 |
Зима, студ, Великобритания. Да се стоплим с малко „Вдъхновяващи истории на успели българи”
Автор :
БГ БЕН |
|
През месец октомври, излезе от печат книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, проект на списанието „Амбиция”.
За списанието работи екип от 10 автори - от България, Германия, Англия и Дания. Всеки един от тях издирва и представя интересни българи, живеещи в чужбина и България, които не са имена, известни от медиите. Вече има общо 21 броя на списанието, с над 200 интервюта, които можете да прочетете на: www.ambicia.com
Идеята за печатното издание се роди от основателя на проекта “Амбиция”, Иван Белчев - уебдизайнер, живеещ в Мюнхен, Германия. В сборника са поместени 50 от най-четените интервюта през последните 2 години.
Героите в тях са обикновени хора, със своите ежедневни проблеми, тревоги и радости. Общото между тях е, че са успели да сбъднат своя мечта. И тази мечта не винаги има бизнес-измерения. Или както гласи една поговорка: „Не е важен успехът, а пътят до него”.
18.11.2017 г.
Материалите за тази публикация на БГ БЕН бяха предоставени от Юлия Джарвис - един от авторите на книгата.
Юлия Джарвис е родена в Русе и от близо 15 години живее в Англия.
От няколко години пише статии за онлайн сп. „Амбиция” (ambicia.com ) и е един от десетте автора на книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”.
Паралелно с това,тя успява да превърне едно от творческите си
хобита в малък бизнес и отваря свой онлайн магазин в Etsy Shop.
(fabrikauk.com ).
Публикуваме една от историите в сборника, която Юлия подбра за вас
Живот в океана
(Интервю на Иван Белчев от книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”)
Едно българско семейство решава да продаде всичко, за да заживее на яхтата„Фата Моргана” и да плава по света. Запознайте се с Иво и Мира, на 39 години, родени във Варна, но имигрирали в Канада и 12-годишната им дъщеря Мая, родена в Монреал.
Що е то да емигрираш през 21-ви век в най-неочакваната възможна дестинация - Световния океан, ще разберем от разказа на Мира, един от членовете наекипажа на „Фата Моргана”.
Преимуществото да пътуваш с яхта е, че навсякъде, където отидеш, си като у дома
Животът на море е по-непредвидим и променлив. До такава степен, че понякога ни липсва рутината. Пристигаме в нова държава и трябва бързо да се ориентираме: къде е магазинът, къде е автобусната спирка, колко струват автобусните билети, каква валута да обменяме, къде е опасно да се ходи и къде е безопасно, и всякакви други детайли, които на сушата човек си ги знае за района, където живее и те не се променят. И тъкмо свикнем и се научим кое къде е, местим се на друго място и всичко започва отначало… Понякога е изтощително и просто ни се иска да спрем някъде за по-дълго. Но пък за две години посетихме 30 държави и стотици острови, научихме безкрайно много неща благодарение на пътешествията, срещнахме много легендарни личности, на които се натъкваш само по корабите, имаме много нови приятели от цял свят.
Преимуществото да пътуваш с яхта е, че навсякъде, където отидем, сме си у дома. Като охлюви сме, които бавно си влачат черупката из света. И по-голяма част от времето не сме насред морето, а в някой залив, покрай някой бряг или остров, и не ни липсват земята и земния живот. Плаваме само през 5-10% от времето.
Аз правя хляб през ден. Меся на ръка и го пека в малката фурна на борда. Става чудесен. Мая има да учи по-сериозно по математика и други предмети около час-два. После е свободна да си играе, да слуша музика и т.н. Ако хванем риба, обядваме риба. Събираме дъждовна вода, когато вали, и я ползваме за пране на дрехите, на ръка и в кофи. Имаме и машина за опресняване на морската вода, която отделя от нея солите, за да стане годна за пиене и къпане. По време на плаване готвим, четем книги, почиваме си, гледаме морето и броим морските мили, които ни остават. Трябва да сме безкрайно търпеливи, защото морските мили много бавно се топят. Привечер гледаме филми, които сме си записали от интернет.
