Българското посолство в Лондон почете Уилям Гладстон по повод 150 години от Априлското въстание

С възпоменателна церемония пред мемориала на Уилям Гладстон в Лондон беше отдадена почит към паметта на една от най-значимите европейски личности, застанали в защита на българския народ след Априлското въстание. Тя се състоя в деня, когато се отбелязват 128 години от смъртта на Гладстон, който умира на 19 май 1898 г. Той е бил четири пъти министър-председател на Великобритания и четирикратен министър на финансите, оставил траен отпечатък върху политическия живот на страната. Събитието беше организирано от българското посолство и бе част от програмата за отбелязване на 150 години от въстанието.

В церемонията, която се проведе пред паметника на британския политик до църквата „St Clement Danes“, участваха представители на институции, дипломати и българи, живеещи във Великобритания, както и българският посланик Тихомир Стойчев. Джеймс Асер, депутат и председател на парламентарната група за приятелство с България. Специални гости на събитието бяха Франсис Гладстон, правнук на известния британски политик, както и членовете на семейството – Хюго Робсън, висш държавен служител, занимаващ се с нови енергийни проекти, Ксен Гладстон и Джон Йънг.

Сред присъстващите беше и Джон Бризби – член на Кралския съвет и правнук на първия министър-председател на Княжество България след Освобождението. В речта си г-н Джон Бризби подчерта значението на дейността на Уилям Гладстон за утвърждаването на българската кауза за свободна България. На чист български език той се обърна към присъстващите с думите: „Шапки долу, поклон!“.

Акцент в събитието беше историческата връзка между Гладстон и България, която остава ключова за международното осъзнаване на трагедията след въстанието. Именно през 1876–1877 г. британският политик се превръща в един от най-ярките защитници на българската кауза в Европа, като поставя въпроса за жестокостите на Османската империя в центъра на международния политически дебат.

Уилям Гладстон използва своя политически авторитет и обществено влияние, за да мобилизира общественото мнение в полза на българската кауза. Особено силен отзвук предизвиква неговият памфлет „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който категорично осъжда насилието срещу българите и призовава за прекратяване на османското управление в засегнатите територии.

„По този начин общественото мнение в тогавашна Англия и в Европа се променя в полза на българската кауза. Днес ние дължим част от нашата свобода и на този британски политик, който в онези времена се обявява за свободна и независима България“, каза Тихомир Стойчев.

Историците определят позицията на Гладстон като ключов фактор за формирането на международен натиск, който допринася за поставянето на българския въпрос в дневния ред на европейската дипломация.

Подкрепата му за България не приключва с тези събития. В следващите години Гладстон последователно защитава българските интереси – противопоставя се на решенията на Берлинския договор, подкрепя Съединението на България и застава зад запазването на Търновската конституция, като изразява убеденост в политическата зрялост на българския народ.

Организаторите подчертаха, че подобни инициативи имат не само възпоменателен, но и образователен характер, като напомнят за ролята на международната солидарност и за значението на личности като Уилям Гладстон, които със своята позиция влияят върху хода на историята.

Церемонията завърши с поднасяне на венци и минута мълчание в знак на признателност към делото на британския държавник – символ на морална отговорност и застъпничество за справедливост в един от най-тежките моменти от българската история.