 |
Да прочетем едно заупокойно за Брекзит - поне този, за който някои мечтаеха
Автор :
БГ БЕН |
|
Брекзит често пъти бива рекламиран като изчистена форма на тачъризма и радикална алтернатива на компрометираните политики на миналото. Неговите проповедници успяха да приспят вниманието на и без това мудния Дейвид Камерън и го убедиха, че популисткият референдум е ефикасно средство срещу недоволството от austerity политиката на Уестминстър. След като приключиха с Камерън, те набързо инсталираха Тереза Мей и продължиха със законодателните си маневри, насочени към необратимата трансформация на британското общество. Е ... не им се получи.
06.12.2018 г.
Свидетелствата, че разделянето с ЕС и скокът в обятията на Световната търговска организация ще дерайлират редица сектори на британската икономика станаха прекалено много и евентуалните изгоди за крайната десница вече изглеждат все по-далечен мираж.
Под какъвто и ъгъл да се гледа спогодбата на Тереза Мей с ЕС, едно е сигурно - че няма да получи парламентарната подкрепа на 11-ти декември.
Министър-председателката предупреди, че това означава скок без парашут на 29-ти март, но продължава да „не забелязва” факта, че този скок може да бъде едностранно отменен от Великобритания, както потвърди Съдът на ЕС.
Мнозинството депутати в парламента започва да преглъща истината, че утопията на твърдия Брекзит няма как да се състои. Вече не е въпрос на това дали, а на кога и как парламентът ще упражни силата си, за да промени и убие инерцията на целия този процес. И е добре Тереза Мей междувременно да спре да форсира двигателя му на празен ход. А ако министрите й откажат да се подчинят на волята на парламента, следва разпускане на кабинета и конституционна криза, чиито мащаби ще изместят всички текущи ежби.
Така ще приключи престоят на консерваторите във властта. Те за първи път през 2015 г. спечелиха от 23 години насам абсолютно парламентарно мнозинство. Тогава се стигна до странната ситуация правителството на Дейвид Камерън да отговаря за действията си не пред парламента, а пред тори депутатите в него. А парламентарната им група се контролираше от партийната организация. Зле разчетените избори през 2017 г. заличиха магията на Партийния храм в парламента. Някъде тогава Тереза Мей трябваше да зареже пламенната си Брекзит риторика. Вместо това тя продължи да диктува позициите си през партийната централа, докато се опитваше да направлява най-голямата геополитическа промяна, която тази страна е виждала от десетилетия. Групата й депутати пък се надроби на фракции, всяка развяла собствен лозунг и визия.
В резултат Тереза Мей започна да прокарва законопроекти, които единствено разчитаха на пълната подкрепа на собствената й партия, а тя бе напълно хипнотизирана от групата Брекзит-фанатици. Естествено, посоката на подобно управление можеше да финишира единствено в бетонирана парламентарна безизходица.
В британската парламентарна история подобни ситуации са изключителна рядкост и когато министър-председателите загубят своето влияние и възможност да прокарват политиката си, обикновено следват нови избори. На Тереза Мей обаче й е забранено дори и да напусне ринга, защото новите избори ще вкарат Джереми Корбин и компания през парадния вход на властта.
Министър-председателката е уловена в усмирителната риза на Брекзит. Колкото повече мърда, толкова повече тя се затяга. Какви ходове са й останали ли? Ами, да не кажем - никакви.
Източник: theguardian.com
__________________________________
#Брекзит #мечти #сделка #Тереза Мей #коментар #консерватори
|
|
|
|
