Броят на българските училища във Великобритания постоянно се увеличава
Месец март се оказа изпълнен със събития, посветени на българското образование в Обединеното кралство. Проведе се и първата ученическа конференция на Острова, чийто домакин беше Българското училище „Иван Станчов“ към българското посолство в английската столица.
Дни след това на посещение в Лондон пристигна вицепрезидентът Илияна Йотова, която също проведе среща с директорите и учителите от българските неделни училища на Острова.
За българското образование зад граница и за интереса на учениците към българските корени и традиции разговаряме с Валентина Александрова-Кирова, директор на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Тя е и съосновател, и дългогодишен директор на училище „Слово“ в Оксфорд.
Завършила е специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има много специализации, включително в Румъния и Германия.
От 2009 до 2012 г. Валентина Александрова-Кирова е дипломат с ранг трети секретар в Посолството на България в Лондон. Като културен и пресаташе в края на мандата си отговаря за всички български училища във Великобритания.
Член е на Асоциацията на българските училища в чужбина и се включва в ежегодните им семинари с разработки. Носител е на почетната грамота „Неофит Рилски” на Министерството на образованието и науката 2016 г. за приноса си за развитието на българските училища в чужбина.
Валентина Александрова-Кирова даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН, в което говорим за успехите и проблемите на българското образование в чужбина.
- Госпожо Кирова, Българското неделно училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Обединеното кралство бе домакин на първата ученическа конференция в Лондон. В нея се включиха девет български училища във Великобритания, а темата беше свързана с българските следи във Великобритания. Какви са изводите от нея?
- Първата ученическа конференция в Лондон премина много позитивно. Най-важното е, че тя събра на едно място ученици и преподаватели от девет български училища във Великобритания (едно от училищата се включи онлайн), създавайки среда за обмен на знания, идеи и вдъхновение. Участниците имаха възможност не само да представят проекти за известни българи емигранти и български следи във Великобритания, но и да се срещнат, да споделят опит и да се почувстват част от една по-голяма общност. Това беше основната цел на конференцията.
Събитието показа, че има реална нужда от подобни инициативи, които насърчават учениците да работят по проекти, да изследват и представят българската история и култура. Срещата на колегите на едно място също беше изключително ценна тя ни даде възможност да станем свидетели на добри практики и да се обединим около идеята за още по-активно сътрудничество между българските училища в страната.
С оглед на успеха на конференцията и ентусиазма на всички участници, планираме да организираме второ издание следващата година с още по-широк обхват и нови моменти.
- Българските деца на Острова вълнуват ли се от своите корени и до каква степен българските неделни училища успяват в основната си мисия, а именно популяризиране на българското образование, език и традиции зад граница?
- Българските деца на Острова безспорно се вълнуват от своите корени, а българските неделни училища играят ключова роля в тяхното свързване с езика, историята и традициите ни. Децата, които посещават нашите училища, са привилегировани, защото именно чрез тях те се потапят в света на българските традиции, честват важни празници и научават за делата на великите ни личности.
Един конкретен пример бих могла да посоча с последното честване на Деня на Левски в БУ „Слово“ в град Оксфорд. В този ден представих презентация за тайните комуникации на Апостола - пароли, симпатични мастила, „скари“ и цифрови шифри, които той е използвал. За финал учениците получиха задача със специални „шпионски“ химикалки да напишат писмо до Васил Левски или да разсъждават върху неговите завети. Един ученик написа простичко, но изключително силно послание:
„Скъпи Васил Левски,
Да знаеш, че България е свободна, благодарение на теб!
Благодарим ти, Апостоле!"
Тези думи са доказателство, че уроците, които даваме, достигат до детските сърца. Нашата мисия е не просто да преподаваме, а да вдъхновяваме. И когато виждаме подобни искрени реакции, знаем, че успяваме.
- Какво се промени за образователната система след ковид пандемията и вече успяхте ли да преодолеете дефицитите от онлайн обучението?
- По време на ковид пандемията не оставихме нашите деца - реагирахме бързо, организирахме онлайн обучение и натрупахме ценен опит в дигиталната образователна среда. Въпреки предизвикателствата успяхме да осигурим непрекъснат учебен процес и да поддържаме връзката между учениците и българското образование.
Днес много български училища в чужбина, в това число и във Великобритания, комбинират присъствено и онлайн обучение, което се оказа голямо предимство. Това позволява да се достигне до повече деца, които по различни причини нямат възможност да посещават нашите училища физически. В този смисъл, макар пандемията да донесе предизвикателства, тя ни даде и нови възможности - научихме се да бъдем по-гъвкави и по-иновативни.
- Как се променя интересът към българските неделни училища в Обединеното кралство? И какви са тук предизвикателствата, за да обхванете всички български деца на Острова?
- Моите наблюдения са, че интересът към българските неделни училища в Обединеното кралство не намалява - напротив, той остава стабилен. Разбира се, с всички колеги непрекъснато търсим начини да стигнем до възможно най-много български деца на Острова.
Както вече споменах, за да обхванем повече ученици, разширихме формата на обучение - освен присъствените занятия организираме и онлайн класове. За да отговорим на едно от големите предизвикателства, а именно, че много малки българчета идват при нас, без да говорят български език, организираме обучение за български език като втори. В момента Министерството на образованието и науката подготвя нови програми за обучение по български език като втори, което ще ни помогне още по-ефективно да отговорим на нуждите на тези деца.
- Подобрява ли се образованието в българските училища?
- Аз бих могла да кажа за двете български училища, които ръководя - БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон и БУ „Слово“ в град Оксфорд, но вярвам, че това е валидно и за другите училища. Смятам, че образованието се подобрява, защото това е наш основен приоритет.
