 |
Лондонски български хор с концерт на 9 ноември
Автор :
БГ БЕН |
|
„Songs Of Forbidden Love“– така е озаглавен новият албум на Лондонски български хор. Песните от него са включени и в концерта на 9 ноември, който ще се състои в St John's Smith Square.
1.11.2019
Албумът предлага на феновете всичко, което обичат най-много – от многообразни хармонии до различни бийтове. Уникалните вокали вплитат вълнуващи истории за привличане, съблазняване, отвличане и жертва - теми, които само българската народна музика може да представи по неповторим начин.
Създателката и диригент на Лондонски български хор Десислава Стефанова не скрива вълнението си от предстоящия концерт. Тя е възпитаничка на старозагорския детски ансамбъл „Загорче“ и на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. От дълги години живее в Англия, но нито за миг не спира да популяризира българската култура. През 2018 г. тя е удостоена с наградата „Българка на годината“ на Държавната агенция на българите в чужбина. Десислава Стефанова даде специално интервю за вестник БГ БЕН.
С какво ще зарадвате публиката на 9 ноември?
Концертът включва песни от новия албум SongsofForbiddenLove, но и други, които също влизат в темата. Някои от тях са закачки и флирт, други са с по-сериозни теми, в които например някоя мома се краде. В една от песните един мъж се влюбва в една мома Гана, която се оказва, че му е братовчедка. Такива теми от българските песни, които за англичаните са много необичайни.
Успявате ли да привлечете интереса на англичаните с тях?
Главното, което ги привлича, е музиката, защото те не разбират текстовете. За нас в хора е важно да правим нови неща. И тази тема на албума изникна по един много естествен начин. Защото се оказа, че темите в песните, които пеем, в английските песни не се засягат. Английската народна музика почти не се пее като хорова. Например – добавили сме и една песен, в която змей краде една мома. Това в английските песни не съществува. Змеят е много различен в България от английския дракон.
Можем ли да кажем колко песни включва новият ви албум?
Включва 18 песни. Някои от тях са написани и аранжирани от Кирил Тодоров. Има и няколко песни от един друг наш композитор - Генчо Генчев. Имаме няколко напълно автентични песни. Повечето са аранжименти на български народни песни.
Трудно ли се популяризира българската култура в Лондон?
За нас не е трудно. Нашата цел е да пеем песни, които ни харесват. Не сме си поставяли за конкретна цел да привличаме хората към това, което правим. То се случва непосредствено, защото музиката, която пеем, е наистина ценена от британците. Те открай време харесват нашите хармонии, харесват нашия начин на звукоизвличане. А това, че британци я пеят, и то с такава любов – естествено е винаги много привлекателно. Хората, които правят нещо с кеф, са магнити. Няма как да не привличат. Нашата култура е доста странна за англичаните. И мисля, че с тези теми, които са включени в диска, ние малко ще ги предизвикаме с текстовете на песните, ако някой реши да вникне в тях.
Можем ли тогава да очакваме и англичаните да се включат в Лондонски български хор?
В нашия хор имаме много англичани. Българите в него са само една трета. Останалите членове са от всички европейски държави.
Колко души днес включва Лондонски български хор?
Концертният състав е от 40 души. Имаме и така наречения „бебешки хор“ от 30 души, който разучава в момента репертоара и впоследствие ще се влее в основния състав. Така ще станем 70 души.
Доста голяма цифра е това...
Много, много голяма е. Има много желаещи да участват в хора. Защото правим интересни неща. Това привлича към нашия хор страшно много хора, които преди никога не са чували или пели българска народна музика. Миналата година участвахме в едно представление на Британския национален театър, което също накара хората да заговорят за българската хорова музика и конкретно за нашия хор. Такива интересни проекти и сътрудничества са много приятни за нас, обичаме ги.
Вие сте ръководител и диригент на български Лондонски хор от дълги години. Коя е най-голямата награда за Вас?
На този въпрос не мога да отговоря. Не ги сравнявам нещата. На всяко изживяване трябва да му се даде неговата стойност. Не сме състезатели. Но като видя светналите очи на хората, когато изпълняват някоя песен – е, това не може да се замени с много други неща. Това най-много ме радва – когато видя, че го правят с удоволствие и дават нещо от себе си.
Българите зад граница повече ли ценят българската народна музика?
Мисля, че да. Много българи, които идват в нашия хор, ми казват, че до този момент не са пели никога българска народна песен. Това се наблюдава и в други държави, включително в Норвегия и Швейцария, където също съм допринесла за създаване на български хорове. Винаги там има българи, които казват: „Досега не сме пели българска народна песен, но сега сме абсолютно заразени“. Давам си сметка, че може би наистина носталгията по България понякога се изразява в този нов интерес. И когато българите започнат да пеят между чужденци, тогава те разбират колко е стойностна музиката ни. Например, като виждат какво ценят да речем британците, може да е един орнамент, и българите го чуват по друг начин.
Кои са днешните будители според вас?
Надявам се, че будителите са учителите. Началните учители, които всяко дете за първи път среща, когато отиде за първи ден на училище. Аз имам малки деца и виждам колко е важен за тях учителят в училище. И много се надявам българските учители да празнуват на този ден.
Какво ще пожелаете на читателите на вестник БГ БЕН?
Вашия вестник го харесвам отдавна. Много се радвам, че имате читатели и нови рубрики, че помагате на много българи в Лондон. Пожелавам на вашите читатели да им върви по вода, където и да решат да живеят – в Англия или в България. Дано да нямат много проблеми, дори и Брекзит да се случи. Каня ги да дойдат някой ден да пеят в нашия хор. Забелязвам, че българите, които са в Лондон, не си оставят време за хобитата си, много работят. Пожелавам им да имат и такова време и някое от тези хобита да е свързано с пеене.
|
|
|
|
