 |
Четири ключови държави в Брекзит преговорите - къде стоят и биха ли си променили позицията
Автор :
БГ БЕН |
|
ЕС нееднократно предупреди Тереза Мей, да не се опитва да прилага принципа „разделяй и владей” спрямо 27-те му държави-членки. Британските преговарящи продължават да заобикалят този съвет.
До момента ЕС демонстрира единомислие срещу опитите да се отслабят позициите му по отношение на 4-те основни свободи, които формират неговия гръбнак.
Във финалната фаза на преговорите обаче, има ли движение или вероятност за промяна в позициите на четирима от ключовите играчи в цялата тази сага - Република Ирландия, Франция, Германия и Полша.
27.10.2018 г.
Франция
Франция единодушно си спечели реномето на „лошото ченге” в тези преговори, след като влиятелни политици и президентът Емануел Макрон, публично заявиха, че Париж изобщо не се трогва от перспективата за Брекзит без сделка и спокойно може да планира живота си в подобни условия.
Въпросът, който си задават британците, е докъде може да стигне френският президент в тази своя безкомпромисност спрямо Брекзит.
Пробите на настроенията във френския лагер засега никак не са добри за Брекзит идеолозите. Политическите съветници на френския президент, коментират че той възприема Брекзит като част от надигащата се заплаха от популизма спрямо либералните демокрации. Вълната на десния популизъм днес се оглавява от Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Матео Салвини, както и от домашната заплаха за френския президент - Националният фронт на Марин Льо Пен.
Това означава, че мотивацията да се докарат нещата до един „назидателен” Брекзит без сделка, който да бъде постер-предупреждение за останалите държави, е доста изкушаваща за французите. „Нещата са прости, Макрон иска кръв” - както коментира един западен дипломат.
Това, разбира се, не би трябвало да учудва никого. В много отношения, ЕС бе заченат навремето като мирновременен проект на една Велика Франция - моделиран като нейната централизирана администрация и държава, и служащ си дори със същия бюрократичен език.
Така че, всяка държава, която желае да напусне подобна структура, ще срещне същата реакция от Франция. А наред с това, във висшите й политически ешелони отдавна се коментира, че Великобритания прекалено дълго е била оставена да си „разиграва коня” в Брюксел и да се възползва максимално от изгодите на нейното членство.
Вероятността Франция да промени позицията си спрямо Брекзит: Има сигнали, че от дясната страна на Ламанша са склонни леко да смекчат тона. След последната среща на ръководството на ЕС в Люксембург, в дипломатическите среди се коментира, че Франция иска постигането на сделка с Великобритания, но само при условие, че тя не е за сметка на интегритета на единния пазар на ЕС.
Ервю Морин, оглавяващ административния район Нормандия, в Северна Франция, се обяви против твърдия Брекзит, който щял да постави на огромно изпитание пристанищата по северното крайбрежие на страната, където имало „нулева готовност” за справяне с нови изисквания за митнически проверки.
От екипа на Макрон отговориха, че Великобритания трябвало сама да се справя с тази бъркотия и че не възнамерявали да я улесняват, а напротив - да се възползват от ситуацията и да се опитат да примамят част от бизнеса, базиран в Лондонското Сити.
Германия
Ако Франция е шумният авангард, тикащ към твърд Брекзит и защита на 4-те основни свободи на ЕС, то Германия е тихият й гръб в тази схватка.
Анджела Меркел може и да не е толкова гласовита, колкото Макрон, но има дълго и внушително CV като защитник на целостта на ЕС.
Канцлерката на Германия е прекарала детството си зад Желязната завеса - свят, в който се изискваше специално разрешение от полицията за едва ли не всяко пътуване от едно до друго населено място и цялото й политическо кредо е изградено около свободата на движение.
Германия единодушно застана зад французина Мишел Барние, който бе упълномощен като единствен представител на интересите на ЕС в преговорите с Великобритания. Неговата дясна ръка е Сабине Вейланд - търговски адвокат, с тесни връзки с кабинета в Берлин.
Въпросът е дали лидерката на Германия би се намесила, ако френската позиция остане непреклонна и преговорите бъдат вкарани в сляпата улица на „no-deal”. Бившият шеф на британския екип по преговорите Дейвид Дейвис дълго време предричаше, че германските бизнес лобита накрая ще принудят Меркел да съдейства за сключването на търговска сделка с Великобритания.
Йоаким Ланг, оглавяващ Конфедерацията на индустриите на Германия (BDI), предупреди, че Брекзит без сделка би бил „катастрофален” и за двете страни, защото би свил търговията им почти наполовина.
Вероятността Германия да промени позицията си спрямо Брекзит: Надеждите на британската страна, че германските икономически интереси накрая ще окажат нужния натиск, донякъде биха имали основания, ако Анджела Меркел се намираше на по-ранен етап на своята политическа кариера. Днес, влиянието на германската канцлерка видимо отслабва, тя дискретно планира своето оттегляне от върха и не би направила нищо, с което да подкопае единството на ЕС.
Не че би имала нещо напротив да спечели симпатиите на германските бизнеси, в навечерието на новите регионални избори в страната - но не и на всяка цена.
