Групата „District 13“ се превърна в символ на свободата да изразяваш собствения си глас
С удоволствие ви представяме днешния ни гост Асен Милушев - барабанист на британската банда „District 13“, с когото ви срещнахме преди около три години. Групата е създадена през 2018 година от Асен заедно с вокалиста Джонатан, а по-късно към тях се присъединява и басистът Алесио. Имат издадени два успешни албума „Soma“ (2019) и „Step Into The Fire“ (2023), като дебютният се класира на 39-та позиция в ''Топ 50 на най-добрите рок и метъл албуми за 2019'' на списание „Power Play“. Песента „Is This The Way“ е част от саундтрака към българския филм „Ятаган“ (2020), а някои от новите им парчета са миксирани и мастерирани от номинирания за „Грами“ американски продуцент Jay Ruston, който е работил с имена като „Corey Taylor“, „Anthrax“, „Metallica“. „District 13“ има множество концерти във Великобритания и Европа, сред които участия на Wychwood Festival, Hard Rock Hell Festival, и Hills of Rock в България. През 2024 г. бандата подгрява легендарните Judas Priest в зала „Арена 8888 София“, а само преди месец те направиха уникален съвместен концерт с китаристa Rufus Miller, който се състоя в клуб „Barfly“ в Camden Town, Лондон.
Интервю на Антоанета Петрова
- Здравей, Асен, добре дошъл отново в Rock Arena! На 19 септември „District 13“ направи страхотен съвместен концерт с Руфъс Милър в легендарния клуб „Barfly“. Какви емоции остави в теб това събитие?
- Много съм щастлив от този концерт, защото имах честта не само да свирим заедно на една сцена, но и да организирам по-голямата част от събитието. Запознах се с Руфъс след концерт на баща му, виртуозния китарист Доминик Милър, който ми разказа за него и спомена, че свири в рок банда. Тогава реших да се свържа с Руфъс, обсъдихме идеята да направим общ концерт и нещата се случиха. Събитието се проведе в легендарния клуб „Barfly“ в Камдън Таун, място, през което са минали много големи имена от музикалния свят. Залата беше препълнена и се получи страхотно шоу. Да споделяш една сцена с толкова талантливи и професионални музиканти, е невероятна емоция както за нас, така и за публиката. В организацията на концерта участваше и българинът Светослав Нунев - концертен промоутър в една от добрите британски компании в тази сфера, на когото съм изключително благодарен за помощта. За нас това беше не просто концерт, а важна крачка напред и доказателство, че с добра музика, много работа и с правилните хора около нас можем да превръщаме идеите си в реалност.
- Бил си спортист и млада надежда в българския футбол, когато решаваш да се отдадеш на музиката. Как реагира твоето семейство, когато им заяви, че ще ставаш рок музикант и защо избра именно барабаните?
- Да, играех футбол в юношеските си години и бях вратар на известен български отбор, дори спечелихме Купата на България за юноши старша възраст заедно, но поради различни стечения на обстоятелствата и неприятна контузия в най-важния етап от развитието на един спортист се наложи да отсъствам доста време от терена. Тогава разбрах, че нещата отиват в друга посока, и взех трудното решение да спра с футбола. С музика се занимавам от 5-6-годишна възраст, когато блъсках по кофите и тиганите вкъщи и карах майка ми да пее, ха-ха. Баща ми първоначално не беше особено щастлив от идеята да ставам музикант, защото той е бивш професионален вратар и му се искаше да продължа по неговия път. В един момент обаче разбра, че нещата с музиката са сериозни, започна да ме подкрепя и до ден днешен той е един от най-големите ни почитатели. Първото ми вдъхновение беше през далечната 1991 година, когато чух „Queen“, а малко след това и „Metallica“. Тогава се запалих по този стил музика. А след концерта на Metallica в Пловдив през 1999 г. реших, че искам да стана барабанист като Ларс Улрих и да имам собствена банда. По това време вече имахме училищна група с приятели, която се казваше „Bad Red“. Така с малки стъпки започнах да навлизам в музикалните среди и да се уча да свиря колкото се може по-професионално.
