Новата българска църква в Лондон е прекрасно и духовно място, с което ще се гордеем

Отец Добромир Димитров е енорийски свещеник на църковната община „Св. Иван Рилски“ в Лондон.

Завършил е специалност „Иконопис” във Великотърновския университет, а след това и специалност „Богословие”. През 2014г. придобива и докторска степен по богословие.

Във Великобритания е от 2014 г., където пристига за специализация в университета Оксфорд, но остава да служи и работи тук.

Преподавател е по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и е член и заместник-секретар на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC).

През 2017 г. с благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний създава православната българска мисия „Св. св. Константин и Елена“ в графство Кент, а от 2020 г. е свещеник и на българите в Лондон.

Отец Добромир даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН по повод предстоящото откриване на новата българска църква в английската столица.

– Отец Добромир, на 23 февруари тази година в Лондон ще се открие първата българска църква в Обединеното кралство. Каква е програмата за този истински български празник, тъй като този храм е толкова дълго чакан от българската общност на Острова?

– Наистина, храмът е дълго чакан и радостта ни е огромна. Очакваме Негово светейшество българския патриарх Даниил заедно с Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, който е наш митрополит, отговарящ за българите в Западна и Средна Европа, да осветят новия храм. С тях ще вземат участие и викарният епископ Пахомий, помощник на патриарха, секретарят на Светия синод, епископ Герасим, и епископ Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария.

Очакваме в освещаването да се присъедини и архиепископът на Великобритания и Тиатира Никита, който е от страната на Вселенската патриаршия и също ще вземе участие в освещаването на църквата. С архиепископ Никита имахме изключително добри взаимоотношения, тъй като по времето, когато се строеше църквата, той любезно ни предостави храм на Вселенската патриаршия в Северен Лондон, в който да извършваме богослужение за българите в британската столица.

Очакваме и много други гости, сред които кметът на община Уестминстър, тъй като храмът се намира на нейната територия. Работихме с общинските служители за издаване на съответните разрешителни, съгласуване на архитектурни планове – процес сложен и отговорен. Също така очакваме български политици, представители на Дирекция „Вероизповедания“ към МС, както и знакови личности, които са оказвали помощ за реализирането на този важен проект чрез финансови средства, организирането на кампании, обикновени съработници и дарители. Каним и всеки един християнин, който е на територията на Великобритания. Всички са добре дошли!

Знам, че храмът няма да е толкова голям, колкото ни се иска, но все пак ще имаме едно прекрасно място, с което ние, българите на Острова, ще можем да се гордеем. Радваме се на този факт, тъй като досега имахме малко пространство за богослужение, всъщност пригоден гараж, а сега имаме истински православен храм с всички части на християнската архитектура.

– Кога започва самата тържествена програма за откриването и освещаването на българската църква „Свети Йоан Рилски“?

– Що се отнася до самото празнично освещаване, то ще бъде извършено на 23 февруари, неделя, от 10 часа. Но още предната вечер, събота, 22 февруари, от 18 часа, каним българската общност на празнична вечерня в храма, която е изключително тържествено богослужение, в което ще вземат участие българският патриарх Даниил, митрополит Антоний и гостите епископи от България, епископ Пахомий, викариен епископ на патриарха, и епископ Герасим, секретар на Светия синод. Така че още в събота вечерта от 18 часа храмът ще бъде отворен.

– Да кажем как ще изглежда храмът, преди да дойдат хората в него, преди да отвори врати за тях!

– Храмът вече изглежда като истинска православна църква. Има главен вход, който е откъм улица Bremner Road, водеща до знаковата Royal Albert Hall, т.е. отстрани на българското посолство. Този главен вход е нов, тъй като променихме първоначалните планове на сградата. Много от нас си спомнят малката вратичка, през която се влизаше в малко дворче, зад сградата на посолството. Сега имаме централен вход, който ще се вижда от всички минаващи по улицата, и метална месингова табелка на български и английски език. Храмът ще посреща и привлича от мозайката на свети Йоан Рилски, изработена от венецианско стъкло и златна смалта. Тази мозайка с диаметър 1,50 м ще е над главния вход, а над нея е големият бронзов кръст (1.30 м), който е поставен на сградата отгоре, т.е. всички външни белези на една класическа базилика са налице – дори и тези, които не са запознати с църковната архитектура, ще разпознават мястото като православна църква.

