Българско училище „Найден Геров“ предприема нова крачка за съхранение на българския език и култура във Великобритания

Илияна Бояджиева Смит е директор на Българско училище „Найден Геров” във Великобритания. През своя 40-годишен трудов стаж е доказала, че е учител не само по образование, но и по душа. 

Тя е родена в София, омъжена, с две деца. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Педагогика“, и Карлова Университет в Братислава, Словакия, също със специалност „Педагогика“. Има две II преквалификационни степени. 

Работила е като учител в България, Словакия, Ирландия, а сега и в Англия. В момента Илияна Смит съчетава работата си като учител в английски училища и управление и преподавателска дейност в Българско училище „Найден Геров“. Признава, че животът й е в класната стая, сред нейните будни деца, което осмисля мисията й на учител всекидневно.

- Госпожо Смит, в навечерието сме на новата учебна година. Какви са новите моменти в българското образование, които ще предложите на своите ученици в БУ „Найден Геров“?

- С радост и вълнение посрещаме новата учебна година в Българско училище „Найден Геров“. Нашият екип продължава да се стреми към съчетание на традициите в българското образование с иновации и съвременни подходи в обучението.

През тази учебна година въвеждаме няколко нови момента, които, вярваме, че ще обогатят учебния процес:

1.      Разширено дигитално съдържание - използваме нови онлайн платформи и ресурси, които не само допълват учебния материал, но и правят ученето по-ангажиращо и достъпно за учениците.

2.      Модулен подход в обучението - въвеждаме гъвкави обучителни модули, които позволяват по-задълбочено изучаване на теми, свързани с българската култура, история и литература.

3.      Интегрирани проекти и практики - учениците ще работят по междупредметни проекти, които развиват критическо мислене, екипна работа и креативност.

4.      Подкрепа за езиково развитие - специални занимания по български език за деца, за които той не е първи, както и допълнителна работа с ученици, които имат нужда от езиково обогатяване.

5.      По-тясна връзка с родителите - стартираме нова комуникационна платформа, която ще улесни обратната връзка между учители и родители, както и ще предоставя възможности за родителски участия в училищния живот.

Нашата мисия остава непроменена - да съхраняваме българския език, дух и култура, като същевременно подготвяме децата за предизвикателствата на съвременния свят. Вярвам, че с общи усилия ще направим тази учебна година успешна, вдъхновяваща и изпълнена с постижения.

- Как възникна идеята за седмично училище със занималня в ръководеното от Вас училище?

- Идеята за създаване на седмично училище със занималня в нашето учебно заведение се роди естествено - като отговор на нуждите на нашите семейства и децата, които обучаваме. През годините забелязахме, че все повече родители търсят не просто място, където децата да изучават български език и култура веднъж седмично, а цялостна образователна среда, която предлага по-задълбочено обучение, възпитание и грижа.

Много от децата, особено тези, които растат извън България, имат нужда от повече време и различни форми на занимания, за да могат не само да научат езика, но и да го използват свободно в ежедневна среда. Затова решихме да надградим класическия модел на съботно-неделно училище и да предложим седмична форма на обучение и занималня.

Така създадохме пространство, в което учениците прекарват повече време в езикова среда, участват в разнообразни дейности - от литературни ателиета и театрални работилници, изкуства и културни инициативи. Това не само подпомага обучението, но и изгражда общност, в която децата се чувстват приобщени към българските традиции и ценности.

Родителите също оценяват тази възможност - както заради по-пълноценната образователна програма, така и заради удобството, че децата им прекарват времето си в стимулираща и подкрепяща среда.

Вярваме, че това е крачка напред в мисията ни да съхраняваме българския език и култура в условията на съвременното мултикултурно общество.

- Може би тук трябва да кажем и какво точно се влага под понятието седмично училище и как то ще облекчи българското образование, в частност родителите и децата.

- Да, това е един важен момент, който заслужава разяснение. Под понятието „седмично училище” в нашия контекст разбираме форма на обучение, която се провежда не само в съботно-неделни дни, както е традиционно за българските училища в чужбина, а в рамките на цялата седмица - с полудневна ангажираност на учениците.

Този модел ни дава възможност да предложим разширена учебна програма, която включва не само стандартните предмети, като български език, литература, история и география на България, но и разнообразни занимания, като изкуства, музика, приложни дейности. Важна част от програмата е и занималнята, която осигурява допълнителна подкрепа и през ваканциите с езикови упражнения и развиване на социални умения в спокойна и защитена среда.