- Откъде идва идеята за името „District 13“, какво е посланието в него?
- Идеята дойде от „The Hunger Games“ и от самия образ на „District 13“. Мястото на съпротивата, на хората, които не приемат да живеят според правилата, наложени им от някой друг. Когато избирахме името на групата, ни допадна точно това усещане: бунт, независимост и отказ да бъдеш част от една система само защото така е прието. За нас „District 13“ не е просто препратка към филма или книгата. По-скоро е символ на това да имаш собствен глас и да не се страхуваш да го използваш. Мисля, че това доста добре се вписва и в нашата музика. В много от песните ни има теми за свободата, за това да поставяш под въпрос нещата около себе си, за манипулацията, за обществото и за начина, по който често ни се казва какво да мислим или как да живеем. Така, че „District 13“ за нас е по-скоро идея, отколкото просто име на група. Това е едно вътрешно място на съпротива, място, където можеш да бъдеш себе си, да мислиш самостоятелно и да не се страхуваш да кажеш това, което мислиш.
- „River Runs Dry“ и „Calling Out“ са два сингъла, които издадохте миналата година. Разкажи ни за работата по тях, както и за участието на Jermaine Hurley (Hacktivist) във видеоклипа на „Calling Out“!
- Те са различни като настроение и подход, но и в двете парчета има нещо много характерно за „District 13“, идеята да говорим за това, което ни вълнува, без да се ограничаваме стилово. „River Runs Dry“ е песен с по-мрачно и емоционално усещане. Самото заглавие е метафора за момент, в който осъзнаваш, че нещо постепенно се изчерпва - енергия, надежда, емоции, отношения. За мен песента е и за онези моменти, когато трябва да признаеш пред себе си, че не можеш да продължаваш по същия начин. Музикално също искахме да запазим тази по-тежка и атмосферична страна на групата.
„Calling Out“ тръгна по-скоро като вид експеримент. Jon беше записал рапирана вокална партия и в началото дори не знаехме дали това ще стане песен на „District 13“. После се появи идеята да потърсим човек от хип-хоп сцената, с когото да направим нещо различно. Така стигнахме до Jermaine Hurley от Hacktivist., който беше правилен избор, защото той има собствен стил и много силно присъствие. Не искахме просто да добавим рапър към рок песен, за да звучи „интересно“. Искахме двете неща да се срещнат по естествен начин и да се получи песен, която има енергията и тежестта на „District 13“, но същевременно излиза малко извън рамките ни. Идеята зад „Calling Out“ е свързана със свободата, с желанието да живееш живота си по свой начин, без постоянно някой да ти поставя граници или да ти казва какъв трябва да бъдеш. В песента има и протестен елемент, да отстояваш това, в което вярваш, и да не мълчиш, когато не си съгласен с нещо. А участието на Jermaine във видеото беше важно, защото той не е просто гост-вокалист в песента, той е част от самата идея. Искахме видеото да покаже тази среща между различни музикални светове и да запази по-суровата, директна енергия на парчето. Получи се нещо, което е малко извън обичайното за „District 13“, а точно това ни харесва, да не знаем предварително докъде можем да стигнем. Имаме нов материал и си позволяваме повече експерименти, но без да губим тежестта и характера на групата.
- Имаш собствена репетиционна в София, която се казва The Junction, и в нея клиентите дори могат да посвирят на китара, подписана от Мик Томпсън (Slipknot). Разкажи ни за студиото, кои групи репетират при вас?
- Още докато живеех в София, имах една стая на тавана вкъщи, където с бандата ми се събирахме и репетирахме. По онова време беше доста трудно да се намери качествена техника и дори в репетиционните, които посещавахме, тя често беше стара или не особено добре поддържана. Тогава си казах, че един ден искам да направя собствена репетиционна, място, в което музикантите да могат да използват професионална техника, да се подготвят за концерти и записи спокойно, с удоволствие и без да се притесняват дали всичко ще работи както трябва. Така през 2017 г. се появи The Junction, като впоследствие смених мястото и днес вече разполагам с по-просторни и удобни помещения, които позволяват много по-добри условия за работа. Локацията също е много добра и това е още един плюс за музикантите. През The Junction са минали доста групи и изпълнители - както български, така и международни, сред които американската метъл банда „Possessed“, „Еуфобия“, „Летците“ и др. За мен най-важното е The Junction да бъде място, в което музикантите се чувстват комфортно и да имат всичко необходимо, за да се концентрират върху творчеството си. Именно това беше идеята от самото начало и продължава да бъде основната ми цел.
