 |
Време е да се обясни на хората, че най-страшната последица от Брекзит е загубата на тяхната работа
Автор :
БГ БЕН |
|
Няколко дена преди да се състои референдумът през 2016 г., от щаба на официалната кампания за Remain публикуваха бюлетин, в който се прогнозираха заглавията на новините през следващите седмици и месеци след евентуален вот за напускане на ЕС - скок в цените, срив на паунда и приклещването на Великобритания в изтощителни преговори с ЕС, които ще се проточат десетилетия.
05.09.2019 г.
След като въпросният вот стана реалност, животът в UK, със сигурност, се влоши от 2016 г. насам, но ако изключим парламентарните абсурди и постоянното обезценяване на паунда, би било справедливо да се каже, че предричаната катастрофа, засега, все още си остава повече на книга. Основната група хора, която усети моментална промяна в живота си бяха единствено гражданите на ЕС и онези имигранти, които буквално за денонощие се превърнаха в легални мишени на зачестилите прояви на расизъм и публична омраза. Но това, разбира се, не развълнува особено британските обществени нагласи.
И докато днес Борис Джонсън надува кавалерийската си тръба към ЕС, анти-Брекзит лагерът продължава да повтаря клишетата си от последните дни преди референдума - ежедневни предупреждения за социалните и икономически катаклизми, които очакват Великобритания.
Но какъв ще бъде масовият отзвук, ако страната отново не се озове в очаквания апокалиптичен сценарий - какъвто не последва и след референдума през 2016 г.? Правителството на Борис Джонсън сега усилено се дистанцира от скандалната austerity политика на Дейвид Камерън и успокоява електората, че парите и излишъците на Великобритания са предостатъчни, за да неутрализират сътресенията от Брекзит, стига да бъдат правилно разпределени. И е напълно вероятно кабинетът да започне да гребе и хвърля пари веднага след 1-ви ноември, за да минимизира щетите за британската икономика и благоденствие. Как ще се отрази това на обществената легитимност на кампанията за Remain?
Това е особено важно, защото анти-Брекзит коалицията се нуждае от подобна легитимност, за да донесе до общественото съзнание вестта за една много по-сериозна последица от Брекзит - дългосрочната рецесия.
Наскоро, представители на профсъюза Unite, изнесоха на брифинг в парламента данни за реалните й измерения за Великобритания и те бяха много по-плашещи и цялата цитирана до момента фактология от кампанията Remain.
Накратко, докладът очерта неизбежната перспектива от загубата на стотици хиляди работни места, повечето от които са в най-изоставащите райони на страната. Примерите бяха стотици. От голямата самолетна компания Airbus, например, вече съобщиха, че обмислят преместването в Европа на производство, осигуряващо работа за 14 000 души в Уелс, който се явява и най-облагодетелстваният от фондовете за структурно развитие на ЕС район във Великобритания. А по данни на Joseph Rowntree Foundation, Уелс е един от най-тежко засегнатите от деиндустриализацията райони на Острова и близо една четвърт от населението му живее в условията на бедност. Както може да се очаква, не съществува план за това как да се компенсира загубата на тази ключова за Уелс индустрия.
А това бе само началото на списъка на Unite за дълбочината и мащабите на Брекзит удара върху индустриите на страната. Автомобилният сектор, например, осигурява работа на близо 850 000 души и през миналата година се отчете с £20.2 млрд. в държавната хазна. Хранителната индустрия е пряк работодател на над 450 000 души и на 4 млн. души, които работят в системата й за обработка, подготовка и снабдяване на търговските обекти. Големият пристанищен център в гр. Саутхемптън пък оперира с близо 900 000 британски плавателни съда всяка година, 60% от които експортират стоки за цял свят и най- вече - ЕС. Списъкът на Unite продължава със стотици други примери, в които липсва какъвто и да е било държавен план за спасяването на засегнатите сектори. Посланието на тези страници е ясно: „Последиците за работническите общности в страната ще бъдат дълготрайни и унищожителни.” И модната риторика на правителството за „онеправданите и забравените райони” не казва нищо за съвсем реалния риск, пред който са изправени тези хора.
Това е перспективата, която липсва в речите на опозицията срещу Брекзит. Страховете от излизането от ЕС могат да бъдат оспорвани, осмивани и размивани във времето. Непосредственият икономически шок утре може да се замаже с хуманитарно хвърляне на конфети и пачки.
Но как ще изглежда Великобритания след няколко години рецесия, която ще е разяла напълно икономиката и социалния пейзаж на страната?
Източник: theguardian.com
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
