НА АРЕНАТА ДНЕС... TANK от класическите времена на NWOBHM до днес!
Ееех... 90-те. Тогава „правосъдие раздаваха” момчетата от хеви метъл бандата Tank, които бяха (и са!) сред водещите ветерани в жанра. Една банда с почти 40-годишно присъствие на сцената и редица емблематични албуми, напомнящи за класическите времена на NWOBHM. Основана през 1980 г., тази формация не е отчитала нищо друго освен солиден и монолитен хеви метъл и макар, че през годините стилът им придоби значително „по-хард” звучене, те остават една от малкото метъл групи, които все още творят „качествена жица”. Последният им албум „Re-Ignition” (2019), е още една страхотна добавка към обширния каталог на бандата. Представяме ви интервюто на Rock Arena с китариста Cliff Evans, специално за читателите на БГ БЕН.
- Здравей, Cliff и добре дошъл в Rock Arena! Първата ни среща с теб беше преди 10 години, радвам се да те видя отново, как си днес?
Cliff Evans: Много благодаря за поканата да направим това интервю за вашите читатели, Тони. Радвавм се да те видя отново. За мен винаги е удоволствие да се свържа с други меломани и да споделя виждането си за това какво се случва в света на рок и метъл музиката.
- Какво си спомняш за класическите времена на NWOBHM (New Wave of British Heavy Metal) от началото на 80-те?
Cliff Evans: Това беше наистина едно много вълнуващо време за рок музиката. Когато в края на 70-те пънк сцената започна да залязва, се появи ново движение, което възприе енергията на този стил и преобладаващите форми на пънк рока, но с по-дисциплинирана музика и влияния. Тогава движението NWOBHM набра скорост много бързо, особено с групи като Iron Maiden, Angelwitch и Samson в челните редици. Всеки можеше да отиде да гледа изпълненията на тези групи в малките локални пъбове, понякога с не повече от 20 човека публика, но въпреки това се виждаше, че нещо много специално започва да изригва на музикалната сцена. Тези групи бързо натрупаха голям брой последователи и преминаха от малките до лайф клубове като Bandwagon, Crackers и The Marquee. По това време се сформираха много други банди, което направи лайв сцената във Великобритания по-вълнуваща и по-конкурентна. Някои от тези групи оцеляха, но много други отпаднаха. Iron Maiden и Saxon са може би най-известните и успешни сред тях до днес. Разбира се, има изобилие от албуми и на добри групи, които така и не са успяха да продължат напред, но техните записи са част от възхода и падението на NWOBHM, и заслужават да бъдат слушани.
- А какво е мнението ти за музикалната сцена и звукозаписната индустрия днес?
Cliff Evans: Настоящата рок сцена определено има доста проблеми. През последните няколко години се появиха малко нови добри банди и когато по-старите групи приключат кариера, буквално няма кой да запълни празнотата след тях. Музикалната индустрия също претърпя големи промени от началото на 80-те до днес, някои от тях добри, други не. Просто трябва да продължим напред и да се справяме със всяка ситуация или предизвикателство, които ни предстоят. Не мисля, че младите банди днес имат решителност и мотивация да постигнат големи или световни успехи. И вината за това не е тяхна защото в наши дни има много препятствия, които спъват развитието им и някои от тях едва оцеляват като група.
- Как започна с китарата и каква беше първата ти група? Интересно ми е от къде идват корените на страхотното "Old School" звучене...
Cliff Evans: Израснах с класическите албуми на Led Zeppelin и Jimi Hendrix от края на 60-те, и съвсем естествено ми се струваше в даден момент да си взема китара. Създадох първата си училищна банда когато бях на 14, постоянно репетирахме след училище на тавана в къщата на родителите ми. Музиката беше всичко за което можех да мисля, така че в един момент училището остана на заден план като загуба на време. Тогава свирих с няколко банди в Лондон, а по-късно се присъединих към блус групата Chicken Shack а китаристът ‘Stan Webb’ оказа огромно влияние върху стила ми на свирене. В определен период от време Chicken Shack включва в състава си Christine McVie от Fleetwood Mac, Paul Raymond от UFO и Bob Daisley от Ozzy/Rainbow. Това определено е една страхотна група с недооценен потенциал, които все още правят концерти в цяла Европа. При възможност чуйте техния албум - 'Imagination Lady' (1972).
- През 1984 година се присъединяваш към Tank за техния албум „Honor And Blood“, как започна всичко и кой беше най-паметният момент за теб от първото ти излизане на сцена с групата?