Във вътрешното пространство имаме естествени мраморни плочи с декоративни мозайки, колони с колонади, сводове – нещо характерно за източноправославната архитектура. Иконостасът също е от мрамор, в момента се монтира, като се изработват и шест прекрасни икони, нарисувани и позлатени по православния канон. Настроението ни наистина ще бъде приповдигнато в деня на освещаването.

– А иконите и иконостасът чие дело са?

– Иконостасът и мозайките, капителите и колоните, настилките са изработени в България от една изключително професионална фирма – „Минерали“ ЕОД, във Велинград, която се е специализирала в декоративното църковно изкуство и изпълнила проекти като Троянския, Кремиковския, Църногорския манастир, храм „Св. Андрей Първозвани“ в София, Софийската семинария и много други свети места. Управителят на фирмата г-жа Надежда Ключкова е и сред дарителите ни.

Що се отнася до иконите, те са изработени от двама иконописци – моя милост и г-н Георги Панайотов, а мозайката е изработена от мен и с любезната помощ на художника г-н Марчел Ямалиев. За в бъдеще плануваме и изработването на стенописи, които да покрият цялата църква, както и масивна бронзова порта с изображения на български светии – проект, който ще отнеме няколко години, но ще е повод да се гордеем с красотата на този дълго жадуван храм.

– Съвременни ли са иконите и в какъв стил са?

– Да, те са съвременни и авторски, но в каноничните рамки на византийската живопис, която всъщност е част от нашата българска традиция.

– На кои светци са иконите в първия български православен храм на Острова и колко време Ви отне, за да ги нарисувате?

– Иконите са онези, които са нужни да бъдат поставени на иконостаса според православния канон – Господ Исус Христос, на Света Богородица с Младенеца, величествени и седнали на трон, от двете страни на царските иконостасни двери. Изработената икона на свети Йоан Кръстител стои винаги до иконата на Господ Исус Христос, а храмовата икона, в случая тази на свети Йоан Рилски, е до изображението на Пресвета Богородица. Тези четири икони са задължителни за всеки иконостас, а така наречените „царски двери“, през които епископът и свещеникът влизат, за да служат в олтара, са нарисувани и със сцената Благовещение, т.е. Богородица получаваща благата вест от архангел Михаил. Процесът на изрисуване на иконите и на мозайката отне повече от 6 месеца, като това беше сериозен труд, свързан с безсънни нощи и търпение.

– БПЦ беше единствената, която нямаше своя църква в английската столица, нали?

– Да, за съжаление това беше дългогодишна реалност, но все пак да не омаловажаваме труда на моя предшественик отец Симеон, който дълги години обгрижваше българите в малко параклисче, пригодено в гараж в Посолството на Република България в Лондон.

– Сега, след като църквата бъде открита, това как ще промени църковния живот и как ще приобщавате и по-младите? Тъй като виждахме, че на всички служби децата с желание и радост идваха и досега, въпреки че нямахме своя църква? Предвиждате ли неделно училище за децата?

– Да, предвидили сме и това. На втория етаж на храма, около купола, обособяваме пространство за децата, което ще бъде и нашето неделно училище – ще ги просвещаваме, както сме го правили и преди. Децата в рамките на 15-20 минути след Светата литургия ще получават основни знания за празниците, за светиите, християнските добродетели и православната вяра. Процесът на обучение е повече като игра. Имаме и прекрасни нови учебници, издадени от Светия синод, съобразени с всички модерни педагогически изисквания в България. Така че продължаваме с нашата дейност, която бяхме прекъснали по време на строежа.

– Родителите как могат да се свържат с Вас?

– В храма, винаги когато имат желание.

– И нещо много важно, тази нова църква ще бъде ли отворена през всички дни?

– Да, надяваме се да намерим възможност тя да бъде отворена, но за това ще са нужни още средства и хора. Що се отнася до богослуженията, те ще бъдат редовни, на всеки празник. Ще имаме вечерни служби през Великия пост, както и богослужение събота вечер и всяка неделя. Трябва обаче да се подчертае, че нашата цел е повече да събираме християните не толкова на индивидуална молитва, колкото за общо богослужение. Самата дума църква означава събрание, т.е. да се събираме заедно, за да прославяме Бога, да си носим заедно теготите, да се утешаваме взаимно, да си помагаме и да споделяме радостите, да се молим един за друг.

