Да бъдеш учител е преди всичко призвание да си носител и проводник на знанието
Илияна Бояджиева Смит е родена в София, омъжена с две пораснали деца. Завършила е Софийски университет „Св. Св. Климент Охридски“, специалност „Педагогика“ и Карлова Университет в Братислава, Словакия, също със специалност „Педагогика“. Има две II преквалификационни степени за учител към Софийския университет. Накратко учител по душа и по образование. През дългогодишния й 40 годишен учителски стаж е работила както в България, така и в Словакия, в Ирландия и към момента в Англия.
В момента Илияна Смит съчетава работата си като учител в английски училища и управление и преподавателска дейност в Българско училище „Найден Геров“. Животът на Илияна е протекъл и продължава да тече в класната стая, заобиколена от будни деца и това осмисля нейната мисия на учител всекидневно.
Срещаме ви с Илияна Бояджиева Смит в навечерието на най-българския празник – 24 май.
- Госпожо Бояджиева, създател и дългогодишен директор сте на Българско училище „Найден Геров“ в Обединеното кралство. Какво е днес да си учител и да си посветен на образованието на подрастващите?
- Да бъдеш учител не е променлива величина. Това е преди всичко призвание да бъдеш носител и проводник на знанието, посредством безкористната си отдаденост към малки и големи. Времената се менят, но същината на учителя остава една и съща. Той е там, за да дава всичко от себе си в името на бъдещото развитие на своите възпитаници. Промяната в децата и учениците, която усещаме всички осезаемо, се дължи на редица фактори от заобикалящия ни свят. Това, което мога да кажа от опит, е, че когато един учител е истински посветен на учениците си, те го усещат и всички замъгляващи съзнанието фактори остават на заден план. Всяко дете има нужда от грижа, внимание и любов, без значение от епохата, в която живее. Лично аз изключително много се радвам, че все още имам възможност да дарявам своите ученици с тези добродетели.
- Спомняте ли си как се ориентирахте към учителската професия, какво ви провокира да се посветите на тази хуманна дейност?
- Ще попътуваме доста назад във времето. Първите ми спомени са от моето семейство, в което имаше двама учители и ръководители, моята сестра Ангелина и моят зет. За съжаление и двамата вече са покойници, но желанието ми да стана учител тръгна точно от тях. Била съм част от много дискусии относно образователно - възпитателния процес, и от първа ръка съм се запознала с педагогическите подходи. В университетските си години имах честта да се запозная с един от най-прекрасните преподаватели – г-жа Ангелина Жекова. Автор на детска литература и изключителен професионалист, Ангелина Жекова ми даде онази липсваща част, която ме накара да повярвам, че това е моето призвание. Интересното съвпадение на имената не е случайно, както и нищо в живота, разбира се. Дъщеря ми носи също това прекрасно име Ангелина.
- Какви трудности и предизвикателства срещат днес работещите в българската образователна система зад граница?
- Предизвикателства има, както във всичко, но това прави мисията ни на учители на български деца в чужбина още по-значима.
На първо място мога да определя недостига на квалифицирани и опитни български учители в чужбина. Работата с български деца, които учат в английски училища, е много специфична. Самата образователна система в Англия е изградена върху съвсем различни добродетели, като критично мислене и проактивно обучение. Също имайте предвид, че ние не само преподаваме, ние и препредаваме обичта си към историята и културата на нашата родина. Намирането на учител, който е квалифициран, опитен и гъвкав е много трудно. Все по-често се случва те да намерят нас, което от своя страна е чудесно.
Второто ни предизвикателство е работата с родителите. Децата усещат отношението към България не само от учителите си, но и вкъщи, от родителите, с които прекарват по-голямата част от времето си. Много от родителите предпочитат да общуват с децата си на английски език, което допълнително утежнява нашата работа. Статистиката сочи, че едва 10% от българите, живеещи зад граница, водят децата си на българско училище. Сякаш усещането, което самите родители имат, когато решават да емигрират, се препредава и върху децата. От една страна това е съвсем естествен процес, но от друга бих казала, че всеки човек заслужава да познава корените си и сам да реши дали иска да бъдат част от живота му. Работата с родителите е като работа в екип, но голяма част от тях не се доверяват напълно на нас, като учители и просветители. Това понякога възпрепятства успешното обучение на самото дете преди всичко. Разбира се, има и родители, които ни съдействат напълно и при тези деца нещата се получават чудесно. Самите деца усвояват знанията много по-пълноценно и частичка от нашият език и култура остава съхранен.
Не на последно място самите деца осезаемо усещат разликата в манталитета на българското и английското образование, образователна система и педагогически подход. В нашето училище имаме учители, които работят в английски училища и затова успяваме да стигнем по-близо до самите деца, и те също разбират нещата в дълбочина. От една страна тези деца имат щастието да бъдат мост между две съвършено различни образователни системи и чрез учителите си да вземат най-доброто и от двете.
Всяко предизвикателство ражда нови хоризонти. Затова и нашата работа е толкова необятна.