Постоянно търсим нови методи на преподаване, за да направим уроците по-интересни, ангажиращи и достъпни за децата. Използваме интерактивни подходи, дигитални ресурси и проектно базирано обучение, за да насърчаваме любознателността и активното участие на учениците. Това беше и една от целите на организираната ученическа конференция в Лондон.
В училищата, които ръководя, поставяме силен акцент не само върху обучението, но и върху културното обогатяване на децата. Имаме широка културна програма, която включва чествания на българските празници, срещи с изявени личности, писатели и други. Например през януари ни гостуваха певиците Деси Добрева и Деси Христова с интерактивната лекция „Мюзикъли за деца и мястото на фолклора в тях“. Мисля, че и БГ БЕН отрази това събитие. Това помага на децата да се свържат по-дълбоко с българската култура и да се гордеят със своите корени.
- Образователната система е консервативна, но според Вас има ли нужда от промяната й, когато говорим за обучението на български ученици зад граница?
- Образователната система по своята същност е консервативна, но когато става въпрос за обучението на български ученици зад граница, тя трябва да бъде гъвкава и адаптивна. Една от основните ни задачи е да намерим баланса между традиционното образование и иновативните методи, които ще направят обучението по-достъпно и интересно за децата.
В чужбина българските училища често работят в условия, различни от тези в България - децата идват с различни нива на владеене на езика, някои говорят предимно на езика на страната, в която живеят, а обучението е ограничено до няколко часа седмично. Затова трябва да отчитат тези специфики.
Нуждата от промяна не означава отказ от традициите, а по-скоро тяхното адаптиране към съвременните реалности. Нашата цел е да направим обучението ефективно, достъпно и ангажиращо, така че децата да запазят връзката си с българския език и култура независимо къде живеят.
- Проблемите пред българските училища на Острова бяха обсъдени и на среща в българското посолство с вицепрезидента Илияна Йотова. Един от тях е, че все повече българчета се раждат в чужбина, а започват да учат българския като чужд език. Как може да се промени това според Вас?
- Срещата премина в много позитивна атмосфера, като бяха очертани основните предизвикателства, пред които са изправени българските училища във Великобритания. Сред тях са липсата на достатъчно квалифицирани преподаватели, застаряването на учителите и предстоящото им пенсиониране, както и нарастващият брой деца, които започват да учат българския като чужд език.
Наистина, все повече българчета се раждат в чужбина и израстват в среда, където доминира английският и други езици. Особено при децата от смесени бракове българският често остава на заден план. Решението на този проблем изисква няколко ключови стъпки. Трябва да насърчаваме родителите да говорят повече на български у дома и да въвличат децата си в българската култура и традиции още от ранна възраст. Неделните училища играят важна роля, но семейството остава основният фактор за съхраняването на езика. Важни са срещите и инициативите, които насърчават общността - като културните събития и различните празненства, те също спомагат за това децата да се чувстват част от българската общност и да развиват езиковите си умения.
- Увеличават ли се българските училища на Острова и има ли недостиг на учители, които да преподават в тях?
- Броят на българските училища във Великобритания постоянно се увеличава. Всяка година се откриват нови училища или се разширяват вече съществуващите чрез филиали в други населени места. Това показва, че интересът към българското образование сред българската общност остава силен и родителите осъзнават значението на родния език и култура за децата си.
Например в началото на тази учебна година към мен се обърнаха за съдействие от едно новооткрито Българско неделно училище „Родна стряха“ в гр. Кингс Лин. Този пример е показателен за стремежа на българите в различни краища на Великобритания да осигурят на децата си възможност да учат български език, история и традиции.
Недостигът на квалифицирани преподаватели се очертава като основен проблем пред нашите училища. Много учители се завръщат в България, където получават признание за труда си и заплатите там значително се увеличиха.
- Част от българите в Обединеното кралство се замислят да се върнат в своята родина. Това не поставя ли още повече изисквания към качеството на обучение в българските училища на Острова?
- Наблюдава се тенденция на завръщане на все повече български семейства в България, което несъмнено поставя още по-големи изисквания към качеството на образованието в българските училища в чужбина. Децата, които се обучават при нас, трябва да бъдат добре подготвени, за да могат безпроблемно да се адаптират към образователната система там. В крайна сметка, доброто образование е ключът към успешната реализация на всяко дете, независимо в коя държава ще продължи живота си.
- Могат ли децата, които се обучават в българските училища зад граница, да продължат образованието си в България и ще се наложи ли наваксване?
- Този въпрос беше обсъден на срещата с вицепрезидента Илияна Йотова. Разбира се, че всички българчета, дори и да не са се обучавали в българските училища зад граница, могат да се включат в образователната система в България. По-трудно е за по-големите деца, които не познават азбуката и не могат да четат. Например в Оксфорд имам ученичка на 11 години, на която предстои завръщане в България, и за нея трябва да предложим ускорено ограмотяване.
Въпросът за реадаптацията на завърналите се българчета беше обсъден и по време на среща на част от екипа на БУ „Иван Станчов“ с делегация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България. Смятам, че българската държава е приела този въпрос за свой приоритет.
- Българската държава осигурява финансиране на една част от училищата зад граница, но какво още трябва да бъде направено като подкрепа?
- Получаваме значителна подкрепа от МОН не само чрез частичното финансиране на обучението, но и чрез подобряване на учебните програми. За втора поредна година действат националните програми „Неразказаните истории на българите“ и „България - образователни маршрути“, които обогатяват учебния процес. Освен това се обръща сериозно внимание на допълнителни обучения по методика за преподаване на български език в чуждоезикова среда.
Ако финансирането бъде увеличено, това би позволило още по-силна подкрепа за българските неделни училища в чужбина, включително разширяване на ресурсите, културните инициативи и предоставяне на повече възможности за обучение и квалификация на преподавателите.
