 |
Как британската преса се къпе в уникален законов комфорт и може да лъже съвсем безнаказано
Автор :
Джон Данциг, Reasons2Remain |
|
На 18-ти януари, вестник Sun излезе с карикатура по известна историческа илюстрация, която отразяваше историята на Великобритания от Брекзит референдума насам.
21.01.2018 г.
Джон Данциг, Reasons2Remain
Карикатурата бе озаглавена „Гобленът на раздялата ни с ЕС”. Финалната картина там показваше как Тереза Мей стои усмихната насред кръг обезглавени трупове с униформи на европейски чиновници и подканя: „Нека радостта ни бъде безгранична!”
Читатели веднага сезираха регулаторния орган на британската преса – Independent Press Standards Organisation (IPSO), за просташката провокация на Sun.
Четири дни по-късно, регулаторът отново клекна пред британската преса
В своето решение той не констатира нарушение, защото:
• Вестник Sun имал право да изразява мнението си спрямо Брекзит процеса и Европейския съюз, независимо по какъв начин го прави.
• В публикацията нямало дискриминация, защото дискриминацията можела да бъде само на база раса, цвят, религия, полова идентичност, сексуална ориентация и др. Гражданите на ЕС били „група от обществото”, следователно срещу тях дискриминация не можело да има.
• Публикацията не подбуждала омраза и ако някой смята, че това е така, трябвало да се обърне към полицията.
• Публикацията не представлявала тормоз над гражданите на ЕС, защото ... никой гражданин на ЕС не бил тормозен преди тя да излезе от печат.
Във Великобритания има култ към независимата преса
И този култ стига до такива абсурдни нива, че печатните издания в страната е невъзможно да бъдат санкционирани и държани в отговорност за публикуваното от тях.
Това бе основната причина, поради която британската преса в продължение на години обработваше обществените нагласи с непроверени твърдения и лъжи за имиграцията и Европейския съюз, които доведоха и до самия Брекзит.
Как се стигна до узаконяването на този произвол
Британската традиция диктува, че пресата, в съвсем буквален смисъл, трябва да бъде напълно независима от държавата.
Странно защо, това обаче не се отнася за радиото и телевизията, които подлежат на държавна регулация от страна на Ofcom.
Скандалът през 2011 г., с хакването на телефоните на известни личности от журналистите от вестника „News of the World”, обаче бе прекалено голям и тогавашният министър председател, Дейвид Камерън, трябваше публично да признае, че системата за регулация на пресата в страната е неефективна.
Той възложи на председателя на Висшия съд – Лорд Брайън Лийвсън, да подготви доклад за нередностите на регулацията на британската преса. Докладът правилно установи, че няма ефикасни закони за отговорността на пресата относно нейните публикации.
Правителството реши да не се вслуша в препоръките на доклада, защото въвеждането на подобен закон било „характеристика на недемократичните общества”.
И така, през октомври 2013 г. бе издадена Кралска харта (едноличен акт на Кралицата, който не минава през парламента) за основаването на т.нар. Press Recognition Panel (PRC), който да признава и контролира регулаторните органи на пресата.
А британската преса трябваше да финансира основаването на въпросните регулаторни органи. Единственото изискване за тяхното опериране бе те да са признати от PRC, чиито членове, според Кралската харта, трябва да са независими от четирите власти (парламент, правителство, съд и медии).
Така, на практика, британската преса бе оставена сама да финансира и контролира своите ... контролни органи
През септември 2014 г., видните Брекзит медии - Sun, Daily Mail, Daily Express, Daily Telegraph, Times и някои други регионални вестници, си основаха и финансираха собствен регулатор – IPSO (Independent Press Standards Organisation).
Guardian, Independent и Financial Times отказаха да участват в IPSO, защото сметнаха, че ако го направят, това ще подкопае доверието на читателите им.
PRC не призна IPSO, защото не отговаря на 26 от общо 38-те критерии за независимост и етика.
