|
БРОЙ 194 |
|
|
|
АРХИВ
BG BEN |
|
|
|
|
|
ТАЛОН ЗА АБОНАМЕНТ |
Цена на абонамент:
1 година: GBP 29
Абонаментът се извършва на редакционните телефони на БГ БЕН : 02085581731 и 07846496968 или чрез изтеглянето на талон за абонамент
от тук и изпращането му по пощата на адрес PA EVENTS Ltd., 267 Vicarage Road, Leyton, E10 7HQ, London, придружен с чек за съответната сума (указания за попълването на чека има на талона)
|
|
|
|
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ |
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
НОВИНИ |
В Канада отписали Капка, спаси я българин
7/27/2010
trud.bg
 За една година повалената от неизвестна болест Капка Мавродиева (34 г.), която живее в Канада, преминава през ада. Лекари от Торонто й заявяват, че умира. Социални работници пълнят къщата й и подготвят дъщеря й Глория (13 г.) за нови родители. От приемно семейство.
Без всякаква надежда за помощ в Канада българката пристига у нас в инвалидна количка.
Без сили и полужива Капка тръгва от кабинет на кабинет в София. Доста от нашите лекари също й заявят да не прави усилия, а спокойно да издъхне. Ужасът свършва, когато среща проф. Радослав Гайдарски, водещия коремен хирург на България (виж интервю с него по-долу).
Като по филмите с няколко операции той я връща към нормален живот. Защото при некомпетентна хирургична намеса важен канал и артерия в тялото на Капка не са оперирани както трябва...
Или заплахата за живота й е започнала от канал (с дължина 3-4 см и ширина 3-4 мм), водещ жлъчката в жлъчния мехур. При операцията, не както са изискванията, на едно ниво с канала е “вързана” чрез скоба и артерията, която храни жлъчния мехур. Не са “почистени” също нервните окончания, намиращи се в тази област. Така се стига до неистовите болки. Състоянието е известно в медицината като синдрома дуктус цистикус ремнън.
“През април м. г. бях приета по спешност с невероятни болки в болница в Торонто заради панкреатит”, започва разказа си Капка. След седмица престой обаче подобрение нямало. Затова лекарите решили да отстранят жлъчката й. Смятали, че така ще решат всичките й проблеми. Обяснили на пациентката, че само часове след лапароскопската операция болните започват да се движат.
Точно така се случило с останалите пациенти в отделението на Капка. Но не и с нея. Тя не можела да помръдне. Докторите обяснили, че щом се върне у дома, ще се възстанови. В същото време хирургът започнал да звъни на съпруга на Капка и да споделя, че е много притеснен от операцията. Защото, докато отстранявал жлъчката, бил причинил кръвоизлив на черния дроб. И че жлъчката била пълна с малки камъни - съвсем не била безобидна.
“Мъжът ми го молеше да ни помогне. Казваше, че след 15 г. брак не ме е виждал в такова състояние - да не мога да стане, да се храня, да повръщам всичко погълнато”, спомни си Капка. След 15 дни на мъки и пълна обездвиженост жената се върнала в болницата. Направили й втора операция.
“Докторите ми връчиха буркан с морфин защото много щяло да ме боли, и казаха да си отивам вкъщи. Но всичко щяло да бъде нормално”, разказа жената. Между май и август м. г. тя не можела да се храни, връщала течностите, постоянно се обаждала на лекарите.
“Но те обясняваха, че вероятно се касае за трудно интегриране след 2 тежки операции и да си дам време. Тогава поискахме консултация с гастроентеролога, който ме бе приел преди операцията. Защото вече се движех само с проходилка. Застрахователната компания започна да иска информация за мен - болничните ми свършваха”, добави Капка.
Като получили копието до компанията от докторите, в него въобще не било споменато, че Капка не може да се движи, че повръща, че е с постоянни болки. Напротив - пишело, че се подобрява и нямало защо повече докторът да се вижда с нея...
В края на септември тя леко се подобрила и се върнала на работа. Но само за 2 месеца. Тогава състоянието й рязко се влошило. Отишла обаче в друга канадска болница. Там била настанявана 4 пъти до края на януари, вече 2010 г. - едва дишала, камо ли да задържа течности. А болките я смазвали.
“Питахме дали може да ни посъветва някой, който има повече опит. Помислихме, че е рак, но защо тогава повръщах зелена течност? За всичко това ми обясниха, че могат да ми изпишат само болкоуспокояващи, които да вземам по-често - на 2 часа. Но това не ме лекуваше”, връща се назад българката. Тя молела и молела да потърсят други специалисти.
Но без резултат. Върнала се вкъщи обезводнена. Тогава се обадила на организация за медсестри и им заявила, че ако не й помогнат, ще потърси медиите. “И всичко това се случваше в ХХI век, в държава, която твърди, че здравеопазването й е безплатно и висококвалифицирано”, каза Капка. Медсестрите я убедили да бъде по-настоятелна.
