На Арената днес: Откривателят на легендарната група Nightwish Пламен Димов

Едно от нещата, които ни карат да се чувстваме горди българи, са успехите на сънародниците ни извън пределите на родината. Днешната ни среща е именно с един от тези българи, за които талантът няма граници и възраст, а музиката е усещане и начин на живот. Това е Пламен Димов - откривател и баща на най-успешната скандинавска симфоник метъл група Nightwish. Той е музикален педагог, преподава джаз-рок пеене, джаз пиано и цигулка в различни училища в Китее, Финландия, където от 40 години живее със семейството си. Организатор е и на проекта „Седмицата на международната музика и изкуство в Китее“ (Kitee International Music and Art Week), симпозиум за млади таланти от цял свят. Представяме ви интервюто ни с маестро Пламен Димов, направено специално за читателите на БГ БЕН.

- Здравейте, г-н Димов, за нас е особена чест да сте ни наш гост. Като начало нека Ви върнем в годините на Вашето детство, когато на 5-годишна възраст започвате да свирите на акордеон, цигулка и пиано. Кое беше определящо в насоката Ви към по-твърдата музика?

- Здравейте и благодаря за поканата! В началото започнах да свиря на акордеон, но определено не бях очарован и след това се захванах с цигулката. Свирих упорито и бях много добър цигулар, но сърцето ме влечеше към новото, различното и така паралелно се захванах и с пианото. А интересът ми към рок музиката започна, когато късно вечерите у дома слушах Радио Люксембург, където пускаха групи като „Бийтълс” и всичко друго, което идваше от Запад (другата страна на завесата). По онова време бяха лампови радиата и баща ми идваше вечер да ми вземе лампата, понеже на другия ден трябваше да бъда по-свеж и да свиря на пиано. Така започна влечението ми към по-твърдата музика. Аз съм музикален космополит и живея в една от столиците на хеви и симфоник метъл музиката.

- Завършвате Академията за музикално и танцово изкуство (АМТИ) в Пловдив и в началото на 80-те гастролирате из Европа с българските групи „Монтана бенд“ и трио „Алиби“. Какво си спомняте за този период от време и как решихте да се установите във Финландия?

- След като завърших академията, тръгнах с „Монтана бенд“ да свирим в различни държави из Европа. Тъй като тогава бяха времената на кавър бандите, ние с това си изкарвахме прехраната. Бяхме на много хубави места в Норвегия, Германия, Швейцария, дори през 1982 година в Монтрьо една от бандите, с които свирихме, беше ФСБ („Формация Студио Балкантон“), група, която много уважавам и по мое мнение е променила облика на българската поп музика като никоя друга група. И така, докато обикаляхме из Европа, дойде добро предложение от един фински мениджър да отидем за няколко месеца да свирим в град Китее във Финландия. Започнах да търся на картата къде се намира Китее и когато видях, че се намира само на 40 км до границата със СССР, категорично отказах да замина. Но колегите от групата успяха да ме убедят, че всичко е наред, понеже вече бяха свирили там. Съгласих се и заминахме за Китее - малък хубав град, с население от 12 хиляди жители. Там срещнах съпругата ми Леена, която гледаше олимпиадата по телевизията в антрето на хотела, в който бяхме отседнали. Две години по-късно се оженихме, имаме три прекрасни деца и вече 40 години съм в Китее.

- Какви бяха първите Ви впечатления от Финландия като система, начин на живот, отношение? На какво Ви научи тази държава?

- Преди всичко вниманието и коректността на хората. Ние в България обичаме да казваме, че сме едни от най-гостоприемните народи и че там в Скандинавието хората са студени. Но те не са студени, те са сдържани. Просто тяхната култура, образование и израстване не пасват с нашите разбирания за контакти. Типично по български, ние влизаме в „парцела“ на другия човек, настаняваме се там и той вече е наш голям приятел и после често следват разочарования... А тук в отношенията между хората има една средна линия, която не се нарушава, и дори примерно да не са приятелски, те са много по-трайни от тези, чийто модел е на Балканите. И между другото, Финландия е страна, за която милиони хора по света знаят много малко. Финландия отбеляза 108 години от своята независимост и днес вече е най-проспериращата държава по много показатели не само в Европа. Във Финландия няма бездомни хора. Страната се нарежда сред най-добрите в света по здравеопазване, икономическо развитие, образование, политическо състояние и качество на живот и е сред най-безопасните държави в света. Но те са скромни, не се хвалят с това. Аз съм полиглот, непрекъснато се ровя в тези неща и живея точно в тази система. Голямо удоволствие е да се живее сред човеци, добри хора. Техните действия и отношение успяват да те правят добър също.

- Вие сте музикален педагог, който открива, подкрепя и развива млади таланти. Преподавате джаз-рок пеене, джаз пиано, свирене на цигулка и също така сте организатор на проекти като "Kitee International Music and Art Week". Разкажете ни малко повече за всичко това!