Това облекчава родителите по няколко начина. На първо място, осигуряваме грижа за децата в удобно време през седмицата, което улеснява семействата в организацията на техния работен график. Освен това децата имат възможност да се потопят в българска езикова среда по-продължително, което спомага за по-доброто овладяване на езика и културната идентичност. И не на последно място, училището се превръща в център на българската общност - място, където децата изграждат приятелства, ценности и принадлежност.

Седмичното училище е естествено продължение на стремежа ни да отговорим на реалните потребности на съвременните български семейства зад граница, като осигурим качествено, устойчиво и достъпно образование, близко до българските традиции, но в крак със съвременните педагогически практики.

- На какво ще наблегнете през новата учебна година?

- През новата учебна година ще поставим акцент върху три основни приоритета, които смятаме за ключови за развитието на нашите ученици и за утвърждаването на БУ „Найден Геров“ като съвременно и вдъхновяващо образователно средище.

Първо - задълбочено овладяване на българския език. Ще продължим да работим целенасочено за развиване на езиковите умения на децата както в писмената, така и в устната реч. Ще наблегнем на четивната грамотност, творческото писане и обогатяването на речника чрез разнообразни методи - интерактивни уроци, литературни клубове, театрални дейности и работа по проекти.

Второ - интеграция на българската култура в ежедневието на учениците. Целта ни е децата не само да учат за България, но и да живеят с българската култура. Затова ще организираме повече събития, празници, ателиета и тематични седмици, посветени на българските традиции, народно творчество и съвременно културно наследство.

Трето - емоционално и социално развитие. Ще продължим да създаваме подкрепяща и приобщаваща среда, в която всяко дете се чувства ценено и уверено. Работим активно с професионални преподаватели, работили като учители и в България, за да развиваме емоционалната интелигентност, толерантността и уменията за работа в екип.

В допълнение, ще разширим комуникацията с родителите и ще търсим още по-тясно партньорство с българската общност, защото вярваме, че образованието е споделена отговорност и обща кауза.

- Кои са предизвикателствата, които стоят на дневен ред пред педагогическите екипи на българските училища зад граница?

- Педагогическите екипи в българските училища в чужбина ежедневно се сблъскват с редица предизвикателства, които изискват не само професионализъм, но и отдаденост, гъвкавост и силна връзка с общността.

На първо място стои езиковото многообразие. Голяма част от нашите ученици растат в дву- или многоезична среда, където българският език невинаги е основен в ежедневието. Това изисква от учителите специален подход, търпение и умение да изграждат езикови умения върху разнообразни езикови основи. Мотивацията на учениците също е много важна, защото в чуждоезикова и чуждокултурна среда поддържането на интереса към българския език, история и култура е предизвикателство. Налага се да бъдем не само преподаватели, но и вдъхновители - да превръщаме ученето в преживяване, което има смисъл за децата. Другото предизвикателство е създаването на адекватна учебна среда с ограничени ресурси. Много от нашите училища функционират без постоянна сграда, с ограничена техническа база. Това изисква креативност и много добра организация от страна на екипа, за да се осигури качествено образование въпреки външните ограничения.

Четвърто - липсата на единна образователна рамка. Понякога се налага адаптиране на учебното съдържание спрямо различните възрастови, езикови и културни особености на учениците, без достатъчно методически материали, създадени конкретно за български училища зад граница.

И не на последно място - задържането и развитието на педагогически кадри. Учителската професия в чужбина изисква висока квалификация, огромна ангажираност и лично посвещение. Това прави устойчивостта на екипите трудна задача. Въпреки всички тези предизвикателства вярвам, че именно тук, извън пределите на България, се ражда една от най-силните форми на родолюбие - това, което учителите дават на децата, не е просто знание, а чувство за принадлежност, за идентичност и за гордост, че са част от българската култура.

- Каква подкрепа според Вас могат да получат българските училища зад граница, за да се подкрепи образованието на децата?

- Българските училища зад граница играят ключова роля за съхраняването на езика, културата и идентичността на българските общности по света. Затова е от изключително значение тази дейност да бъде последователно подкрепяна. Това трябва да става чрез методическа и експертна помощ, защото учителите ни имат нужда от специализирани обучения, достъп до съвременни методики и адаптирани ресурси, съобразени с реалността на преподаване в мултикултурна и чуждоезикова среда. Създаването на центрове за професионално развитие, уебинари и мрежи за обмен на добри практики би било от изключителна полза. Не на последно място - подкрепа от местните български общности и дипломация.

Убедена съм, че когато институциите, училищата и общностите работят в синхрон, децата ни получават най-ценното - възможността да бъдат образовани, свързани със своите корени и горди с това, че са българи.