– Ще можете ли обаче да посрещнете Великден в храма?

– Да, ако е воля Божия, ще можем да посрещнем празника на празниците – Пасха, който тази година се пада на 20.04. Началото на Великия пост е на 3 март и през този период ще имаме и редовно вечерно богослужение

Ще имаме и ежедневни богослужения през цялата Страстна седмица, които са натоварени с изключителен смисъл.

– Вече има ли българи, които са заявили желания за църковни ритуали в българската църква – било то бракосъчетания, или кръщенета?

– Да, вече имаме запазени дати за тайнства и ритуали в новия храм. С радост отговаряме на тези запитванията, особено за свето кръщение или бракосъчетанието, тъй като ще бъде извършено в нова красива църква, което е повод за радост и от наша, и от тяхна страна.

– Как се случи така, че за по-малко от две години се изгради българската църква в английската столица?

– Това се случи с цената на неимоверни усилия, денонощен труд, административни пречки, които трябваха да бъдат решени, защитени архитектурни и инженерни проекти, не на последно място, нужните парични средства, предоставени поради добрата воля и на българската държава, която отпусна 3 милиона и 300 хиляди лева, 299 000 паунда, събрани от даренията на родолюбиви българи във Великобритания, България, Люксембург, Германия, а и от много други места по света. Нека още споменем и тези, които ни помогнаха с безвъзмезден труд и материали. Следователно в изграждането на българската църква в Лондон се стигна с усилията на хиляди хора, за което им благодарим от сърце, а така също и огромния труд на църковното ни настоятелство, доброволци и обичащи църквата ни. Напълно съм убеден, че Господ ще им въздаде на всеки за добрините и добрата воля.

Но нека накрая да кажем, че най-голяма заслуга за построяването на храма има нашият епархийски митрополит Антоний, който прегърна идеята за нов храм в Лондон и тя стана негова лична кауза. Той направи всичко възможно относно координация с държавата и БПЦ-БП, за намирането на нужните средствата от дарители и фондове. Всеки детайл от проекта е обсъден с него и целия екип, така че от сърце му благодарим!

– След откриването на храма продължава ли благотворителна кампания, която обявихте при старта на строителството?

– Да, нашата кампанията ще продължи до края, т.е. до изписването на църквата и окончателното завършване на декорацията й. Предстои ни, както казах, украса със стенописи, масивен бронзов обков на главните двери на църквата, който да включва великите български светии, просветители, монаси, мъченици, които са прославили и осветили българския род. Ако този амбициозен проект се случи с Божията помощ, се надяваме, че всеки, посещаващ църквата, ще види величието на българския род и ще се запознае с историята ни.

– Колко още средства са ви необходими за довършването след откриването на църквата?

– Не мога да кажа точно. Първо, нека да я осветим и после ще направим нужните проекти и изчисления

– Тъй като ни предстоят Великденски пости от 3 март, нека да кажем кое е най-важното, към което трябва да се стремим в този период?

– Постният период е едно много специално състояние, в което ние, християните, се опитваме да пребиваваме, а именно – да насочим поглед вътре в себе си. Постът не е диета, не се извършва, за да „влезем във форма“ и премахнем нежелани килограми. Преди всичко постът е интензивна, духовна борба със себе си, с това, което ние в църквата наричаме страсти. Защото страстите са онези страдания, които ни пречат да бъдем истински личности, т.е. да обичаме Бога и ближните.

Постът е времето, в което ние се борим с нашия егоизъм, ние се опитваме да прощаваме на онези, които са ни наранили. Ние се опитваме да утихнем, да не се гневим, да не осъждаме, да не вършим грях и да се опитваме да се променим, разбира се, това е възможно със съдействието на Божията благодат, която идва чрез Христос в Светия Дух.

Постът е свързан с участие в богослуженията, четене на Евангелието, въздържание както от вкусна храна, така и от социалните мрежи, борим се с тютюнопушенето и алкохола. По този начин постът представлява интензивен духовен живот, чрез който се подготвяме и за най-големия празник – Възкресение Христово.

THE BULGARIAN ORTHODOX COMMUNITY OF ST JOHN OF RILA IN LONDON

Lloyds Bank

Sort Code 30-96-26

Account Number 80397868

IBAN :

GB27LOYD30962680397868

BIC :

LOYDGB21446