и в концерта на живо в Лондон. Прекрасно е да проследяваме музикалното развитие на нашите деца, участвали през всичките тези години, но сме щастливи, че видяхме и много нови млади музиканти и техните учители, включили се в петото издание на фестивала. Най-забележителен беше интересът от София, Бургас и Пловдив.

- На каква възраст са най-малките участници тази година?

- Тази година най-малките ни участници бяха близнаци на 5 години от Пловдив - Георги и Елица, с изпълнение на пиано.

- Имахте доста предизвикателства при организацията на тазгодишното издание на фестивала, тъй като в последния момент се оказа, че няма да бъдете финансирани, както досега. Наложи се да се разчита на благотворителността. Откликнаха ли достатъчно хора?

- Да, чисто организационно тази година ни беше много по-трудна, защото два пъти не бяхме одобрени за финансиране. Това измести нашия фокус в търсенето на средства, с които ще покрием нуждите на фестивала. Така се роди идеята за благотворителен базар, който проведохме на 1 март. Включиха се толкова много добри хора - пряко и не пряко свързани с фестивала. Заедно събрахме £1995. Това е повече, отколкото очаквахме, и сърцата ни са пълни с благодарност. Благодарение на подкрепата на всички доброволци, дарители, родители и учители ние не само събрахме сумата, с която да покрием наема на залата, където се състоя концертът на фестивала, но направихме нещо още по-вълнуващо - успяхме да закупим 90 статуетки за всички участници в живия концерт, които ще останат като прекрасен спомен от петото му издание.

- Означава ли тази благотворителност, че хората във Великобритания, и в частност българската общност там имат нужда днес от изкуство и са готови да подадат ръка, за да може децата им да развиват своите таланти?

- Разбира се! Когато получихме решението от Art Council England, че не сме одобрени за финансиране, ние не се отказахме. Нашата българска общност в Англия е отворена за благотворителност.  Въпреки трудностите ние се обединихме и заедно не просто събирахме средства, а създадохме вълшебство. Всеки един от нас е причината този фестивал да живее и да дава сцена на толкова много талантливи деца от България и света. На всички тях благодаря от сърце и пожелавам да продължават да вярват в доброто и да носят този дух на радост и споделеност.

- Освен интереса на децата към пролетния фестивал „Над дъгата“, получихте ли вече признание и от професионалната гилдия на Острова?

- С радост искам да споделя с читателите на БГ БЕН, че от януари тази година фестивалът „Над дъгата“ е официално член на Британската и интернационална федерация на фестивалите (British and International Federation of Festivals) BIFF. Нашият фестивал е успешно популяризиран в официалния сайт на Федерацията. След края на нашето събитие на 23 март получихме поздравителен имейл от тях за успехите на тазгодишното ни издание.

- Оттук нататък как смятате да се развива този фестивал и можем ли да видим следващата година и концерти на утвърдени млади музиканти?

- Това е нашата основна идея - да развием и популяризираме още повече фестивала „Над дъгата“. Плануваме догодина да е още по-мащабно и разбира се, да успеем да осъществим още една наша идея - да даваме възможност на вече утвърдили се млади музиканти и студенти, които са избрали професионално да се занимават с музика, за самостоятелен концерт от 30-35 мин.

- Подготвяте ли вече шестото издание на фестивала „Над дъгата“?

- Несъмнено подготовката за следващото издание на фестивала започва с края на предходното. Взимаме от опита, новите идеи и мечти и ги сътворяваме в реалност през следващата една година.

- Тази година се навършват официално 10 години от създаването на Rosi piano school в Лондон. Да Ви върна обаче назад във времето, как се роди идеята да направите тази школа в английската столица?

- Създаването на школата е най-естественото продължение на това да печелиш любовта и доверието на ученици и родители и с всяка година нашето музикално семейство да се увеличава. Всичко започна много преди това, но официално на 24 май 2015-а създадох нашата страница във Фейсбук с идеята да представим на света нашите отличия и постижения по пътя на музикалното ни развитие… И така до днес вече имам близо 40 ученици. Тук е мястото да отбележа, че през декември 2025 г. ще отпразнуваме нашия 10-годишен юбилей с концерт на мои настоящи и бивши ученици. Ще е много вълнуващо!

- Кой е най-големият успех за тези десет години?

- Благодаря за страхотния въпрос! Сега, като се замисля, успехите ни са безброй много, но най-големият е да създам мой стил на преподаване, благодарение на който децата да идват с желание на уроци. Ако аз виждам тяхната усмивка, идвайки и тръгвайки си от урок, значи това е най-големият ми успех. Изпитите, по които ги подготвям, са важни, но по-важно за мен е да ги науча да имат отношение към музиката и да я усещат с душата и тялото си.

- Понеже мечтите са за това да се сбъдват, какви са Вашите, свързани с музикалната подготовка на българските деца на Острова?

- Чисто практически мечтая да имаме по-голямо студио, в което да има роял и озвучителна система. Българските деца са талантливи и трудолюбиви и го заслужават напълно.

Моята най-голяма мечта е да видя всички тях като добри музиканти и успешни млади хора. Толкова много им благодаря, че точно мен са избрали да бъда част от тяхното музикално израстване. И вярвам, че във всеки един от тях оставям моята следа.

- В навечерието на най-хубавия български празник - 24 май, няма как да не Ви попитам какво е да се прави българска култура на Острова?

- Да правиш българска култура на Острова или където и да си по света, е голяма привилегия. За мен е чест да продължа по един или друг начин делото на всички български просветители и будители. Това е безценно!

- Трудна ли е учителската професия и лично Вие защо решихте да я практикувате във Великобритания?

- Когато професията ти е твоя мисия, всичко се случва с лекота. Винаги съм обичала децата и това, което правя. Моите родители също бяха учители. Не си представям живота си по друг начин. Моят път като учител във Великобритания започна през 2011година в Българско училище „Боян Мага“, общо 8 години, като първите две от тях бях доброволец. Имам прекрасни спомени и запознанства оттам. Паралелно с това правех и уроци по пиано, докато не дойде моментът, в който се отдадох изцяло на моята школа по пиано и пеене.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели за 24 май - на учениците, родителите и всички българи, които ще посрещнат празника в Обединеното кралство?

- Мили читатели, пожелавам ви мир и светлина! Бъдете будни, с отворено съзнание, защото нашите малки добри дела променят света към добро.

Искам да благодаря на скъпите ми ученици и техните родители за тази сплотеност и споделеност и да пожелая на семействата им щастие и благоденствие. Благодаря за доверието! Благодаря, че вече 10 години сме заедно!