Малкият бизнес и домакинствата във Великобритания платиха цената на Брекзит

Десет години след референдума, с който Обединеното кралство избра да напусне Европейски съюз, британското правителство сигнализира за по-прагматичен подход към отношенията с голямото семейство. В реч по повод годишнината министърът по конституционните въпроси и отношенията с ЕС Ник Томас-Саймъндс очерта по-критична оценка на последиците от Брекзит и нуждата от „работещо партньорство“ с Европа.

По думите му референдумът от 2016 г. остава „най-значимото политическо решение“ в съвременната британска история, но последвалите години са били белязани от „безпрецедентна несигурност“, бюрократични усложнения за бизнеса и отслабване на стратегическата яснота. Той призна, че и двата лагера – както поддръжниците на оставането, така и тези на напускането на ЕС – са допринесли за задълбочаването на политическото разделение.

„Истинските разговори за суверенитет и компромиси бяха заменени от лозунги“, посочи Томас-Саймъндс, добавяйки, че икономическите ефекти са се усетили най-силно от малкия бизнес и домакинствата. Сред конкретните примери той открои усложнените търговски процедури, забавянията по границите и нарастващите разходи за компаниите.

Въпреки критичния тон, министърът подчерта, че правителството няма намерение да оспорва резултата от референдума. Вместо това целта е „реалистично решаване на проблемите“ чрез по-тясно сътрудничество с ЕС, особено в сферата на сигурността, отбраната и веригите за доставки.

Речта поставя акцент върху променената глобална среда – от войната в Украйна до нарастващия протекционизъм – като фактор, който принуждава Лондон да преосмисли отношенията си с Европа. „Няма британска сигурност без европейска сигурност“, заяви Томас-Саймъндс, очертавайки амбиция за задълбочаване на сътрудничеството в рамките на НАТО и европейските отбранителни инициативи.

Икономическият аргумент също е водещ. ЕС остава най-големият търговски партньор на Великобритания, а взаимната зависимост във веригите за доставки прави изолацията „неработещ сценарий“. Според министъра бъдещата стратегия трябва да се фокусира не само върху растежа, но и върху „икономическата сигурност“ – защита на работните места, бизнеса и домакинствата от външни шокове.

Посланието към британската политика е ясно: дебатът „за“ или „против“ Брекзит трябва да отстъпи място на прагматизма. „Следващите десет години няма да се определят от това какво е можело да бъде, а от изборите, които правим сега“, заключи Томас-Саймъндс.

Речта идва на фона на усилията на правителството след 2024 г. да „поправи“ отношенията с ЕС, без да се връща към членство – балансиран подход, който цели да намали икономическите щети от раздялата, без да влиза в нов политически конфликт около самия Брекзит.