 |
Брекзит ни направи по-самотни отвсякога в новия ни конфликт с Русия
Автор :
Алекс Маси, The Times |
|
Някога можехме да разчитаме на реален ангажимент зад всяка изказана подкрепа за Великобритания от страна на САЩ и ЕС. Днес можем да разчитаме само на ... изказана подкрепа.
18.03.2018 г.
Така че, не споменавайте на глас за руснаците. Дори и ако е истина, че от тях е тръгнала новата криза в двустранните ни отношения след атентата срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал, в градчето Солисбъри.
Ултиматумът, отправен от Тереза Мей към Москва, предизвика единствено един очакван сарказъм от руснаците: „Елате да ни се пробвате, ако мислите че сте ни от категорията.”
И те имат пълното основание са слагат своята политическа решимост над волята на своите опоненти. Събитията от последните години го доказват.
Владимир Путин заяви още през 2010 г.: „Предателите ще ритнат камбаната, повярвайте ми. Тези хора са предали своите братя и колеги. Каквото и да са получили в замяна, тези 30 сребърника ще им заседнат в гърлото.”
И ако тази истина е все още трудна за преглъщане, ето още няколко. Британското влияние на световната политическа сцена рядко е било толкова слабо и второ, сега имаме по-малко „инстинктивни” съюзници отколкото преди.
Когато в една от последните си публични изяви, прясно уволненият държавен секретар на САЩ - Рекс Тилърсън, заклейми Русия за случилото се в Солзсбъри, бе почти очевидно, че говореше от името на своето ведомство, а не на цялата държавна администрация.
Прессекретарката на Белия Дом - Сара Хикълби, през това време отбягваше да се ангажира с отговор на настоятелните въпроси дали американската администрация е съгласна с анализа и становището на Великобритания относно вината за атентата срещу Сергей Скрипал.
В продължение на повече от 40 години, ЕС и САЩ се бореха, за да попаднат под прожекторите на британска външна политика. Великобритания бе неохотно „континентална” и ентусиазирано „атлантическа”, водеща сила в ЕС и най-близкият съюзник на САЩ.
Тони Блеър не бе нито първият, нито последният британски премиер, който говореше за страната си като за „реалния мост”, свързващ Америка с Европа. Великобритания бе свързана и с двата бряга на този мост, но не бе част от тях. Тя комбинираше най-доброто и не бе нито изцяло „континентална” нито изцяло „атлантическа”.
Сега Доналд Тръмп няма нито интереса, нито желанието да осъзнае историческите отговорности на САЩ. Точно, когато Великобритания е особено уязвима и се нуждае от надежден политически партньор във Вашингтон, там се оказва първият „Америка-над-всичко” президент след Втората световна война.
А в този момент тя реже връзките си със своите довчерашни континентални партньори.
Да, непрекъснато повтаряме, че напускаме ЕС, а не Европа и че желаем да съхраним своите близки отношения. Може и да имаме общи интереси, но Брекзит неизбежно ще отслаби нашите връзки с континента.
Френският президент Емануел Макрон и координаторът на Европарламента - Ги Верховщат, изказаха своята дежурна подкрепа за Великобритания в новия й конфликт с Русия, но говореха на изпитания език на дипломацията. Език, който не може да прикрие факта, че ЕС не е склонен да предприема твърди действия против Русия. Такива, каквито щяха да последват, ако Брекзит не се бе случил.
Няма как подобно явление като Брекзит да не дистанцира двете страни в него - както политически, така и психологически.
Идеолозите на Брекзит искрено се наслаждаваха на фантазията, която журналистът Дейвид Рене обобщи с образа „Cutty Sark Britain” (на името на известния пиратски кораб „Cutty Sark”) - една страна, свободна отново да пори водите на световната търговия в търсене на нови пазари за завладяване. Новоизлюпената „буканиерска” Великобритания щеше да си възвърне истинската същност, подтискана от дългите години на пленничество от брюкселската администрация. Това бе хубава приказка преди заспиване, но както става с повечето приказки, реалността на дневна светлина изглежда съвсем различно.
Маршрутите, на които Великобритания разчита или ги няма, или са променени от пясъците на времето и ще й отнеме дълго време, за да намери нови.
В днешния свят може и да не сме сами, но сме на едно по-самотно място. И там се намираме в резултат на нашия собствен избор.
Източник: thetimes.co.uk
______________________________________
#Великобритания #Русия #Солсбъри #анализ #ЕС #САЩ #подкрепа
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
