Бившият кмет на област Медуей Мариан Несторов постига всчико с постоянство и труд

Мариан Несторов е българинът, който стана известен с това, че доскоро беше кмет на област в Англия, която е с население от 285 000 души. Той е завършил политология в България, а след това се мести да живее на Острова.

Докато на някои места в страната избухват антимигрантски протести, кметската власт в област Медуей беше поверена на Мариан Несторов за една година. Мандатът му вече приключи, а ние сега ви срещаме с него, за да проследим пътя му от родния Габрово до дните, в които той беше кмет и ходеше с официалната червена одежда и огърлица.

- Господин Несторов, от колко години живеете в Англия и кое Ви накара да напуснете България?
- В Англия дойдох през 2011 година. Основната причина, както при много други българи, беше финансовата - исках да изкарам малко пари и след това да се върна обратно в България. Такъв беше първоначалният план. Но още след няколко месеца разбрах, че животът тук е по-уреден, по-спокоен и с повече възможности. Именно това ме накара да остана и да изградя бъдещето си тук.

- Трудни ли бяха първите Ви години на Острова?

- Да, определено първите години тук не бяха лесни. Когато пристигнах, започнах работа като куриер в Съндърланд. Работех по 12-15 часа на ден, без почивен ден, в продължение на четири месеца. Всеки ден имахме между 150 и 200 доставки, които трябваше да завършим. Излизах от квартирата в 6 сутринта и се прибирах едва към 11 вечерта. Наистина тежък период.

След коледния сезон работата намаля и за мен вече нямаше място, затова се преместих в Лондон за около два месеца. Малко по-късно намерих постоянна работа в Тънбридж Уелс, Кент, и се установих там.

След около година като куриер реших да започна собствен бизнес - първоначално с един нает бус, а постепенно с времето с все повече бусове и шофьори. През това време се ожених за съпругата ми Любов, с която заедно изградихме всичко. Днес имаме около 25 обслужвани района за големи куриерски компании.

С правилния човек до себе си нещата наистина станаха много по-лесни.

- Роден сте в Габрово. В продължение на година бяхте кмет на област Медуей. На какво се дължи този успех и труден ли беше пътят до върха?

- Както всичко в живота ми, и политическата ми кариера, и успехът, който постигнах, са резултат от постоянство и много труд. Вярвам твърдо, че успехът, дори и късметът се изграждат. Често хората казват, че някой е „късметлия“, но зад този „късмет“ стоят хиляди часове работа, усилия и отдаденост.

Преди да бъда избран за общински съветник, а след това и за кмет, буквално всяка вечер бях навън в района, за който се кандидатирах. Ходех от врата на врата, разговарях с хората, изслушвах техните проблеми и идеи и търсех начини как мога да помогна реално. Това изгражда доверие, а доверието носи резултати.

На изборите постигнахме почти два и половина пъти повече гласове от опозицията - доказателство, че когато работиш упорито и честно с хората, те го оценяват.

- В България сте завършили политология. Затова ли тук, в Англия, решихте да се занимавате с политика?

- Да, винаги съм имал силен интерес към политиката, затова и завърших бакалавърска степен по политология в България. Когато се установих в Англия, започнах да следя отблизо случващото се тук, особено по време на ковид пандемията. Тогава видях как консервативното правителство раздаваше обществени поръчки на свои приятели и поддръжници - нещо, което силно ми напомни за корупционните практики, познати от България.

В този момент реших, че не искам просто да коментирам във Фейсбук, а трябва да направя нещо реално. Затова се присъединих към Лейбъристката партия - станах член, отидох на първата им среща… и така започна всичко. Оттогава срещнах невероятни хора в партията и намерих общност, с която споделям едни и същи ценности.

- Ставате член на Лейбъристката партия, когато тя е в опозиция, а сега е управляваща Обединеното кралство. Каква е разликата между българската и английската политика?

- Най-голямата разлика според мен е отчетността. Тук политиците реално носят отговорност за действията си. Например наскоро видяхме как Анджела Рейнър подаде оставка, защото не беше платила Stamp Duty - не защото е извършила нещо умишлено, а защото е получила лош съвет. Въпреки това тя пое отговорност и се оттегли.

В България, за съжаление, има политици, които са извършвали много по-сериозни нарушения, но все още са на власт. Все пак през последната година видяхме и една оставка, което ми дава надежда, че нещата започват да се променят и в България - към повече отчетност и почтеност пред народа.