Лешоядите вече кръжат над нея, но нейният приоритет е политическото наследство, което ще остави. А то особено много тежи, защото тя започва политическата си кариера именно под крилото тогавашния канцлер Хелмут Кол - човекът, който ръководеше обединението на двете Германии и който бе изцяло посветен на мисията да обедини и заздрави ЕС. Мисия, с която тя няма как да направи компромис. Но и да не забравяме, че за разлика от Кол, чиято сила беше в директното договаряне на сделки, Меркел е по-скоро привърженик на тактиката „изчакай търпеливо, за да се изясни всичко накрая”.
Ирландия
Правителството на 39 годишния Лео Варадкар внезапно се сдоби с непропорционално голямо влияние в покера на Брекзит, благодарение на историческия инцидент, страната да дели териториална граница със Северна Ирландия.
Още в ранния етап на преговорите, Дъблин декларира, че единствено възможното решение на казуса е политическото, което кристализира в подкрепеното от ЕС настояване за „backstop” - невидима граница, позволяваща оставането на Северна Ирландия в единния пазар и митническия съюз. Великобритания обаче настоява, в тази невидима граница да остане територията на цялото Обединено кралство, докато не се намери трайно решение на въпроса. И тази се оказа една от най-непреодолимите бариери в последвалите преговори, решение за която още не е намерено.
Лео Варадкар, син на индийски имигранти, е представител на новото поколение ирландски политици, които ясно виждат бъдещето си в лоното на континенталната икономика и по време на преговорите, той недвусмислено декларира лоялността си към идеите на ЕС.
Това доведе до рязко покачване на дипломатическото напрежение с Лондон, като един от икономическите съветници на Тереза Мей, описа срещите й с Варадкар като едни от „най-неприятните сцени, на които е присъствал някога.”
Във финалната фаза на Брекзит преговорите, Варадкар усети, че ходи върху много тънък лед, в стремежа си, от една страна, да бъде примерен гражданин на ЕС и от друга - да защити търговските интереси на страната си, които ще понесат огромни щети при no-deal Брекзит.
От месец юни насам, той стана значително по-щедър в своите позиции, като според Financial Times, дори намекнал, че би подкрепил оставането на цялата територия на Великобритания в митническия съюз на ЕС. Точно тук обаче е конфликтната точка в която се разминават търговските интереси на страната му и желанието на ЕС да запази своята цялост, като не дава по-добра сделка по Брекзит от нужната.
Вероятността Ирландия да промени позицията си спрямо Брекзит: Въпреки недвусмисленото желание на Ирландия да остане в границите на ЕС, съществуват ясни ограничения доколко Дъблин е в състояние да повлияе за бъдещото оставане на Великобритания в митническия съюз и единния пазар на ЕС. Показателно бе, че след като изрази желание за намирането на компромисно решение с Великобритания, Лео Варадкар още на следващия ден отлетя за Брюксел, където побърза да подкрепи позицията на ЕС в спора.
Полша
Най-големият защитник в ЕС на идеята за компромисен и прагматичен Брекзит е Полша, която постоянно изказва своята загриженост от последствията при прекалено наказателна акция спрямо Великобритания.
Великобритания, от своя страна, също инвестира много дипломатически капитал в Полша, особено през миналия декември, когато Варшава бе посетена от Голямата петорка на британския кабинет - министър-председателката, външния министър, вътрешния министър и министрите на финансите и отбраната.
Полша гледа на Великобритания като на идеологически съюзник, ключов партньор по отношение на сигурността на континента и преграда срещу окончателната франко-германска политическа доминация на ЕС.
Напъните на Полша да тласне преговорите в по-безопасна посока досега не се увенчаха с особен успех. Поляците на 2-3 пъти си подадоха главата над парапета, като последният случай беше по време на юлската сесия на Съвета по общи въпроси на ЕС, когато открито попитаха дали си струва да се рискува със сделката с Великобритания заради въпроса с ирландската граница и бяха набързо смъмрени дисциплинарно.
Всъщност, усилията на Полша досега сякаш единствено дразнят френско-германската ос, която гледа на тях като на опит за „легитимиране” на британските дипломатически маневри и потенциалния разкол, който биха донесли.
С повече от 1 милион имигранти, препитаващи се във Великобритания и търговски излишък с нея от £7.1 млрд. през миналата година, Варшава има всички основания да се притеснява от лошите сценарии на Брекзит. Въпросът е доколко тя може да упражни влияние върху ЕС, а ЕС - колко още конфронтация може да поеме, при условие, че продължава разгорещеният му спор с Полша по отношение на съдебната система в съюза.
До голяма степен, действията на Полша, имат и чисто демонстративен момент. От една страна, да се покаже загриженост за съдбата на полските граждани и бизнеси зад граница, а от друга, да се сигнализира на Великобритания, че има нещо като „съюзник” на континента.
Вероятността Полша да повлияе на ЕС относно Брекзит: Чудо няма как да се случи, защото по отношение на важните въпроси, Полша винаги е заемала досега страната на ЕС, а и много поляци още помнят унизителните визови процедури, на които бяха подлагани дълги години, преди страната им да стане членка на ЕС. Свободата на движението на хората е право, с което те никога няма да направят компромис.
Източник: telegraph.co.uk
_____________________________________
#позиция #играчи #фактори #държави #Брекзит #преговори
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
