Библия на човешките взаимоотношения и отражението им върху децата
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева представя една изключително важна тема, а именно - как семейните отношения рефлектират върху децата.
Изкуството да бъдеш човек било изчезнало. Защо да е така? Човешките възможности и днес, както и преди десет хиляди години са същите. Човек разполага със същия инструмент, но колко пъти са го учили да си служи добре с него?
В библията на човешките взаимоотношения цари хаос от човешки емоции и чувства - хаос, породен от неумението ни да общуваме на един език: езика на човещината. Всеки един от нас иска любов, внимание, признание, одобрение, но трудно подарява на другия онова, което желае собствената му душа. Всеки един от нас иска любов, но не умеем да разговаряме на езика на любовта. Именно неумението да се справяме с нашите емоции и чувства и да разбираме себе си ни води до неумението да разбираме и другите.
Родителите са първите, които рисуват в детската душа
Човек се ражда на този свят с чиста душа, без никакъв вид насилие и агресия. Всеки един от нас има своята житейска библия - отражение на нашата неповторима и уникална личност. Детето се ражда като една чисто бяла книга и първите, които започват да пишат увода на тази книга, са неговите родители. Те са първите, които започват да рисуват в детската душа. В първа глава от тази „чисто бяла книга“ се изписва деликатната същност на детската душевност, която включва и отговорното родителско поведение. Родителите предоставят възможности на детето да опознае света. Те проправят път на революционната за времето си идея, че възрастният е това, което детето трябва да стане. Няма универсални съвети за възпитание. И няма начин да не сбъркате във възпитанието. Въпросът е да имате съзнанието колко е важно да бъдете добри в запълването на този бял лист - детето и неговото възпитание, защото това, което напишем в детската душа, това ще прочетем. В следващите глави се изписва цикълът на живота: юношеството, изпитателните двайсет, бурните трийсет, цъфтящите четиресет, пламенните петдесет, ведрите шейсет, мъдрите седемдесет и т.н. Заключението на нашата личностна библия се изписва от нас самите - „картата на смисъла на живота ни“. Именно защото ние сме режисьори на своята съдба - чрез нашите божествени избори - ние сами чертаем своя житейски път. Например, ако нашето вътрешно дете е било наранено в детството и започнем да нараняваме другите чрез агресия или насилие, смелостта е в това: да осъзнаем своите разрушителни модели на мислене и поведение, да застанем смело лице в лице със себе си, да поискаме професионална психологическа помощ и да започнем да работим със себе си. Ако направим тази смела крачка, ние ще променим своя житейски сценарий и ще допишем заключението на нашата житейска библия с щастлив край.
Оптимистичното отношение на детето в бъдеще до голяма степен зависи от атмосферата в семейството
С други думи, когато родителите са изгубени в своите конфликтни партньорски и личностни емоции, те не осъзнават, че техните недоразумения действат като скрит насилник спрямо детето. Много често родители, които имат травми и не могат да се справят в живота, се вкопчват в своите деца, които им стават отдушник на болките. Така децата се превръщат в родители на своите родители. Те не осъзнават, че детето потъва и се загубва, тъй като на този етап от развитието си няма нужния опит и трудно се справя със своите чувства и емоции. Въпреки това от него се очаква да поеме ролята на зрял човек. „Заглушено насилие“ е, когато родителите манипулират децата през тяхното незнание или когато при развод и тежки взаимоотношения те воюват през детето.
Ако обаче връзката с родителите се гради на основата на доверие и любов, родителите се запечатват в ума на детето като водещи и помагащи фигури, източник на спокойствие и хармония, прототип на всички приятелски взаимоотношения в живота оттук нататък. Това, от което се нуждаем, са майки и бащи, които са открили как да вярват в себе си. От всички наблюдения можем да заключим, че така се оформя благотворен кръг - първо, получаваме доверие и любов от родителите си, после сякаш ги поемаме вътре в себе си с цялата им любов и доверие, след което можем щедро да раздаваме на външния свят от това богатство от чувства на привързаност.
Съществува паралелен кръг и за омразата ни - тя води до създаването на заплашителни фигури в ума ни, въз основа на които приписваме на хората неприятни и зловредни качества. Тоест, горчивината, изпитвана към хората или съдбата, се натрупва още в самото детство и може да се засили или задълбочи на по-късен етап от живота.
Убедена съм, че всеки от нас е скрил дълбоко в душата си своите емоционални травми. Човек, получил тежка рана, постоянно живее в гняв и страх и няма апетит да разговаря с хората и света, защото липсва смелостта да започне диалог със себе си лице в лице. От друга страна, хората не го разбират и не разбират неговата болка „защо”. Може би и Вие сте изпитали нещо подобно, когато твърде дълго не сте прощавали, и това Ви е довело до разрушителни последици. Но потискането не помага. Все едно да се опитваме да затворим огън в конопен чувал, а не бива да изгаряме себе си или някой друг с него. И затова задържаме в себе си могъща емоция, която сякаш ни обзема неканена. Тя е като токсични отпадъци - има ги, никой не ги иска, но хранилищата за тях са съвсем малко. Човек трябва да измине дълъг път, за да се избави от тях. Емоциите са като вътрешна метеорологична система, а емоционалната грамотност прилича на метерологична прогноза. Както е полезно да се знае дали ще има ураган или силно застудяване, така и ако имаме информация, че ни предстои емоционална буря, ще можем да вземем предпазни мерки, за да сведем до минимум щетите. Емоциите изискват интелигентност - от нас зависи да ги използваме добре. Когато се тълкуват погрешно, те носят опустошение и болка. И понеже се „предават” от едни човек на друг, липсата на емоционалната грамотност ни разболява в общуването във всички сфери (семейна, родител-дете, партньорска, работна, социална).
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