Cliff Evans: Преди да се присъединя към групата аз вече бях голям техен фен. По онова време работих в магазин за китари на лондонския Charing Cross Road и момчетата идваха да купуват оборудването си от мен. Така имах възможност да ги опозная наистина добре и дори възнамерявах да отида да ги гледам в Marquee Club или Hammersmith Odeon. В една петък вечер свирихме с Chicken Shack в лондонската кръчма Golden Lion, когато забелязах, че Algy Ward (вокали) и Mick Tucker (китара) бяха сред публиката. И китариста на Iron Maiden по онова време - Janik Gers също беше с тях. Мисля, че тогава той свиреше и с Ian Gillan. В деня след шоуто те влязоха в магазина ми и казаха, че китаристът „Pete Brabbs“ е напуснал групата и спешно се нуждаят от смяна. Веднага приех работата. Дори нямаше прослушване. Влязохме направо в студиото, за да запишем албума „Honor And Blood“, а малко след това бяхме на европейско турне с Metallica, в подкрепа на тяхното легендарно турне „Ride The Lightning“. Това беше сбъдната мечта за мен. Страхотни спомени!
- Поглеждайки назад във времето, как се разви музикалният подход на групата през тези почти 40 години?
Cliff Evans: Една добра група трябва постоянно да се стреми към прогрес и развитие, защото можете да запазите основния си стил и дух, но ако всеки албум, който правите, звучи като последния, значи определено сте се 'удавли' в безумно еднообразие... За съжаление много от старите NWOBHM банди попадат в тази категория. Уважавам тяхната лоялност към жанра, но те нямат никаква визия. В Tank имахме няколко промени в състава, които бяха неизбежни, но това ни помогна да внесем доста свежи идеи и ново вдъхновение в нашата музика. През последните 37 години, Mick Tucker и аз сме ядрото на групата и феновете ни остават верни именно заради музиката, която правим. Никога няма да ги подведем!
- Каква е основната разлика между ‘Re-Ignition’ (2019) и предишните няколко албума на групата?
Cliff Evans: Algy Ward е изключително талантлив текстописец и много от песните му са все още в сет листа ни и днес. Doogie White внесе един малко по-различен стил на писане на песни, което се долавя в албумите “War Machine” (2010) и “War Nation” (2012), а ZP Theart (Skid Row) се справи просто отлично с албума ни “Valley of Tears” (2015). Винаги оставяме възожност на вокалиста да напише свои текстове, и по този начин той усеща думите и ги изпълнява със страст. Много от ранните албуми на Tank имаха лоша продукция и звук, така че идеята зад ‘Re-Ignition’ (2019) беше да презапишем някои от тези класически песни и да им предадем един по-актуален звук и продукция. Беше забавно да направим този албум.
https://www.youtube.com/watch?v=c600i9EgeuY
- Doogie White е изпълнител с уникален глас, какво е да се работи с този изключително талантлив музикант?
Cliff Evans: Doogie е страхотен музикант и невероятен човек, а работата с него е истинско удоволствие. Всички от бандата сме израснали слушайки едни и същи групи и музика, така че имахме споделено разбиране за това, което се опитвахме да постигнем в албумите, които записахме заедно. Той беше идеалният избор за вокалист, след като направихме дълга почивка когато Algy напусна групата. Искахме да се трансформираме в група от петима музиканти, и това да ни даде по-голяма гъвкавост в студиото и за концертите на живо. Doogie ни помогна да постигнем нашата визия и това как искаме Tank да продължи напред. Ние сме много горди от албумите, които записахме с него и се надяваме някой ден да работим отново заедно.
https://www.youtube.com/watch?v=2ChQOPmmjaA
- Състава на бандата включва още няколко талантлии членове от други успешни групи...
Cliff Evans: Винаги сме търсили най-добрите музиканти и вокалисти, с които да работим, за да сме сигурни, че нашата музика е качество. Тези талантливи хора обикновено имат много добър опит и са били членове на други добре познати групи, така че разбират какво се изисква, за да се правят страхотни албуми и да се представят на високо ниво. Doogie White е най-известен с работата си с Rainbow на Richie Blackmore и след записването на два албума с Tank той се присъедини към Michael Schenker Group. Поканихме ZP Theart, след като напусна Dragonforce и записахме един албум с него, а към днешна дата той е фронтмен на американските рок гиганти Skid Row. Настоящият ни басист, Barend Courbois пък е член на легендите Blind Guardian, а David Readman, който беше наш вокалист през последните 4 години, преди това беше част от успешната банда Pink Cream 69. Именно присъствието на такива качестени музиканти и вокалисти в Tank, ни позволи да записваме и изпълняваме музиката си така, както сме си я представяли. Ще продължим да работим с най-добрите.
https://www.youtube.com/watch?v=3dTbWCBcJGI
- Какво е отношението ти към различните жанрове и би ли се наел да напишеш музика за други изпълнители или може би за филм?
