Британски експерти проследяват увеличаващите се космически отпадъци и потенциалните заплахи

Екипите на астрономическата обсерватория в Чилболтън, Южна Англия, наблюдават небето с помощта на огромна антена, за да проследяват все по-многобройните космически отломки и да осигурят защита на британските сателити, предаде АФП, съобщи БТА.

Когато антената се активира, на екраните в контролната зала се показват обектите, засечени от системата: звезди, спътници, изоставени ракетни степени.

Експертите от обсерваторията в Чилболтън, управлявана от британската Национална космическа лаборатория RAL Space, наблюдават предимно спътниците с британски лиценз, като например тези, предназначени за интернет или метеорологията.

Данните след това се предават на Националния център за космически операции на Великобритания, както и на други агенции, които работят денонощно, за да предотвратяват сблъсъци.

Земната орбита става все по-претоварена от спътници и отломки от ракети, отбелязват експертите, които смятат, че има спешна необходимост да се инвестира в наблюдението на пренаселено космическо пространство.

Според данни на Европейската космическа агенция (ЕКА), публикувани в края на юли, понастоящем в орбита се има над 46 000 космически отломки с общо тегло 17 000 тона, без да се отчитат многобройните некаталогизирани фрагменти.

"Нашата роля е да наблюдаваме всичко, случващо се в космоса, и всичко, което се намира там", казва пред АФП Матю Арчър, заместник-директор, отговарящ за изстрелванията и космическото наблюдение в Британската космическа агенция.

"Повечето наблюдавани обекти не предизвикват сблъсъци през по-голямата част от времето, но всички те биха могли да причинят значителни щети, дори да унищожат сателити", казва Арчър.

Увеличаването на броя на космическите отпадъци прави космоса много "по-претъпкан", което постоянно засилва необходимостта от наблюдение", продължава той, докато на екрана преминават сателити от съзвездието "Старлинк" (Starlink) на американската компания "Спейс Екс" (SpaceX).

В сряда учени потвърдиха, че горната степен на ракетата "Фалкон 9" на компанията се е разбила на Луната - сблъсък, от който, освен всичко друго, учените се надяват да получат по-добра представа и за рисковете, свързани с космическите отпадъци.

Британската космическа агенция разчита на данните от Националния център за космически операции, за да проследява движенията на спътниците и да наблюдава действията на потенциалните си "противници".

Учените наблюдават също така космически отпадъци като изоставени ракетни степени или излезли от строя спътници, които все по-често навлизат в атмосферата.

В случай на навлизане в атмосферата специалистите са готови да подадат сигнал за отпадъци, които може да не се разпаднат, преди да достигнат земната повърхност. Такъв беше случаят през януари миналата година с неконтролираното завръщане на китайска ракета, която в крайна сметка падна в Тихия океан, след като заплашваше да се разбие на британска територия.

"Това е  мултинационална среда и има толкова много обекти, които не подлежат на контрол.   Единственият начин всички тези дейности да продължат в пълна безопасност е да се проследява всеки елемент ", отбелязва Сара Наш, ръководителка на съоръженията в Чилболтън.

Тази система позволява също така да се предвидят природни рискове, идващи от космоса, с откриването на комети и астероиди, които се приближават твърде много до Земята.

Миналата година Британската космическа агенция се присъедини към Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN).

"Работим в партньорство с НАСА и други организации в САЩ, за да предоставим процентна вероятност за евентуален сблъсък със Земята и да уточним кога би могло да се случи това", обяснява Матю Арчър.

През 2029 г. Великобритания трябва да подкрепи мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА), чиято цел е да изследва Апофис - астероид с приблизителен диаметър 375 метра, по време на преминаването му в близост до Земята.

"Астероидите представляват интересно предизвикателство в много отношения. Рядко се случва астероид да се появи от нищото", обяснява Сара Наш.

Обикновено тези обекти се наблюдават от оптични детектори, разположени на други места във Великобритания, тъй като са твърде далече, за да бъдат засечени от антената в Чилболтън.

"Ако бяха достатъчно близо, за да бъдат забелязани от радара, тогава наистина щяхме да имаме проблеми", казва със смях ръководителят на обсерваторията Греъм Маршал.