 |
Как се сравнява наемането на квартира в UK с това в 5 други страни по света
Автор :
БГ БЕН |
|
23.04.2018 г.
Германия
Британецът Матю Робинсън (35 г.), съпругата му Керълайн и двете им малки дъщери живеят под наем в град Аугсбург - бившият текстилен център на Южна Германия. Апартаментът им е с площ 80 кв.м., има огромна тераса и се намира в жилищен комплекс, до парк с малка рекичка. Месечният наем на жилището е €1,040 (£912), като „нетният” наем съставлява €780. За покриване на сметките отиват €200, a за таксата за ползването на самостоятелен гараж - €60.
„Когато бях наемател в UK, винаги имах усещането, че не е в мой интерес да се оплаквам прекалено често, за да не бъда нарочен за проблемен наемател. Тук ситуацията е доста по-сигурна”, споделя Матю Робинсън „Собственикът на жилището ни направи подарък, когато се роди втората ни дъщеря, не пропуска да изпрати подаръци на цялото семейство по време на Коледните празници и светкавично урежда всякакви ремонти.”
Законодателството не позволява на хазяина им - бивш полицейски служител, да се отърве от тях самоволно, дори и ако има лична причина. То също така, налага и ограничение за сумата, с която може да им се вдига наема годишно.
Животът като наемател се явява предпочитан вариант за мнозинството германци, които са на дъното на статистиките на ЕС по собственост на жилища (46%).
От друга страна, германските банки имат доста строга политика и е почти невъзможно да отпуснат ипотечен заем, ако депозитът не покрива 20% от пазарната цена на жилището. Този разход допълнително се надува и от високите такси на брокерските агенции (обикновено 7.14%), както и от гербовия налог (stamp duty) от 6.5%.
Въпреки всичко, германците средно заделят за наем 27% от месечния си доход - доста по-поносима сума, в сравнение с наемателите в Лондон, Варшава, Мадрид или Рим, които плащат над 40%.
Испания
Испания, по традиция, има висок процент собственост на домовете си - 78% през 2010 г., но този процент ще се свие заради продължаващата висока безработица и завишените след кризата през 2008 г. изисквания за отпускането на ипотечни заеми.
През последните години се наблюдава един постоянен растеж на наемите, който се захранва, до голяма степен, от активното навлизане и употреба на сайтове като Airbnb. Испания е най-популярната туристическа дестинация в Европа и все повече хазяи предпочитат да пласират жилищата си на хората, търсещи кратък ваканционен престой и готови да платят по-висока сума за наема. Според сайта Idealista, в годините след 2012 г., това е довело до 55% увеличение на жилищните наеми в Барселона, а в Мадрид - с 23%.
Договорите за наемане на квартири в Испания са с продължителност между 1 и 3 години, след което подлежат на предоговаряне или на прекратяване.
Паралелно с това, общинските жилища, където има държавен контрол над растежа на наемите, са вече почти изчезнали от жилищния пазар на страната.
В Испания вече се наблюдава отявлено социално напрежение, което през миналата година изби в открити летни протести против чуждестранните туристи, посещаващи Барселона.
Понастоящем, все повече хазяи в страната продължават да искат изкуствено завишени суми от местните наематели, за да ги откажат и да могат превърнат жилището си във ваканционна квартира. Апартамент, чийто месечен наем е €1000, може да докарва на собственика си 5 пъти по-голяма сума от нощувки на туристи, особено в пиков сезон.
Ирландия
През 2017 г., в страната бе въведена система за контрол на цените на наемите, чиято цел бе да охлади свръхнагорещения жилищен пазар. Ограничението „мярка за прогнозирания наем” бе определено на 4% годишно, в рамките на следващите 3 години.
Година по-късно, мярката се оказа неспособна да укроти растежа на цените. Според ирландския сайт daft.ieнаемите в Дъблин през 2017 г. са скочили с 10.4% и сега средните им месечни стойности в северната част на града са £1476, а в южната - £1675, което е значително по-скъпо отколкото в Лондон, където средният месечен наем за миналата година бе £1276.
Както във Великобритания, така и тук, високите депозити, пренадутите пазарни цени и затегнатите условия за ипотеки, превърнаха сдобиването със собствен дом в далечен мираж за огромното мнозинство ирландци и особено тези, които живеят в столицата.
Процентът на собствениците на домове в Ирландия достигна своя пик от 80.1% през 1991 г., но само за последните 10 години се смъкна до 70%.
Паралелно с това рязко нараства броят на бездомните, а новото жилищно строителство бе буквално замразено в годините след 2007-8. Това превърна жилищния проблем в Въпрос №1 от дневния ред на правителството.
Социалното напрежение вече открито прелива към улицата и през миналия месец в ирландската столица се събра протестен митинг от над 10 000 души, които настояваха за предприемането на незабавни действия по отношение на жилищната криза.
САЩ
Тук контролът на наемите и правата на наемателите се решават самостоятелно от законодателството на отделните щати. В страната има обаче масово движение за приемането на законодателен акт за отнемането на правото на общините да контролират квартирните цени и те да се регулират на централно ниво.
През м. март бяха изнесени данни, че в Чикаго (щата Илинойс) например, една трета от домакинствата не могат да си намерят достъпно жилище и че хората, получаващи минималната национална заплата, трябва да работят по 106 часа седмично, за да могат да плащат средния за града наем.
В сравнение с останалите градове на САЩ, Ню Йорк има най-дългата и успешна история на контрол върху наемите на своите жилища. Повече от 1 млн. квартири в града биват регулирани чрез цял пакет от закони, които успяха да замразят наемите за 2015 и 2016 г., но на следващата 2017 г., позволиха увеличението им с 2%.
През 2016 г. процентът на собственост върху жилищата в САЩ бе отчетен на 62.9%.
Франция
Наемателите във Франция се радват на доста по-строго отношение на закона към хазяите, отколкото във Великобритания. Наемите на немебелирани квартири се определят от индекса IRL, който през миналата година позволи увеличение от 0.51%.
На всеки, наемащ немебелирана квартира се дава по закон 3 годишен договор за ползване на мястото, който автоматично се подновява след изтичането на периода. Ако наемателят иска да напусне, той трябва да го направи с 3-месечно предизвестие, а ако хазяинът иска наемателя да оваканти квартирата, той трябва да му даде 6-месечно предизвестие.
И още – изгонването от квартира във Франция е забранено през зимните месеци. Законът влезе в сила през миналата година и от 1 ноември 2017 до 1 април 2018 г., хазяите не можеха да изгонят своите наематели от жилището си, поради каквато и да е била причина. Една от непредвидените последици на хуманитарната мярка, бе масовото гонене на наематели от квартири, която настъпи от 1 април нататък.
Източник: theguardian.com
__________________________________________
#квартири #наематели #сравнение #Великобритания #Германия #Франция #Испания #Ирландия #САЩ
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