- Какво е виждането ти за звукозаписната индустрия днес, как се промени сцената?
- Според мен звукозаписната индустрия днес е едновременно и много по-достъпна, и много по-трудна. От една страна, никога не е било толкова лесно една независима група да запише музика, да я издаде и да стигне до публика по целия свят, без задължително да има голям лейбъл зад гърба си. От друга страна, точно тази достъпност създаде огромна конкуренция, всеки ден излизат хиляди нови песни и е много трудно просто да бъдеш чут. Ние в „District 13“ сме изцяло независими и сами финансираме всичко, което правим, от записите и продукцията до видеата, промотирането и концертите. Което със сигурност е по-трудният път, защото всяка следваща стъпка зависи от това какво можем да инвестираме като време, енергия и средства, но така имаме пълен контрол върху музиката и посоката на групата. Сцената също много се промени. Преди физическите продажби и радиото имаха огромно значение, докато днес стриймингът и социалните мрежи са основният начин музиката да стигне до хората. Това отвори много врати за независимите артисти, но същевременно превърна творчеството им в постоянна битка за внимание. И понякога имаш чувството, че трябва да бъдеш едновременно музикант, продуцент, мениджър, маркетинг човек и създател на съдържание. За нас обаче най-важното не се е променило - да направиш добра песен и да я изсвириш пред хора. Всичко останало са инструменти около това. Може би най-голямата разлика днес е, че независимите групи имат много повече възможности сами да изградят публика и кариера, но и много повече отговорности. И точно това правим с „District 13“, изграждаме групата стъпка по стъпка, със собствени средства и със собствените си ръце.
- Смяташ ли, че изкуственият интелект може да бъде заплаха конкретно за музикантите?
- Не мисля, че изкуственият интелект може да замени истинската музика, човешкото творчество и емоцията от живия концерт и връзката с публиката. Разбира се, в някои стилове и сфери ще окаже влияние, но вярвам, че като цяло може да бъде по-скоро полезен инструмент, отколкото заплаха за музикантите.
- След повече от 12 години в Лондон каква е равносметката през призмата на твоя личен опит, как се чувстваш тук? Обмисляш ли завръщане в България за постоянно?
- След повече от 12 години в Лондон равносметката ми е, че съм направил правилния избор за себе си и за семейството си. Чувстваме се много добре тук. Имаме прекрасна среда, достъп до всичко, от което се нуждаем, и най-вече възможност да развиваме нещата, които обичаме. Разбира се, има трудности, но вярвам, че когато човек работи с желание, постоянство и старание, нещата се получават. Лондон ми даде и много повече от професионални възможности. Тук има невероятна културна и социална среда, от която човек непрекъснато може да учи и да надгражда. Като цяло мога само да бъда благодарен на Великобритания, че ни прие и ни даде възможност да се развиваме. Надявам се и ние да допринасяме по някакъв начин и да бъдем полезни на обществото, в което живеем. На този етап не планираме да се прибираме в България за постоянно. Връщаме се често, за да виждаме близките и приятелите си, защото връзката с родината си остава. Но днес светът е много по-малък и достъпен. При време и възможност само за няколко часа можем да бъдем там, където искаме. За нас това е един добър баланс между живота тук на Острова и връзката ни с България.
- Освен музиката какви други интереси имаш? Със съпругата ти обичате да посещавате различни артсъбития и интересни дестинации, които можем да видим в известни филми и сериали. Сподели за някой забавен момент или вдъхновяваща за вас среща!