- В ХХI век кое трябва да е водещото за политика, за да спечели доверието на хората, на потенциалните избиратели?

- За съжаление, през последните години виждаме как популистки и крайнодесни партии набират сила, като умишлено създават разделение и напрежение в обществото. След победата на Тръмп в Америка расовото напрежение там се увеличи многократно. Същата тенденция наблюдаваме и тук с партия Реформ. Ако Найджъл Фараж продължи с тази реторика на омраза, се опасявам, че това може да се отрази негативно и на българската общност във Великобритания.

Според мен доверието на хората трябва да се печели не чрез страх и омраза, а чрез реални резултати и добри решения за проблемите, които засягат обществото. Политиката трябва да дава надежда, а не да разделя. За съжаление, в днешно време хората по-лесно откликват на тези, които насаждат страх и противопоставяне, вместо на тези, които предлагат решения и визия за по-добро бъдеще.

- С какво се занимавате сега, след като вече не сте граждански кмет?

- След като приключи мандатът ми като кмет, се върнах към нещата, с които се занимавах и преди - бизнеса си, семейството си и разбира се, работата ми като общински съветник, която заема голяма част от времето ми.

Освен това съм основател на неправителствената организация „Българи в Кент“, която се управлява изцяло от доброволци. Организираме различни събития - месечни кафе срещи, срещи само за жени, културни прояви и инициативи, чрез които се стремим да подкрепяме нашите сънародници - било то с информация, помощ при затруднения или просто като създаваме усещане за общност, приятелство и принадлежност.

Наскоро проведохме изключително успешен събор-пазар, на който участваха около 40 търговци, от които 20 бяха български бизнеси. Имаше българска музика, хора и много настроение. В момента влагаме усилията си в организирането на голямо коледно парти за 150 души, което обещава да бъде едно от най-веселите ни събития до момента.

Тук искам да изкажа искрената си благодарност към всички доброволци в нашата организация, които отделят толкова много време, енергия и сърце, за да може българската общност в Кент да има своите празници и поводи за събиране. Благодаря ви от сърце! Без вас това нямаше да е възможно!

- В България обикновено хората, които влизат в местната и централната власт, излизат от нея в цветущо финансово състояние. Забогатява ли се от правенето на политика в Англия?

- Ха-ха, тук въобще не е така. Заплатата ми като общински съветник е под минималната - след всички такси и данъци реално получавам около £914 на месец. Като кмет възнаграждението беше приблизително двойно, което, разбира се, е по-добре, но пак няма нищо общо със заплатите и привилегиите, които политиците получават в някои други държави.

Във Великобритания почти всички хора, занимаващи се с политика на местно ниво, имат и друга, нормална работа, за да могат да осигурят издръжката си. Политиката тук не е път към забогатяване - тя е по-скоро призвание и обществена отговорност.

- Бихте ли се върнали в България и при какви обстоятелства?

- Засега не планирам да се връщам в България. Може би един ден, при правилните обстоятелства, бих го направил. Основната причина е, че децата ми са родени тук и не искам да ги откъсвам от средата, в която са израснали и която познават.

Все пак, когато пораснат и тръгнат да учат в колеж или университет, бих се замислил сериозно за връщане. България винаги ще бъде моят дом - мястото, откъдето съм тръгнал и към което един ден може би ще се върна.

- Не се ли изкушавате да се захванете с политика и в България?

- Искам искренно да видя промяна към по-добро в България. Бих се захванал с политика там, ако знам, че наистина мога да помогна - да направя страната по-добро място за живеене - ако не за нас, то поне за нашите деца. Вярвам, че промяната е възможна, когато хората, които милеят за България, се включат активно, а не стоят отстрани и просто коментират.

- Какво ще кажете на българите днес, които живеят във Великобритания?

- Бих казал на всички българи тук, че ние сме силни, умни и способни хора, които могат да постигнат всичко, което си поставят за цел. Великобритания е нашият нов дом и не трябва да се страхуваме да мечтаем - било то да влезем в политиката, да започнем собствен бизнес или да заемем висока професионална позиция.

По нищо не отстъпваме на никого. С желание, труд и постоянство можем да постигнем всичко. Важно е да вярваме в себе си и да продължим да показваме, че българите са хора с талант, характер и големи сърца.