ДБ: Правителството на Радев създава несигурност и непредвидимост

„Демократична България“ атакува управленската програма на кабинета „Радев“, като обвини правителството, че създава повече несигурност и непредвидимост, отколкото предлага ясни отговори на основните рискове пред страната. Според коалицията документът не съдържа достатъчно конкретни ангажименти за реформа на службите за сигурност, ограничаване на влиянието на олигархичните зависимости и гарантиране на икономическа сигурност за гражданите.

Критиките бяха представени от депутати на „Демократична България“ в парламента, като основните им възражения са насочени към темите за съдебната реформа, работата на службите, геополитическата ориентация на страната и държавните финанси.

Председателят на ДСБ Радан Кънев постави под въпрос заявената от управляващите „деолигархизация“. Според него подобна политика не може да бъде реализирана, без да бъдат ясно посочени механизмите, чрез които се формира и поддържа олигархично влияние.

„Заявената „деолигархизация“ е невъзможна без назоваване на произхода на олигархията и механизмите на нейната власт, особено на контрола върху прокуратурата и намесата в съдебната система“, заяви Кънев.

По думите му коалицията очаква конкретна програма за реформа на службите за сигурност, а не само политически декларации. От ДБ заявяват готовност да предложат законодателни промени, включително в рамките на предстоящите процедури, свързани с избора на нов Висш съдебен съвет.

Темата за службите беше свързана и с разследването около GPS заглушителите, както и с други случаи, за които от коалицията настояват за по-активна реакция на институциите. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов призова за проверка на начина, по който са функционирали определени икономически модели, включително чрез продуктовите такси, както и за изясняване на обстоятелства около „Капитан Андреево“.

Божанов настоя и за проверка дали чрез системите за видеонаблюдение на АПИ и МВР не е възможно неправомерно проследяване на български граждани от частни структури.

Другият съпредседател на „Да, България“ Ивайло Мирчев насочи критиките към ограниченото място, което според него темата за националната сигурност заема в управленската програма. Той посочи като примери случая с GPS заглушителя, открит в столичния квартал „Драгалевци“, както и взрива в оръжейното предприятие „ЕМКО“, по който според него липсва достатъчно публична информация и институционална реакция.

Според Мирчев програмата не дава ясна посока и за външнополитическата ориентация на България. По думите му страната трябва ясно да отстоява мястото си сред европейските си партньори и съюзници.

Критиките на ДБ обхващат и икономическата политика на кабинета. Мирчев заяви, че средната класа понася тежестта на големия бюджетен дефицит и остава в неяснота за бъдещето на данъците и осигуровките.

„Средната класа плаща цената на големия дефицит и безумния държавен бюджет за 2026 г. и живее в пълна неяснота какво ще се случи с осигуровките и данъците през следващата година“, коментира той.

Според депутата от ДСБ Катя Панева в управленската програма се откроява и тенденция към по-силна централизация на управлението – не само в икономиката, но и в системите на образованието и здравеопазването.

Така от „Демократична България“ очертават основната си линия на противопоставяне срещу кабинета – критика към липсата на конкретни реформи и предупреждение, че концентрацията на повече власт в централното управление може да задълбочи проблемите, вместо да ги реши.

Посланието на коалицията е, че силната държава не се измерва с повече контрол от центъра, а със стабилни и независими институции, ясна геополитическа ориентация и предвидима икономическа среда за гражданите и бизнеса.