Българският цигулар Емил Чакалов: Имах прекрасната възможност да работя със световни музиканти
Mузиката е култура, усещане и начин на изразяване. Тя е поток от енергия, чието послание освобождава духа и го потапя в една уникална житейска философия, пречупена през вълшебния саунд на различните инструменти, какъвто примерно е цигулката. И днешният ни гост носи заряда на тази магия. Емил Чакалов е един от ръководителите на English National Ballet Philharmonic, концертмайстор е на The Hastings Philharmonic Orchestraсвирил и е работил с имена като Stevie Wonder, Depeche Mode, Coldplay, Jamiroquai, Тhe Who, Kylie Minogue, Take That, Robbie Williams и много други. Кариерата му е изпълнена с безброй участия по концерти, световни турнета, спектакли, мюзикъли, филми и други проекти, но за всичко това днес ще поговорим с маестро Чакалов!
- Здравейте г-н Чакалов! Израснали сте в семейство на професионални музиканти и на 5-годишна възраст се захващате с цигулката. Разкажете ни за началото, както и за разликата според Вас в системата и музикалното обучение на децата по ваше време и сега!
- Здравейте, благодаря за поканата. Да, и двамата ми родители са музиканти. Майка ми беше учителка по пиано, първо преподаваше в школа, но след това децата започнаха да идват на уроци и у дома. А баща ми е виолист и дълги години водеше групата на виолите във Варненската филхармония. Така че за мен беше абсолютно логично да се насоча именно към музиката и сякаш цигулката беше инструмент, избран още преди мен. Истината е, че през 80-те и 90-те години в България имахме прекрасни преподаватели, със страхотно ниво на инструментално преподаване най-вече. Сега нещата са доста по-различни, младото поколение е с други интереси, докато много хора като мен заминаха навън преди години и намериха своя път извън България. Спомням си, че когато аз трябваше да вляза в Националната академия, моята учителка Дора Иванова, която беше уникален цигулар и преподавател, трябваше да ме подготвя цели две години, за да може да получа място в академията, въпреки че бях доста талантлив младеж. А сега почти няма кой да влезе в тази академия, което, за съжаление, е много тъжно. Всичко навремето беше абсолютно безплатно и ние дори не сме го оценявали. А сега, ако аз трябва да платя на моето дете за обучение 18-20 години да свири на цигулка и да стане професионалист на моето ниво, на мен това ще ми струва сума в размер на почти два имота на изплащане. А за цените на инструментите няма да споменаваме. Така че в днешно време, особено тук, много малко хора стигат до ниво професионален цигулар, професионална балерина, професионален пианист или певец, понеже или трябва да си от заможно семейство, или на стипендия. Това няма как да се случи при семейство с нисък доход, освен в случаите, когато някой е гениално талантлив, за да стигне до професионално ниво.
- Едва на 16-годишна възраст заминавате за Испания, където свирите и ръководите Elche Chamber Orchestra. Какви са спомените Ви от този период?
- Това заминаване беше много интересно събитие за мен. Към кметството в този испански град имат камерен оркестър и въпреки крехката ни възраст в онези години бяхме на по-високо ниво от техните музиканти. Заминахме за период от една година като частни ученици - трима цигулари, една виола и учителката ни, която продължи да ни преподава уроци и там. Всичко това се случи след някаква специална уговорка между диригента на оркестъра в този град, кметството и нашето училище, понеже ние бяхме все още деца и нямахме професионална кариера. Но пък изведнъж ставаш концертиращ артист на сцената, и то извън родината. Свирихме предимно Вивалди, барокова музика, имахме турнета в различни градове и беше много интересно. Дори от гледна точка на това, че тогава бях на 16, ученик в музикалното училище във Варна и по онова комунистическо време да излезеш извън България в красива страна като Испания, си беше абсолютно събитие.
- На по-късен етап пристигате в Англия, за да продължите обучението си в Guildhall School of Music and Drama. Какво беше началото за Вас в Лондон?
- Пристигането ми в Лондон беше шок. Но преди да замина за Острова, някак по-интересно за мен беше преместването ми от Варна в София, където учех в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров'' и бях по-впечатлен от столицата ни, отколкото тук. Лондон е огромен град и в самото начало не успях да реагирам, понеже нямах възможност да видя „цялата картина“. Пристигнах да уча в Guildhall School of Music and Drama, на стипендия от British Council, с добър английски и всичко беше уредено. Времето премина някак бързо и след тази една година не се прибрах в родината, а останах тук. Продължих да уча още в няколко музикални колежа, като една година бях и в Trinity Laban Conservatoire of Music с виртуозния цигулар и концертмайстор на Кралската опера в Лондон Васко Василев. Така преди около 25 години започна началото за мен в Лондон, имах вече възможност да практикувам на различни места, с големи имена и да създам нови познанства.
- Вие сте един от ръководителите на English National Ballet Philharmonic, свирите с различни оркестри в най-големите зали, сред които и „Албърт Роял Хол”. Как се случиха нещата с балета?
- В началото балетът се казваше Orchestra of the English National Ballet, после го преименуваха на English National Ballet Philharmonic. Преди около 20 години имах покана за работа там от колеги, с които вече бях завързал познанство. Нещата се случиха сравнително бързо за мен, постепенно започнах да свиря солата на „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“ и така с времето достигнах до позиция втори концертмайстор. Всяка година предимно лятото свирим „Лебедово езеро“ в „Албърт Роял Хол”, където Английският балет правят интересна продукция с уникални 60 лебеда. Именно там преди време за първи път изсвирих и голямото соло.
