20 април фокусира в себе си паметта за Априлското въстание, датата трябва да стане официален празник

20 април да бъде обявен за официален празник - най-малкото за национален ден, за дата, която фокусира в себе си паметта за въстанието. Защото тази памет и досега се отбелязва на 1 и/или 2 май, както и на други дати, свързани със събитията по места. В това няма нищо лошо, но е редно да има конкретна дата на тази общонационална памет и тя може да бъде единствено 20 април.

Тази година на 20 април България отбелязва 150 години от Априлското въстание. Годишнината дава повод за много размисъл, дори образователният министър Сергей Игнатов предложи 20 април да се обяви за официален празник.

С Априлското въстание българите показаха на света, че са достойни за своята свобода. И са готови с цената на много жертви да я постигнат. Пред подвига на предците ни всички думи звучат малки. Но истината е, че днес повече от всякога трябва да си спомним за храбрите им сърца и всеотдайността, благодарение на което ние днес сме свободни!

По повод 150 години от Априлското въстание известният историк професор Пламен Павлов даде специално интервю за вестник БГ БЕН.

Професор Павлов е и бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Завършил е история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1984-та е преподавател там по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. Професор Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. От 1998 до 2002 г. е бил председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят.

БГ БЕН

- Професор Павлов, през тази година се навършват 150 години от Априлското въстание, което, макар и неуспешно, се оказва повратна точка в националноосвободителната кауза за освобождението на България от турско иго. Какво обаче остава скрито в подготовката за този исторически акт?

- Донякъде ще Ви възразя - Априлското въстание в крайна сметка се оказва успешно. Както казваше акад. Константин Косев, „губим битката, но… печелим войната!”. Според самия Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече…”. Не по-малко силни са думите на Цанко Дюстабанов пред съда в Търново: „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства (…), които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!“.

Наистина, въстанието е подготвено в много кратки срокове и в условията на конспирация, поради което няма документи за „Апостолското събрание“ в Гюргево, което не съвсем точно наричаме „Гюргевски комитет“. Разликата е съществена - заседанията в Гюргево не са самоинициатива на апостолите, а са проведени в съгласие със съратниците им в страната, например с Русенския и Врачанския, а и с дейци от други революционни комитети.

- Защо Априлското въстание избухва по-рано от предвиденото?

- За съжаление, ние не знаем коя е планираната в Гюргево дата за начало на въстанието - срещат се твърдения за 1 и 11 май. При втората явно е търсена връзката с Деня на светите братя Кирил и Методий, който на практика е националният ни празник - и то още преди да съществува свободната българска държава! Този ден е схващан не само като училищно тържество, а и като празник, който припомня за могъщото Българско царство от Средновековието - „славната ни някога държава“, както пише Васил Левски. От друга страна, между водачите на българската революция има съгласие, че е необходимо час по-скоро да започне масово революционно действие предвид изострянето на т.нар. „Източна криза” още през 1875 г. Или както пише Ботев: „… да драснем кибрита на въстанието!“. С други думи, допускано е въстанието да бъде обявено по-рано, за да не бъде осуетено от властите. Уви, така става, но това създава много проблеми при опитите за разширяването на обхвата на въстанието, особено в останалите три революционни окръга с центрове Търново, Сливен и Враца. И все пак Тодор Каблешков постъпва правилно и по единствено възможния начин, обявявайки началото на бунта в Четвърти революционен окръг на 20 април.

- Днес повече от всякога имаме нужда да споменем героите на Априлското въстание. Кои са те?

- Те са изключително много! Във въстанието с оръжие в ръка участват хиляди българи. Закономерно на преден план изпъкват апостолите в четирите революционни окръга - Стефан Стамболов, Георги Измирлиев Македончето, Тодор Лука Лефтеров и Христо Караминков - в Първи, Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода - във Втори, Стоян Заимов, Георги Апостолов и Никола Обретенов - в Трети, Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов и Георги Икономов - в Четвърти. 

Да не забравяме обаче и войводите на големи чети - Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Христо Патрев - в Първи Търновски окръг, Стоил войвода и Георги Дражев - във Втори Сливенски, Димитър Попгеоргиев-Беровски в Пиянечко - Македония. И разбира се, Христо Ботев и Таньо Стоянов, както и участието на българските чети в Сръбско-турската война от лятото на 1876 г. - на практика е продължение на Априлското въстание, особено с четите на Тодор Велков и Сидер Грънчаров.

За мен трябва да се постави силен акцент върху ролята на революционните комитети по градове и села, без които въстанието би било невъзможно. Естествено, става дума за Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Клисура, Брацигово, Перущица, Батак и още, и още селища в Тракия, както и в Ново село (днешни град Априлци), Кръвеник, Батошево и околните села в Първи окръг. Местните комитети дават на въстанието ярки личности като Тодор Каблешков, Павел Бобеков, Васил Петлешков, Петър Бонев, Кочо Честименски, Гене Теллията (предводител на въстаниците в лагера на Еледжик) и редица други - в Четвърти, както и Дядо Фильо Радев, Йонко Карагьозов, Стефан Пешев и др. - в Първи окръг. Съжалявам, пропускам още десетки имена, но те присъстват в националната памет. И има защо!

- Османската власт реагира изключително бързо и успява да потуши въстанието. Защо най-силна се оказва реакцията им срещу въстанието в Средногорието?