Така и направила - отишла в болницата, казала, че вече умира и иска помощ. Дъхът й спирал от болките. Приели я и й давали морфин на 2 часа. Както и лекарства срещу повръщането.
Без да се знае каква е причината за болестта. “Казваха ми, че нищо повече не могат да направят за мен. Да се върна у дома и ако имам проблеми, да се обръщам към семейния ми лекар”, разказа със сълзи в очи жената. В същото време в дома им започнал да идва социален работник за дъщеря й.
И да обяснява, че понякога се случват тъжни неща в семейството. Малката обаче заявила, че няма нужда от нищо и че са сплотено семейство от европейски произход. “На нас ни звучеше смешно, но така тя се отбраняваше. И казваше, че не иска да я отделят от родителите й”, добави майката.
Когато я изписали от втората болница, в епикризата пишело, че болната вече е добре, не повръща, но й изписват на 2 часа морфин. А 15 минути по-рано тя повърнала точно пред екипа. След много настояване и 5 часа в болницата епикризата била поправена. Мъжът й попитал доктора докога ще продължава този ужас, той отвърнал: “Докато издържи”.
Състоянието на Капка се влошавало. Колеги й я посещавали, плачели и си тръгвали. Сбогувайки се с нея.
Жената и мъжът й пращали писма до болници в САЩ, но без отговор. Родителите й пък търсели помощ в България. Така стигнали до “Токуда”, където д-р Роза Балабанска казала веднага да взема самолета.
След обиколки из десетки кабинети стигнала до проф. Гайдарски през март. След като я оперирал, още на другия ден тя се чувствала добре. Миналата седмица тя бе на контролен преглед, който го потвърди. А днес е нормален човек.
Проф. Радослав Гайдарски: Чета лекции за такива случаи,защо не ги знаят?
- Какво си помислихте когато се запознахте със състоянието на Капка и с причините, довели до него, проф. Гайдарски?
- Това със сигурност не е нормално. Стига се до такива усложнения, които се наблюдават след извършена като в Канада интервенция. Но когато пациентът премине на преглед при съответните лекари - хирурзи и гастроентеролози, би трябвало проблемът да се забележи. При Капка обаче нещата не са се развили така. Настанали са изключително тежки събития както за нея, така и за семейството й.
- Добре, какво не са направили чуждите лекари, както изисква стандартът?
- Много важно е каналът и артерията, която върви успоредно до него, да се “вържат” отделно. А канадските хирурзи са ги хванали “общо”, на едно и също място със скоба. Освен това каналът не е бил “хванат” на нивото, на което се прави. Оставен е по-дълъг - 3 см, а е трябвало да бъде 0,3-0,5 см. Задължително е било и да се почистят нервните клончета в самия канал.
- А каква е ролята на артерията до важния канал?
- Тя кръвоснабдява целия жлъчен мехур.
- Защо Капка повече от година е повръщала зелена течност?
- Ето, това се дължи на развития синдром.
Случаят на Капка е много сложен. На лекции аз обстойно запознавам студентите с него. И затова се чудя как така канадските лекари не знаят за подобни усложнения? Или са ги забравили.
- При вас идват ли често такива болни?
- Да, разбира се. Вижте, този синдром не е известен само в България. Той е описан в световната литература. Необходимо е просто да се прочете. Дуктус цистикус ремнън е нозологична единица и когато махнем жлъчния мехур плюс наличие на силни болки, търсим именно този синдром.
- Спомняте ли си в какъв вид приехте Капка?
- Беше много зле. Майка й и баща й я водеха. Най-интересното беше, че след като я оперирах (а аз заснех всичко), разбира се, назначих обезболяващи. Както се предвижда за всички болни. На другия ден след операцията обаче тя ми каза: “Ама, аз не се нуждая от тези лекарства! Не ме боли...” Представяте ли си, след като е преживяла такъв ужас и толкова дълго време, на другия ден тя вече не чувстваше болки. За часове състоянието й се оправяше. А дойде буквално полумъртва. Мислеше, че краят на живота й е настъпил. Предполагам, че ви е разказала.
- Да, разбира се. Това лекарска грешка ли е?
- Не е груба лекарска грешка, но е могла веднага да се коригира в следоперативния период. Още щом са видeли, че повръща, че има силни болки. Но за съжаление лекарите в Канада са решили, че психически не е добре. Затова са я изпращали при психиатри, невролози и знам ли къде още.
- Ама, преди да стигне до вас, Капка е обиколила и доста наши лекари. Те също смятали, че си отива...
- Защото не са се задълбочили в характера на заболяването й. Даже един от нашите професори й казал да си лекува нервите.
- Това е некомпетентно.
- Той не е хирург. Основно са я гледали гастроентеоролози.
- Т. е. без вашата намеса жената е щяла да умре, така ли?
- Влошавала се от ден на ден...
|
|
|
|
|