- Записвали сте саундтракове за филми и мюзикъли, а извън класическата музика сте работил с изпълнители от ранга на Stevie Wonder и много други. Как се случи срещата Ви с Depeche Mode, на които сте голям фен?
- Да, имах прекрасната възможност да работя по различни проекти с едни от големите имена на световната музикална сцена, сред които Stevie Wonder, Coldplay, Jamiroquai, Cher, Тhe Who, Kylie Minogue, Take That, Robbie Williams. Работих и по записите на различни проекти и филми с композиторите Hans Zimmer („James Bond”, „Kung Fu Panda”, „Interstellar”), Lorne Balf („Mission Impossible”), John Powell („Wicked”). Работихме също и по записите на „Andor” на Disney. Иначе съм фен на класики като „Star Wars” и „Indiana Jones“. Но като фен на Depeche Mode, за мен срещата ми с тях беше едно уникално паметно преживяване. Бях сред музикантите, поканени лично от групата да свирим заедно на сцената на „Албърт Роял Хол” по повод техния благотворителен концерт, който беше част от турнето им през 2007 г. Беше уникално! С Мартин Гор си говорихме за доста неща, понеже ми е интересен като талант и автор на повечето песни на групата. И до момента все още съм единственият българин свирил с Depeche Mode именно в „Албърт Роя Хол”.
- Да поговорим и за участието Ви във филмите „Sherlock Holmes: A Game of Shadows“ (2011) и „The Duchess“ (2008)!
- Доколкото си спомням за „Sherlock Holmes: A Game of Shadows“, режисьорът Гай Ричи по някакъв начин се свърза с нас, понеже търсеше източноевропеец, тип румънец или българин, но в крайна сметка, изиграхме роля на френски „джипсита“ в гората. Оказа се, че доста хора, които са гледали филма, след това ме разпознаха, и беше забавно. А в балета пък още от началото ми викаха „Холивуд бой“, понеже преди 20 години се снимах в голяма реклама на Vodafone за първото 3G. Снимките бяха и в Прага, пътувахме в един влак, а аз просто свирих на цигулката, точно като една бохемска история.
- Намирате ли разлика в етиката на работа с чуждите музиканти и кои са нещата, които най-силно Ви впечатляват?
- Голямата сила в Англия специфично е качеството на музикантите. Нивото на музициране и на прима виста тук е наистина много високо и всичко се случва твърде бързо. Това беше първото нещо, което трябваше да науча, когато дойдох в Англия. Почти всеки месец се събираме квартет, но понякога не сме в един и същи състав като музиканти - примерно втората цигулка или чилистът, ако не дойдат, ще ги замести някой друг, въпросът е, че който и да дойде, всички са на много високо ниво. Специално тези срещи си ги правим не за пари, а с много любов към музиката. Едва на двайсетгодишна възраст моето ниво беше абсолютно високо, което ми даваше възможности професионално да работя навсякъде. Но зад всичко това стои изключително упорит труд, високо ниво на обучение и постоянство.
- Смятате ли, че изкуственият интелект е някаква заплаха конкретно за музикантите и опасност да се обезценят човешките умения и познания?
- Да, имам известно притеснение и то е пряко свързано най-вече с филмовата студийна работа, която правя. Защото, реално погледнато, някои от саундтраковете, които записваме, могат да бъдат заменени с компютърни ефекти. Макар че поне за момента повечето композитори предпочитат човешката грешка пред един „студен перфекционизъм”, който няма как да пресъздаде енергията, вибрацията... Според мен човешкото не може да бъде заменено. Могат да програмират изкуствен интелект, който да имитира човешка емоционалност или грешка, но няма как да е абсолютно истинско това като усещане. Именно поради това не смятам, че ние, музикантите, ще можем да бъдем напълно заменени от изкуствен интелект.
- Къде можем да Ви гледаме скоро в Лондон?
- Току-що приключих работа в новото студио на Maida Vale Studios с композитора Hans Zimmer. Заедно с виртуозния кларнетист и мой добър приятел Боян Иванов свирим много често в The Hastings Philharmonic Orchestra, където съм концертмайстор, и следващият ни концерт там ще бъде на 5 май. А през юни месец пък ще свиря „The Four Seasons“ (Vivaldi). Заповядайте и се насладете на прекрасната музика!
- Благодаря за отделеното време, г-н Чакалов! Вашите пожелания към феновете на класическата музика и към читателите на вестник БГ БЕН?
- Тук бих искал да спомена концерта, който направихме в чест на 3 март, организиран от Bci London, за това колко развълнувани бяхме всички ние и най-вече от факта, че залата беше пълна. За нас тази подкрепа е изключително важна. Прекрасно е да имаме публика от всички възрасти, и най-вече млади хора, за да имат отношение към класическата музика, която създава естетика. На всички Ваши читатели пожелавам най-вече здраве и до нови срещи! Благодаря за поканата!
(Емил Чакалов: https://open.spotify.com/artist/3Gw5xhDMOoiLUrXsvH3K2b)
Снимка: Личен архив на Емил Чакалов
Редактор: Антоанета Петрова