- Защото в Четвърти Пловдивски окръг - с център Панагюрище, въстанието е най-масово, защото именно там се създава свободна територия с българска власт, макар и за десетина дни, а това би довело до намесата на т.нар. Велики сили и дори до преговори! С други думи, можело да бъде постигнат успех, който османските власти не искат да допуснат в никакъв случай. По тази причина разпалват ислямския фанатизъм, особено сред по-неуките и бедни мюсюлмани, провокират кървави погроми като тези в Батак и Бояджик, Ямболско… Не на последно място, въстанието в Тракия и Родопите заплашва стратегическия път от София към Пловдив, Одрин и Цариград. Разбира се, империята разполага със смазващо превъзходство в хора и въоръжение, но в никакъв случай не бива да се подценяват военните успехи на въстаналите българи - фактор, който нерядко е подценяван. Така например срещу Панагюрище са хвърлени над десет хиляди души войска и башибозук, водени от трима генерали (паши). Въпреки това под командването на Иван Соколов и Павел Бобеков революционната столица се отбранява цяла седмица, нанасяйки тежки загуби на противника. Комитетът в Брацигово не само води успешна отбрана, но осъществява и настъпателни операции. Неравни, но пропити от български героизъм са и сраженията в Първи окръг, останали в местната памет като Новоселското въстание.

- Батак става символ на българската саможертва. Там повече от 3000 жители са изгорени или изклани. Следва и трагедията в църквата „Света Неделя“. Защо се стига до тази жестокост?

- В основата на отвратителните жестокости е разпаленият фанатизъм, но и алчността, която води до откровено ограбване на богатото селище, на практика градче, звено в търговията с Беломорието и Македония. Не бива да забравяме още нещо - въстанието в Батак е добре подготвено, ръководи се от местните първенци начело с кмета Трендафил Керелов, създадени на въоръжени сили от над хиляда въоръжени мъже. Истината е, че въстаналите българи са победени не с оръжие, а с подла измама!

- Според Вас имали ли са съмнение ръководителите и участниците в Априлското въстание, че то няма да бъде успешно, и защо въпреки всичко те не са се отказали?

- Апостолите, тези млади момчета на средна възраст малко над двадесет години, не са авантюристи. Напротив, подпомагани от местните комитети (в тях водеща е ролята на най-предприемчивите личности, търговци, учители, лекари, аптекари, свещеници…), ръководителите на въстанието се стремят да поставят българския политически въпрос на масата на европейската дипломация - цел, която е завещана от Раковски и Левски. Затова аз си позволих да нарека Априлската епопея „въстанието на Левски“. И мисля, че съм прав - самите апостоли изтъкват, че се опират на комитетската мрежа, създадена от Апостола и неговите съратници, като цяло следват същата революционна стратегия.

- Можем ли да кажем, че именно Априлското въстание е онзи момент, който води до така мечтаната свобода, и защо?

- Мисля си, че до голяма степен въпросът Ви е риторичен. Цитираните по-горе думи на Бенковски и Цанко Дюстабанов са достатъчно красноречиви. Затова Фондация „Васил Левски“ през 2019 г. изпрати отворено писмо до държавните институции 20 април да бъде обявен за официален празник, най-малкото за национален ден, за дата, която фокусира в себе си паметта за въстанието. Защото тази памет и досега се отбелязва на 1 и/или 2 май, както и на други дати, свързани със събитията по места. В това няма нищо лошо, но е редно да има конкретна дата на тази общонационална памет и тя може да бъде единствено 20 април.

- След като светът научава за героизма на българите, кои от Великите сили подават ръка, за да се случи освобождението?

- В една или друга степен, всички от т.нар. Велики сили вземат отношение, особено към кървавите жестокости в Батак и на други места, към похода на Ботевата чета… Вълна от солидарност с българите обхваща цяла Европа, Русия и много други страни. Европейската дипломация търси решение на българския въпрос - посланическата конференция в Цариград в края на същата 1876 г., която предлага създаването на две български области, на практика автономни държави - Източна със столица Търново и Западна със столица София. Общата им територия обхваща почти цялото българско етнокултурно пространство, вкл. Северна Добруджа и Поморавието. Османската империя отхвърля това уместно и справедливо решение, което дава реална перспектива на новата българска държавност. Остава, както знаем, военно решение…

- Какъв пример са днес героите от Априлското въстание за българите, които често се поддават на всякакви патриотични внушения?

- За да не се поддават на тези внушения, нерядко част от хибридна война срещу нашата страна, сънародниците ни - и в самата България, и в чужбина, трябва да осмислят реалното звучене на идеите, ръководили героите отпреди 150 години. А те са отразени в думите на Левски: „… да бъдем равни с другите европейски народи…“, да изградим демократична република на законността - основата за просперитета на цялото общество, без разлика на народност и религия.

- Може ли патриотизмът на нашите предци да е стабилен коректив, който да ни даде ясна насока за това какво е патриотизъм и какво е имитация на патриотизъм?

- Убеден съм, че може и че е коректив. Отговорът на въпроса - какво е патриотизъм? - е даден убедително от героите на Априлското въстание. Имитацията, за която питате, е съпътствана от думи и действия в интерес на други сили, включително към такива, които ни обявиха за „вражеска държава“… Към тях според мен не трябва да има търпимост.

- Обикновено на такива кръгли годишнини от знакови за България исторически събития всички правят красив разказ и говорят с преклонение. Смятате ли обаче, че учениците, тоест нашите наследници, имат реална представа за величието на нашите герои?

- Това е задачата на нас, историците, учителите, журналистите… Всички се опитваме да го правим - доколкото ни стигат силите. Благодаря Ви, че това става и на страниците на българския вестник във Великобритания!

- Какво ще кажете днес на младите хора и на българите, които живеят и работят в чужбина?

- Ще си позволя да отговоря с една мисъл на демиурга на нашата национална революция Георги Раковски - идея, споделяна от Левски и героите на Априлската епопея: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини!“. Без това чувство не е възможно да проумеем своето място като неразделна част от цивилизованото човечество.