- През 1995 година имах собствена банда Brass Band, с която свирехме джаз-рок и имахме два компактдиска. Тогава преподавах на талантливи тийнейджъри, сред които бяха и бъдещите членове на Nightwish. Около мен се бяха сформирали цели 17 групи, които правеха собствена музика в различни стилове - рок, хард рок, пънк. Много държах всяка група да има свой стил и да развива собствените си ресурси. Това е най-важното в моето обучение. По този повод често им споделях, че съм от поколение, което сме свирели предимно кавъри. Затова, когато някой от учениците ми изпълнява кавър, казвам, че искам да чуя дадената песен не като копие на оригинала, а да видя и усетя самия него в песента. И по този начин се развива музикалният интелект на всеки от тях. А относно проекта "Kitee International Music and Art Week" - след успеха на Nightwish те издадоха книга, в която споменават името ми и много от нещата, свързвани с групата през годините. По това време продължавах с преподавателската си дейност и много фенове бяха в контакт с мен, имаха въпроси, искаха да идват в Китее и да посетят прекрасния музей, в който се намира - „Nightwish Story“. Така се роди идеята да събирам фенове на групата от цял свят, в една или две седмици през юли и август, които да изпълняват предимно техни композиции. За 14 години успях да докарам над 30 хиляди фенове от 67 страни, а сред най-екзотичните са Камчатка, Аляска, Шри Ланка, Австралия, както и от последната точка на Аржентина, преди да се отиде до Антарктида. Така се стигна и до идеята за фестивал, не само за срещи. Канил съм различни певци и музиканти от Европа и не само, като акцентът е свирене и пеене на Nightwish музика от чуждестранни таланти, които определено подбирам. Рекордът ни е през 2017 година, когато в църквата в Китее имаше голям концерт, по време на който на live stream събрахме 38 хиляди зрители, което за мен е голямо постижение.

- Вие сте откривател и ментор на музикантите от Nightwish, една от най-добрите симфоник метъл банди през последните 30 години. Какви бяха първите Ви впечатления за всеки от тях по онова време, когато сте учител на тези талантливи млади таланти?

- Определено забелязвам талантите около себе си. Сред моите възпитаници бяха и бъдещите основаващи членове на Nightwish. Обучението при мен е свързано с цялостно развитие, с взаимно разбиране, слушане, напътствия в живота. С Таря Турунен (вокали) започнахме да работим през 1991-1992 г. и първото парче, което й дадох, тя го изпя много чисто, въпреки че никога преди това не беше го чувала. Още тогава разбрах, че това дете е безспорен талант. И така с джаз, с черна музика, с фюжън, с една малка основа те вече тръгнаха нагоре. А един ден, още докато беше в средното училище, Туомас Холопайнен (клавирист) ми сподели, че като малък е прочел „Властелинът на пръстените“, което изключително ме изуми, понеже книгата е около 1000 страници! И понеже с родителите му сме семейни приятели, затова реших да попитам майка му дали това е истина. И тя потвърди, че Туомас е прочел книгата за две седмици и половина, и то когато е бил само на 6-годишна възраст! Сподели още, че на 3 годинки и половина той вече е можел да напише името си. Тогава сякаш „алармата“ ми светна и имах прозрение и очаквания, че това момче, свирещо велики класици в рока и джаза, ще постигне невероятен успех и бляскава кариера. И това се случи! Горд съм с постиженията му. С него сме много близки и смело мога да кажа, че съм му като втори баща. Туомас Холопайнен е гениален музикант, за момента той е най-продаваният фински композитор и поет и въпреки това е твърде скромен за звезда от неговия ранг. 

- Разкажете ни за първата Ви съвместна работа с Туомас Холопайнен, по записването на албума „Oceanborn” (1998), който също е платинен!

- През 1998 г., след като завършва гимназия, Туомас е назначен да помага в училището на учителите и в един от часовете по музика беше до мен. Тогава попитах как вървят нещата с втория албум, а той сподели, че образованите музиканти са си тръгнали от Китее и няма с кого да свири. Той искал да има оркестър зад сцената и те му поискали ноти, но той не могъл да им ги достави, понеже не искал да ме притеснява с това. Предложих му да отидем в студиото и да опитаме да запишем албума заедно. Туомас ми пусна „Walking in the Air“ - кавър на пиеса на композитора Хауърд Блейк. Дотогава не бях чувал класическо пеене, миксирано с хеви. Сложихме слушалките, той започна да свири на синтезатор, а аз повтарях след него с цигулката. Беше неимоверен труд, но „Oceanborn“ (1998) беше записан и целият „оркестър“, който свири отзад, сме всъщност само Туомас Холопайнен и аз - неговият учител, с една цигулка и синтезатор. Същият този албум вече е платинен. Десет години по-късно след издаването му Тони-Матти Кариалайнен, професор по хевиметъл в академията в Хелзинки, казва: „Стилът симфоник метъл започва в Китее именно с албума „Oceanborn“ (1998) на Nightwish“. От 2004 година, след издаването на албума „Once“, който е най-продаваният фински албум в света, от тогава до сега Туомас използва оркестър от 40 души и хор от 30 души на всеки негов проект. След десет платинени студийни албума, милиони фенове и изключително успешни концерти по целия свят Nightwish не е вече машина за хитове, групата има своя световна философия и непрекъснато развитие.

- Според Вас изкуственият интелект (AI) може ли да бъде реална бъдеща заплаха за музикалната индустрия?

- Абсолютно! Изкуственият интелект е заплаха за убиване на гениалността на всеки творец! Ако някой творец се подхлъзне към съвместна работа с AI, той повече няма да бъде гениален. Започнат ли да се подменят, изкуственият интелект бие по точки, понеже може да прави по-добър плейбек, по-добра мелодия и текстове и може да сътвори цял албум за броени часове. Трябва да има една категорична и много плътна граница между естественото композиране и свирене на музика и изкуствения интелект.

- Благодаря за отделеното време, г-н Димов! Какво е Вашето послание към нашите читатели и всички българи извън родината?

- И аз благодаря! Всеки от нас е космополит, всеки от нас знае къде принадлежи и има право на свой избор. Не трябва да забравяме кой какъв е, но е добре да знаем, че този глобален огромен простор, наречен свят, трябва да се види, да се разгледа и да се живее в него! Да сме разумни и благодарни!  

За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e-mail: rock_arena@abv.bg

Редактор: Антоанета Петрова