- Да, с удоволствие бих казал, че интересите ни със съпругата ми далеч не се ограничават само до музиката. Много обичаме театъра, различни артсъбития, както и да пътуваме. Имали сме възможността да се срещнем с доста артисти и музиканти, някои от тях са били наши любимци, а други тепърва сме откривали и впоследствие сме се влюбвали в таланта им. Големи почитатели сме на сериала „Outlander“ и покрай него през годините се запознахме с фенове от цял свят, така създадохме приятелства, които продължават до днес. Организираме си срещи, пътувания, посещаваме заедно различни събития и дори сме откривали нови места благодарение на тази обща любов към сериала.
За мен това е един от най-хубавите примери за силата на изкуството - един филм, сериал, музика или театрална постановка може да събере хора от напълно различни държави, култури и среди и да ги свърже по начин, който остава много по-дълго от самото преживяване. Понякога едно произведение на изкуството може да промени не само начина, по който гледаш на света, но и да ти подари истински приятелства.
Друга много важна част от живота ни са животните. И двамата много ги обичаме и от доста години участваме в спасителни акции на бездомни и ранени животни както в България, така и във Великобритания. Това е кауза, която ни е много близка. За съжаление, проблемът с бездомните животни е огромен и според мен всеки, който има възможност, може да помогне по някакъв начин, дори само като даде дом, време, малко внимание или да не ги тормози. В крайна сметка, животните ни дават толкова много обич и вярност и заслужават същото от нас.
А относно забавна случка... Преди две години, когато бяхме в Копенхаген за концертите на „Metallica“, в почивния ден между двата концерта решихме вечерта да се разходим по главната улица. Докато вървяхме и доста разпалено обсъждахме въпросните събития, почти се блъснахме в Джеймс Хетфийлд и съпругата му, които също като нас се разхождали по тази улица. Разбира се, в такъв момент човек може да забрави всички думи, които знае. Аз успях да издам някакви неясни звуци, а съпругата ми успя само да каже: „Good evening“... Те се засмяха, докато се разминавахме, а ние продължихме по улицата вероятно с физиономии на хора, които току-що са осъзнали с кого са се разминали. И до ден днешен си спомняме тази случка с усмивка. Понякога е много забавно как независимо колко пъти си виждал даден артист на сцена, когато изведнъж го срещнеш съвсем случайно на улицата, реакцията ти просто е: „О, Боже… това наистина ли е той?!!“.
- Какъв е основният музикален фокус на „District 13“ днес и какво да очакват феновете в близките няколко месеца от групата - концерти, нови песни, албум?
- В момента основният ни фокус е върху новата музика, както и върху това да продължим да изграждаме и развиваме стила на бандата. Работим по няколко нови песни и планираме следващата година да издадем третия си албум. Този път подхождаме малко по-различно към записите. Работим в различни студиа и с различни продуценти. Всеки от тях има собствен стил и интересен начин на работа, така че за нас това е и възможност да експериментираме и да научим нови неща. В същото време, разбира се, искаме да запазим основното звучене, с което феновете ни са свикнали и с което бандата е разпознаваема. Паралелно с работата по музиката планираме и концертите за следващата година. В момента обсъждаме различни дати и възможности за участия в Европа, като България също е част от плановете ни. Идеята е да направим и първия си самостоятелен концерт в родината, а не да бъдем част от фестивална програма. Все още сме в процес на планиране и координация с други събития, така че когато имаме потвърдени дати, със сигурност ще ги обявим.
- Благодаря за отделеното време! Успех във всичко! Твоите пожелания към читателите, феновете и всички българи на Острова?
- Благодаря! Пожелавам на всички читатели, фенове и българи на Острова най-вече да бъдат здрави и да не се отказват от мечтите си дори когато понякога изглеждат невъзможни. Нека бъдем добри както към другите хора и същества, така и към себе си и да си подаваме ръка в трудните моменти. Единството и подкрепата ни правят по-силни. А ако все още не са слушали „District 13“, нека ни дадат шанс да ни чуят и видят. Музиката ни е достъпна в основните онлайн платформи - Spotify, Apple Music, YouTube. Продължавайте все така с прекрасната работа и да се срещаме отново по страниците ви!
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e-mail: rock_arena@abv.bg
