 |
R.I.P: Как Брекзит причини странната смърт на британския консерватизъм
Автор :
БГ БЕН |
|
Странно е да се каже това, за страна, която се управлява от консервативна партия, но ... във Великобритания днес няма Консервативна партия.
12.06.2019 г.
Вместо това, съществуват две революционни партии
вдясно от политическия център, което са поели по пътя на национализма и популизма. И сега те са се вкопчили една в друга, като по-младата завлича по-старата все по-далече от традицията и ценностите й.
Тази схватка щеше да стане още по-драматична, ако Найджъл Фараж беше спечелил извънредните избори за попълване на депутатското място от град Peterborough. Това щеше напълно да скове торите от ужас, че Брекзит партията идва, за да ги изрита директно от депутатските им места.
Сега те са сковани от не по-малкия ужас, че партията на Фараж ще подкопае десния вот до такава степен, че ще е достатъчно Лейбъристката партия само леко да мръдне към политическия център, за да вземе следващите избори. Точно както стана при изборите в Peterborough.
Откъдето и да идва опасността, Консервативната партия е толкова хипнотизирана от възхода на Фараж, че сега препуска с пълна сила към идеята, че и тя трябва да предложи от същото, каквото и да й струва. Фаворитът на залаганията за нов лидер на консерваторите, Борис Джонсън, туит-на ведна след полунощ на изборния ден в Peterborough: „Трябва да връчим на хората Брекзит до 31-ви октомври или рискуваме да вкараме Корбин на бял кон в парламента.”
В тази масова евакуация по посоката, зададена от Фараж, тори-партията продължава да се отдалечава все повече от своята политическа дефиниция.
Както би рецитирал всеки студент по политология,
консерватизмът е идеология, която е особено предпазлива към всякакви ... идеологии, която вярва най-вече в прагматизма, постъпателното развитие и таи инстинктивна недоверчивост към всякакви велики визии и схеми. Консерватизмът във философията на неговите основоположници - Едмънд Бърк и Майкъл Оукшот, е бавна, органична интеграция към радикалните идеи и особено цени институциите-гаранти на реда, които са грижливо съхранявани и доразвивани през вековете.
Брекзит партията представлява крайното крило на популисткото, националистическо движение срещу класовия елит и е всичко друго, но не и консервативна. Нейната философия е общо-взето: „Режи и гори!” Единственото, което иска да стори със сложната коренна система на 40-годишното членство на Великобритания в ЕС, е да я изтръгне напълно. Брекзит партията не се вълнува от свидетелства, прецеденти и фактология на икономиката. Вместо това предпочита да се дрогира с абстрактните си визии за „свобода” и „демокрация.” И едва ли би дошло като изненада, че бившата лидерка на революционната Комунистическа партия на Великобритания - Клеър Фокс, сега е евродепутатка от листата на Брекзит партията. Като закоравяла революционерка, тя тук си се чувства съвсем у дома
Сега целият бизнес на Консервативната партия е да подтичва след Фараж
През миналата седмица, бившият министър по Брекзит от кабинета на Тереза Мей, Доминик Рааб заплаши, че може да разпусне парламента, ако заеме премиерския пост, за да няма никакви правни пречки пред no-deal Брекзит.
Разбира се, размечталият се кандидат-премиер бе бързо образован от председателя на парламента, но заканата на Рааб бе просто една по-бабаитска версия на ангажимента на неговите съпартийци да доставят Брекзит, каквото и да струва това. Тази е каузата, декларирана от Борис Джонсън, Андреа Ледсъм и всички останали кандидати, състезаващи се за вота на вечно недоволните евроскептици. Всички те се намират в догматичната хватка на визията за чист и неопетнен Брекзит и по пътя са готови да доизхвърлят всичките им останали принципи на консервативната идея. Тяхната партия винаги се е позиционирала като партията на единението, но това, разбира се, днес изобщо не е на дневен ред, въпреки съвсем реалната заплаха от отделянето на Шотландия и потъпкването на споразумението Good Friday, което е гарант за гражданския мир в Северна Ирландия и Великобритания.
Днешните консерватори се кълнат във вярност на принципите
на свободната търговия, но напират да напуснат най-голямата зона за свободна търговия в света и човешката история. Зад цялата тази безумна риторика стои едно дълбоко невежество и незачитане на историята и нейните уроци. Въпреки, че „смирението пред поуките от миналото би трябвало да е определяща черта на консерватизма”, според Бърк и Оукшот. Това ясно си пролича и по време на честването на 75-тата годишнина на събитието D-day (десанта на Съюзническите войски на брега на Нормандия, в края на Втората СВ). Тези церемонии бяха особено ярко напомняне на завещанието на 20-ти век, залегнало в основата на идеята за ЕС - че ако нациите на Европа не се научат да си сътрудничат една с друга, те са осъдени на нови кръвопролития и войни. На този фон, особено силно отекнаха думите на 94-годишния ветеран от тогавашния десант в Нормандия, Ерик Шардин, пред ВВС: „Не искам Брекзит да се случи, искам мирът, който възцари в Европа след Втората СВ да продължи. Затова ли проливахме кръвта си по тези брегове?”
Да, консерваторите вече не разполагат с онова мощно оръжие,
което неизменно даваше резултат - не могат да обвинят Корбин за това, че е опасен революционер, защото те са не по-малко опасни революционери от него.
По същия начин, както не могат да обвинят лейбъристите в антисемитизъм, заради собственото им досие на редовна ислямофобия, така и сега те не могат да вменят на Лейбъристката партия вина за това, че искат да преобърнат съществуващата система, водени от класова идеология, защото така просто ще опишат себе си.
Така става, когато оставиш Найджъл Фараж да диктува правилата и тона на политическия дебат. Партия, която винаги се е представяла като гарант на трезвия разум, днес е пламнала в революционна треска, готова да бута и гори всичко по пътя й към обещанията на една утопична визия.
Източник: theguardian.com
______________________________________________
#коментар #консерватизъм #Великобритания #Консервативна партия #Фараж #политика #Брекзит
|
|
|
|
