Часове до влизането на България в еврозоната, вижте как ще изглеждат банкнотите и монетите
На 1 януари 2026 година България става член на еврозоната, а левовите банкноти отиват в историята. Те се заменят с евро, като първата серия се състои от седем различни купюри: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро, съобщиха от специализирания сайт evroto.bg.
Втората серия e „Европа“ и в нея са включени шест купюри, и е завършена с емитирането на банкнотите от 100 € и 200 € на 28 май 2019 г. Серия „Европа“ не включва банкнота от 500 EUR и от 27 април 2019 г. тя вече не се емитира. Банкнотите от първата серия, пуснати за пръв път в обращение през 2002 г., постепенно се заместват от банкнотите от серия „Европа“. Всички евробанкноти са законно платежно средство навсякъде в еврозоната.
Защитни елементи на еврото
Банкнотите се произвеждат посредством сложна печатна технология, а защитните им елементи позволяват те да бъдат лесно различавани от фалшификатите. Защитните елементи са различни в зависимост от купюрата.
Всички купюри съдържат релефен печат, воден знак, осигурителна нишка и цифри, допълващи се срещу светлината. Купюрите от 5, 10 и 20 евро допълнително имат и холограма, както и златисто-перлена ивица. Купюрите от 50 €, 100 €, 200 € и 500 € съдържат, освен общите за всички купюри защитни елементи, и холограма, както и число с променящ се цвят.
Как ще изглеждат евромонетите
От БНБ дадоха и подробна информация как ще изглеждат монетите след първи януари 2026 година.
На монетата от 2 евро е изобразен Паисий Хилендарски (1722–ок. 1773) – български народен будител и духовник, автор на първото възрожденско произведение в българската историография – „История славянобългарска“. С надпис на кирилица вдясно е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“. Вляво от изображението на Паисий са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия „2026“.
Надпис на монетата от две евро: на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на другата – обърнато е изписан същият надпис.
На монетата от 1 евро е изобразен Св. Иван Рилски (ок. 876–946) – български духовен водач, живял като монах отшелник, чудотворец и небесен закрилник на българския народ, основател на Рилския манастир. С надпис на кирилица вдясно е обозначена държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия „2025“.
На монетата от 50 евроцента е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКИ“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
На монетата от 20 евроцента е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКИ“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
На монетата от 10 евроцента е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКИ“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
На монетата от 5 евроцента е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКИ“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
На монетата от 2 евроцента е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКИ“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
На монетата от 1 евроцент е изобразен Мадарският конник ‒ скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. С надпис на кирилица отгоре е държавата на емисия – „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу – „СТОТИНКА“ – наименованието на българските разменни монети, използвани в обращение. Вдясно е годината на емисия „2025“.