- Част от учениците - предполагам, и във Вашето училище, са родени и растат в Англия, тоест те имат малка представа за родината. Как българските училища могат да съхранят връзката с България?

- Това е един от най-съществените въпроси, които стоят пред нас като българско училище зад граница. Наистина, голяма част от нашите ученици са родени и отглеждани в Англия - България за тях често е по-скоро усещане, отколкото реален спомен. Именно затова нашата роля като училище е не само да преподаваме, а да изграждаме връзка - емоционална, културна и езикова, между децата и родината на техните родители. Ние вярваме, че езикът е ключът към идентичността. Затова полагаме големи усилия децата не просто да научат български, а да започнат да го усещат като свой език, на който могат да мислят, общуват, мечтаят. Културата също играе огромна роля. От изключителна важност е, че училището ни създава общност - средище на българщината, където децата се срещат с други като тях, а родителите намират подкрепа и принадлежност. Това усещане, че не са сами, че имат място, където българското е живо и важно, е може би най-силната връзка с родината. Вярвам, че дори едно дете да не е живяло в България, то може да я носи в сърцето си - стига да сме му показали с любов и вдъхновение какво означава да си българин.

- И в други интервюта сме казвали, че без всеотдайността на директорите и учителите българското образование зад граница би било немислимо. В каква посока обаче трябва да се надгражда?

- Абсолютно вярно - българското образование зад граница се крепи до голяма степен на ентусиазма, любовта и постоянството на учителите и директорите, които често работят в предизвикателни условия. Но за да бъде тази мисия устойчива и ефективна в дългосрочен план, трябва не просто да разчитаме на личната всеотдайност, а да започнем системно надграждане в няколко ключови посоки - професионално развитие на преподавателите, дигитализация и иновативни подходи, свързаност с България и изграждане на мрежи.

И най-важното - трябва да продължаваме да работим с вяра, че всяко дете, което запази езика, историята и културата си, е жив мост към България. Но за да бъде този мост стабилен, е нужно усилието да бъде споделено - от учители, родители, институции и обществото като цяло.

- Номинирана сте за наградата „Злата Мъгленска“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Какво е за Вас тази номинация?

- За мен тази номинация е изключителна чест и дълбоко вълнение. Наградата „Злата Мъгленска“ носи не само символиката на признание към личните усилия, но и отдава почит към мисията на всички нас, които работим за съхраняване на българския дух зад граница.

Приемам номинацията не просто като оценка за своя труд, а като признание към целия екип на Българско училище „Найден Геров“, към моите колеги учители, към родителите и най-вече към децата, защото без тях тази кауза би била невъзможна. Всеки един от нас влага сърце, време и енергия, за да поддържаме жив българския език и култура далеч от родината.

Тази номинация е и стимул да продължа с още по-голяма отговорност и вдъхновение. Вярвам, че образованието е мост между поколенията, между България и света, и съм благодарна, че съм част от тази мисия.

Вярвам също, че когато работиш с любов и вяра в това, което правиш, резултатите достигат далеч отвъд класната стая - до сърцата на децата, до домовете на семействата и до бъдещето на нашата общност.

- През юни организирахте конкурс за оригинална творба, свързана с българския език, история, култура и традиции, под надслов „Таланти без граница“, в който се включиха над 200 ученици от 15 български училища в Европа, Америка и Русия. По какъв начин ще развивате тази инициатива?

- Инициативата „Таланти без граница“ беше създадена с идеята да даде сцена и глас на децата от българските училища по света - да ги насърчи да творят, да се изразяват на родния език и да почувстват, че независимо от разстоянието, те са част от едно голямо живо българско семейство.

Участието на над 200 ученици от различни континенти надмина очакванията ни и доказа, че у децата има не само талант, но и силна емоционална връзка с България. Това ни вдъхновява да превърнем „Таланти без граница“ в традиционен международен форум, който ще се развива и обогатява всяка година. Планираме да разширим категориите, като освен литературни творби, ще включим визуални изкуства, музика, танц, дигитални проекти и видеоформати, за да дадем възможност на повече деца да изразят себе си според своите силни страни. Ще организираме виртуална церемония по награждаване, в която да се включат всички училища, с участие на български културни дейци и творци. Това ще бъде и културен празник, който да свързва ученици от различни точки на света. Предвиждаме и засилване на партньорството с институции. Нашата цел е не просто да покажем талантите на българските деца зад граница, а да ги насърчим да вярват в себе си, да се гордеят с корените си и да продължат да носят България в сърцето си - независимо къде се намират!