Cliff Evans: Имам много широк вкус към музиката и обичам да слушам колкото се може повече различни жанрове. Влиянията могат да идват от най-необичайните източници. Срещам хора, които слушат само хеви метъл и няма да разширят или отворят съзнанието си за нещо друго, което ми се струва доста тъжно. Ето защо много групи никога не напредват след първия или втория си албум. Трябва да разширите границите си и да обхванете други жанрове, за да запазите текстовете и музиката си интересни за слушателя, а също и за себе си. Писал съм за много други групи. Съвсем наскоро написах две песни за новия албум на Alcatrazz, включително новият им сингъл, “Sword of Deliverance”. Имаме и песен на Tank, включена в новия филм на ужасите 'BAPHOMET', който ще излезе това лято. В него участва и Dani Filth от Cradle of Filth.
- Като музикант, какво би посъветвал всеки начинаещ, който се опитва да пробие на световната сцена?
Cliff Evans: Да прочете мнението ми тук. В наши дни бизнесът е толкова объркан. Особено за група, която се опитва да пробие и да достигне следващо ниво. Преди Covid-19 беше достатъчно трудно, но сега е почти невъзможно нова група да оцелее. Звукозаписните компании не се интересуват от инвестиции в нови предстоящи таланти. Предпочитат да играят на сигурно и просто да пуснат каталози с албуми на по-известни групи с добра фен база, за да са сигурни, че албумите ще се продават. Разбирам, че това е бизнес и трябва да оцелееш, но бъдещето на музиката не изглежда никак добре ако новите талант нямат развитие. Много пъбове са затворени по време на карантината и няма да бъдат отворени отново скоро, така че младите групи няма къде да свирят и да развиват изкуството си.
- Кога купи първата си китара и коя марка китара предпочиташ?
Cliff Evans: Винаги съм бил голям почитател на Gibson Les Paul, откакто купих първата си през 1979 г. За мен това е най-добрата китара и прави това, от което се нуждая. Можете да включите Les Paul във всеки усилвател и знайте, че ще звучи страхотно. Никога няма да ви разочарова. Всичките ми любими китаристи - Jimmy Page, Paul Kossoff, Gary Moore, Scott Gorham и много други, използват Les Pauls. Притежавам доволно количество модели и гледам на тях като на произведения на изкуството. Класика на дизайна, който никога няма да бъде подобрен.
- В тези странни времена, през които всички минаваме, как се справяхте с пандемията през последните две години и имахте ли отложени конерти?
Cliff Evans: Всичко, което бяхме планирали за Tank, беше отложено за неопределено време. Никой не е очаквал ефектите от тази пандемия да продължат толкова дълго и все още не сме сигурни кога ще приключи. Аз обаче, вместо да чакам и да си губя времето, реших да създам собствен звукозаписен лейбъл с алтернативата да се издават албуми с музика, която ме интересува. Компанията се казва Conquest Music и имаме няколко студия за различните жанрове музика. Премиерното ни издание ще бъде в края на юли 2021 г., и това е първият от поредица албуми на оригиналния китарист на Whitesnake - Bernie Marsden, който изследва влиянието на великите блус китаристи от 60-те. Албумът от поредицата Inspirations - ''Kings'' включва песни, първоначално записани от BB King, Freddie King и Albert King. Bernie е отпечатал своя блус / рок стил на тези записи и те звучат просто невероятно. Второто издание от поредицата е озаглавено ''Chess'' и е почит към великите блусмени, записи на легендарния Chicago Blues Record Label. Други издания, които планираме за тази година, включват записи с участието на членове на Bad Company, Uriah Heep, Whitesnake, The Sweet и FM.
- Кога можем да чуем Tank тази година на живо във Великобритания?
Cliff Evans: Tank няма да бъде на турне през 2021 г., но има много подготовка и планиране за следващата година, за да се уверим, че можем да се върнем към бизнеса в добра позиция. В момента работим по нов албум, който планираме да издадем в началото на 2022 г. и имаме резервирани дати за следващата година, което включва пълно европейско турне, плюс първите ни американски дати. Изминаха почти 2 години, откакто свирихме последно пред публика, така че за нас ще бъде странно изживяването, когато отново се върнем на сцената, а феновете ще са в тотална еуфория отново да чуят силата на 'металните жици'.
- Благодаря за това интервю, Cliff!
Cliff Evans: Rock on! Метълът е в кръвта ни!