Непризнаването му обаче означава, че PRC няма право да прави проверки на IPSO и да го санкционира. Вследствие на това, IPSO сам се контролира, като плаща на експерти да пишат доклади, в които да изтъкват неговите достойнства. Вестниците, членуващи в него, сами са си написали код на поведение, който да следват и сами се проверяват дали го спазват, а председателят на комисията за оплаквания на граждани от вестниците към IPSO, доскоро бе главният редактор на Daily Mail – Пол Дейкър.
Изминаха повече от 3 години от съществуването на IPSO и все още няма нито една наложена глоба на вестник, членуващ в него.
Ако вестник публикува подвеждащо заглавие и нарушението бъде установено, IPSO не изисква от вестниците да публикуват корекцията на същото място, където е излязла погрешната информация.
Тоест, ако подвеждащото заглавие е било на първа страница, редакторът на вестника има право да публикува корекцията в избран от него размер на избрано от него място в избран от него брой.
Няколко примера от кампанията на британската преса против ЕС
♦ Вестник Sun - „Кралицата подкрепя Брекзит”
На 9-ти март 2016 г., вестник Sun излезе със заглавие на първа страница, в което се твърдеше, че Кралицата подкрепя Брекзит, защото ЕС не отивал на добре.
От Бъкингамския дворец веднага отправиха оплакване към IPSO срещу Sun и отрекоха информацията. На IPSO му отне 10 седмици да излезе с решение по случая. Вместо да накара Sun да публикува опровержението със същия шрифт на първа страница и да се извини, IPSO поиска от Sun единствено да публикува решението му на произволно място във вестника под формата на статия, която лесно може да бъде подмината или пренебрегната от част от аудиторията му.
♦ Вестник Daily Mail – „Ние сме от Европа – пуснете ни!”
Само 10 дни преди Брекзит референдума, Daily Mail публикува горното заглавие и снимка на бежанци във ван, направена в Източен Лондон.
Очевидно, заглавието бе нагла лъжа, защото лицата на снимката не бяха от Европа, а от Ирак и Сирия. Идеята на заглавието бе да се внуши, че ЕС пълни Великобритания с бежанци, чиято налагана от години визия в тукашната преса е тази на роми-катунари.
След обществената реакция срещу заглавието, Daily Mail публикува още на следващия ден опровержение на втора страница, но то се състоеше от 54 думи и обясняваше, че вината за „грешката” била на новинарската агенция, от която Daily Mail черпел информация.
Четири месеца след референдума, IPSO излезе с решение по казуса, което бе, че грешката била поправена и не трябвало Daily Mail да се извинява от първа страница, защото това щяло да бъде „диспропорционално” на последствията от нея [лъжата].
♦ Daily Express – „98% казват НЕ на сделка с ЕС”
Около месец след Брекзит референдума, на 26-ти юли 2016 г., Daily Express излезе със заглавие, в което се твърдеше, че 98% от британците не искат да се преговаря с ЕС и да се сключва сделка с него.
Продължението на заглавието бе „Забравете преговорите с Брюксел, нека излезем СЕГА – призовава ново проучване.”
Оказа се, че въпросното „проучване” е било направено от самите Daily Express сред техните читатели. Читателите трябвало да се обаждат на платен телефон, за да пуснат своя глас в проучването.
Това не бе за първи път, когато Daily Express публикуват резултати от „проучвания” за ЕС. Преди референдума, вестникът твърдеше, че „92% искат да напуснат ЕС” и „70% искат да не се допускат нови имигранти”.
След оплакване до IPSO, регулаторът взе решение, че Daily Express не е осигурил доказателства за твърдението си и трябва да публикува корекция. Отново, както в случая със Sun, IPSO не постанови да се публикува опровержение на първа страница, а на избрано от вестника място.
Източник: reasons2remain.co.uk и hackinginquiry.org
_______________________________
#вестници #Великобритания #регулация #заглавия #митове #фалшиви новини #Брекзит
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
