 |
„Правилото на произхода” - истинският бич за британската търговия след Брекзит
Автор :
БГ БЕН |
|
Брекзит носи лоши новини за британската търговия и икономика. Това лесно се вижда. Но, както е обикновено при Брекзит, реалността на последиците се крие най-вече в детайлите.
25.04.2018 г.
Правилото на произхода
Както всеки един елемент от търговията, т.нар. „Правило за произхода” съществува, за да улесни регулирането на стокообмена. Световната търговска организация (WTO) посочва това правило, като „постановяващо необходимите критерии за определяне на националния произход на дадена стока.”
В модерната, сложно навързана икономика обаче, това може да доведе до неочаквано големи административни усложнения. Стоката, която една държава изнася, например, може да има икономически произход от друга държава. Една детска играчка може да е с опростена механика и съставни части, произведени от 2 или 3 различни държави. Но по-голяма и сложна стока може да съдържа в себе си компоненти от десетки държави.
В момента Великобритания е част от най-големия търговски блок в света и митническият съюз на ЕС напълно улеснява стокообмена. Британските компании изобщо не се тормозят по тези въпроси, когато изнасят стоките си на континента.
Но според декларациите на правителството, след изтичането на транзитния период, страната ще излезе от митническия съюз на ЕС. След като това стане, Брекзит-лагерът обещава, че ще се сключи договор за свободна търговия с ЕС, който да премахне митата и така потокът британски стоки и услуги, все така безпрепятствено, ще продължава да тече към Европа.
Поне така е на теория. Но ... да заповяда Правилото за произхода, което преобръща цялата схема с краката нагоре. Договорите за свободна търговия не са освободени от него, така че: ако А сключи сделка за свободна търговия с Б, тя трябва да има гаранция, че преференциалните условия за свободна търговия се отнасят единствено за стоките, произведени от Б, а не от някоя друга страна.
За стоките, произведени изцяло от Б, проблем няма. Но ако стоките му съдържат множество компоненти от целия свят, тогава, въпреки съществуващата договореност за свободна търговия, тези стоки ще подлежат на обмитяване.
Тук реалността няма как да се заобиколи с декларации
Великобритания може на теория да сключва сделки за свободна търговия с ЕС и въпреки това ще й се налага да плаща солидни мита за някои от най-важните си експорти.
Британският търговски експерт Сам Лоу коментира: „Дори ако Великобритания съумее да договори свободно търгуване с ЕС, голяма част от нейните стоки няма да могат да се класират за отпадане на митата, заради недостатъчния процент „домашно” съдържание в тях. И това няма да се дължи за някакъв саботаж от страна на ЕС, а на логиката, по която се осъществява глобалната търговия.”
Има ли някаква надежда?
Да – частична, и то в най-добрия случай. На практика, договорите за свободна търговия не изключват всички компоненти от чужд произход в продукта. Вместо това, се прилага определен праг на съдържанието им. За да се класира дадена стока за безмитен износ, определена пропорция от състава й трябва да произхожда от страната-износител. Обикновено тя е около 50%.
Пропорцията от 50% обаче е прекалено висок праг за стоките, произведени в глобалния 21-ви век. Майк Хаус, изпълнителен директор на британската Асоциация за производство и търговия на двигатели, казва че средната кола, произведена в UK, съдържа не повече от 20-25 процента домашни части:
„За да се придвижим от сегашното ни положение до ситуация, в която произвеждаме 60% ще ни отнеме десетилетия.”
Има и още едно решение
То дори си има име - Cumulation (натрупване). Британските компании могат, на теория, да изпълнят изискването за 50%-ната пропорция, като комбинират домашно произведени части с части, идващи от държави, с които ЕС вече има сключен договор за свободна търговия, примерно Япония. Това решение обаче няма да спести главоболията на британския бизнес, чийто опит при подобни сложни процедури е почти нулев. Всяка компания, която възнамерява да прави бизнес с ЕС по този начин, ще трябва да произвежда купища административни документи, доказващи произхода на всяка най-малка съставна част в стоките й.
Тази причина ще наложи отварянето на многобройни гранични пунктове за контрол на трафика на стоки. Дори и ако проверките там са селективни, самата процедура редовно ще разстройва графиците за доставка, защото ще е сложна и многочасова. Целта й ще бъде да установи, например, дали продуктът е с регламентирана от ЕС транснационална производствена верига, кои са замесените страни в нея и какви са неговите спецификации. Предвид факта, че завършването на една стока понякога изисква неколкократно пресичане на границите на ЕС в повече от една посока, новото административно бреме върху британската търговия ще бъде наистина огромно.
Според новите правителствени анализи, прилагането на Правилото на произхода след Брекзит ще добави между 4 и 15% към цената на всяка експортна стока за ЕС. И това е само един от проблемите, които очакват британската търговия. Проблем, който ще сервира поредния парадокс на Брекзит. Неговата цел бе да „отхвърли оковите” на брюкселската бюрокрация. На практика, единствено ще докара още повече от тази бюрокрация.
Източник: prospectmagazine.co.uk
_______________________________________
#правила #произход #Великобритания #международна търговия #ЕС #глобална икономика
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