- Организирахте конференция „Изкуствен интелект в образованието: Пътят към иновативното преподаване и учене – с фокус български език, история и география на България в чужбина“. До каква степен изкуственият интелект може да подкрепи обучителния процес в българските неделни училища?
- Както с всяко ново човешко сечиво, всичко зависи от човека, който го използва. Това, което разбрахме на конференцията, е, че не можем да игнорираме новостите. Те са тук, за да останат с нас и ние, като учители можем да вземем и дадем най-доброто от себе си.
Нашите родители в НБУ „Найден Геров“ са щастливи от факта, че не натрапваме съвременните технологии. Те държат много на личния контакт с учителя, както и на четенето на детска литература. Аз и учителите ми предпочитаме да ползваме инструментите на ИИ като помощник в подготовката си на уроците за децата, но не и като активна част от образователния процес. В часовете по четене използваме методи от английските училища, а именно преди започване на занятията всяко дете чете непознат за него текст 10 мин по негов избор на българска книга. Тази свобода на избора прави чудеса с децата.
- Какви изводи бяха направени по време на конференцията и как те ще подпомогнат дейността на учителите в неделните училища?
- Конференцията даде на всички ни един открит поглед към инструментите на изкуствения интелект и как те могат да бъдат прилагани в нашата работа. Видяхме инструменти за създаване на уроци, песнички, детски приказки и книжки, организация на учебните занятия, създаване на тестове и изпити. Изводът, който всички си извадихме, е че новият свят вече е тук. Не е в близкото или далечно бъдеще, той е тук и е на един клик разстояние. И вроденият ни естествен скептицизъм ще послужи за балансиране на степените, до които изкуствения интелект ще навлезе в процеса на образованието. Конференцията започна с успокоителните думи, че изкуственият интелект никога няма да бъде истински човек, мисля, че всички имахме нужда да го чуем. Това отвори съзнанието ни към тази новост.
- Имате ли подкрепата на българското Министерство на образованието, що се касае до българските училища в Обединеното кралство?
- МОН дава своята покрепа за нас 24 часа в денонощието, за което мога да изразя искрената си признателност и благодарност. Смятам МОН за най-големият мотор за запазване на българщината сред българите в чужбина.
Аз съм член на Асоциацията АБУЧ и всяка година един член на АБУЧ организира конференция в държава, в която има БГ училище. Такива конференции за последните години са провеждани в Малага, Кипър, Северна Ирландия, Гърция, Италия и Лондон тази година и др места. На тези срещи винаги има представител от МОН, от Държавната агенцията на българите в чужбина, представители от Софийски, Пловдивски, Великотърновски университет, БАН и др.
- Правим това интервю за специалния брой на вестник БГ БЕН, посветен на най-българския празник – 24 май. Какво е за Вас този празник?
- За мен лично това е най-големият и светъл празник! Не напразно моето училище носи името на Найден Геров – просветен български деец и дипломат, един от първите, които отварят класно училище в България, Найден Геров за първи път въвежда честването на Кирил и Методи като традиция на 11 Май 1851 г. (по старому). Както се пее в една небезизвестна песен „Напред, науката е слънце, което във очите грей!“, образованието е светлината по пътя на всеки един човек. Затова считам празника на светите братя Кирил и Методий за празник на знанието, празник на просветлението и празник на истинската българска будност!
- Учениците как възприемат 24 май и по какъв начин във вашето училище „запалвате“ огъня на знанието и културата?
- Правим го по възможно най-добрия за нас начин. Запознаваме децата с личностите на братята Кирил и Методий, както и с това какво са направили за нас и нашата писменост. Нашата азбука е уникална и всяко любознателно дете има огромен интерес към нея. Освен това говорим за Паисий Хилендарски и други просветни дейци в българската история. За нас е важно нашите ученици да усещат силата на българската писменост и българските букви, както и това да разбират, че и в нашата история и култура има герои.
- Трудно ли се съхраняват българското образование и традиции зад граница? Или всеотдайността на учителите преодолява всички препятствия?
- Бих казала, че трудно е много слаба дума. На моменти го чувствам като невъзможно, но България продължава да съществува благодарение на волята на много учители преди мен затова считам за мой дълг да продължавам да влагам всичко от себе си в това мое призвание. Бих искала да апелирам към всеки, който чете вашия всекидневник, да не оставя българския огън да загасне. Дори една българска дума изречена на ден на другия край на света е нещо огромно! Липсата на повече литература и по-достъпна за децата литература е голямо предизвикателство, затова считам нас учителите зад граница за истински творци. Стараем се, защото обичаме корените си. Надявам се всяко българско дете да усети българския си корен, без значение в коя част на света се намира!
- В каква посока трябва да се развива българското образование в чужбина, според Вас?
- Според мен посоката е добра, защото имаме всички предпоставки за развитие на български училища и общности зад границата. Посоката, която аз виждам, е посока на дълбоко опознаване на българските корени чрез съдействие на родители и учители в името на нашите деца. Те са нашето бъдеще и бъдещето на България.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод 24 май?
- Да съхранят Българския корен за следващите поколения.