Но когато сме спрели покрай някой бряг, рутината ни е съвсем различна. Сутрин рано отиваме до брега и тичаме по 30-40 минути за здраве, после закусваме, ходим до магазина да си напазаруваме или си перем дрехите, мием чинии и чистим. Мая учи с мен на лодката, аз меся хляб, след това се разхождаме и разглеждаме забележителностите в района или се гмуркаме в рифовете. Следобед си почиваме и готвим вечеря. Привечер гледаме филм и си лягаме рано, към 21.00 часа.
Когато сме на път, с Иво се редуваме на вахта, но той опъва платната. Имаме автопилот, задаваме курс и оставяме лодката сама да се движи. Ако нещо се промени, нагласяме платната спрямо посоката и скоростта на вятъра. От време на време поглеждаме дали има кораб срещу нас, иначе не се налага да стоим зад руля постоянно. Сутрин хапваме закуска - плодове, ако има, пържени яйца, често си правим мекици и палачинки, защото си
имаме чували с брашно.
След толкова много пътешествия все още не сме намерили мястото, където искаме да акостираме за по-дълго време. Имаме любими места, но не бихме живяли на нито едно за по-дълго. Чухме доста хубави неща за Нова Зеландия и Австралия, за азиатските страни и нямаме търпение да ги видим, но не бихме се спрели все още никъде.
Боклукът в Световния океан
За съжаление, ситуацията с боклука е наистина плачевна. Морето се е превърнало в едно голямо сметище. По плажовете на необитаемите острови има насъбрани купчини пластмасови отпадъци. На път между Панама и Архипелага на Перлите, прекосихме район от няколко квадратни километра, където цялото море беше покрито с шишета, торбички и чашки - беше отвратително. Пластмасата е напълно забранена за изхвърляне в морето.
При дълги преходи и на определено разстояние от брега, по закон, имаме право да хвърляме стъкло, метал и хартия във водата, които се усвояват от природата, но никога пластмаса. Ако плаваме по-дълго, измиваме пластмасовите опаковки, торбички и отпадъци и ги държим в торба за боклук, докато стигнем до дестинацията, където ги носим на брега и ги хвърляме на указаното сметище. Често, когато посетим някой красив плаж, затрупан с боклуци, се залавяме да го почистим доброволно.
Нарекохме инициативата: „Проект зелена палатка“, защото един път намерихме на един много мръсен плаж изхвърлена стара зелена палатка и я напълнихме с пластмасови отпадъци.
Дъщеря ни Мая
Мая се учи по учебници, книги и материали, които намираме по пътя, купуваме от различни страни или ни се дават от хората. По математика, например, взехме един учебник за пети клас от Тринидад и Тобаго, но по-късно една жена ни даде учебник от Австралия, който ѝ хареса много повече, така че се прехвърлихме на него и за 3 месеца го завърши.
Сега ѝ търсим учебник за шести клас. Имаме много интернет ресурси, но не винаги имаме интернет, а понякога и туристическите брошури се превръщат в уроци. Не следваме никаква определена учебна програма от нито една държава, а просто се стараем да подсигурим знанията по математика, световна история, четене и писане, околна среда, необходими на едно 11-12-годишно дете. По география, световни култури, чужди езици и екология, Мая е доста напред с материала, без да е чела нищо по въпроса, благодарение на пътешествията и начина ни на живот. Пътешествието е наш учител, а светът ни е класната стая, не само на Мая, но и на нас. Когато порасне, тя може да се яви на изпити, за да получи необходимата ѝ диплома в държавата, където иска да следва или работи и по специалността, която иска. Не намираме за фатално това, че тя не ходи на училище и горещо подкрепяме домашното обучение, не само на децата-мореплаватели, но на всички, които са избрали този вид образование.
Книгата направи и своята презентация пред българската си аудитория, която изпълни докрай заведението Book Cafe в Walthamstow, Източен Лондон. По думите на организаторите, Book Cafe за първи път събира такава голяма аудитория. Събитието приключи с дискусия, на която специални гости бяха и някои от героите от книгата.
Когато има интернет, Мая играе на компютърната игра Animal Jam. Иначе обича да се качва на мачтата, но нямаме стълбички до горе и затова иска за рождения ѝ ден да сложим стълбички до върха на мачтата. Скача от лодката във водата надолу с главата, гмурка се много надълбоко и вече се е научила да го прави и с водолазен костюм. Кара уиндсърф и сърф. Обича, когато има други деца наоколо да си играят заедно.
Хората по пътя
Хората навсякъде са прекалено заети с неща, които не обичат да правят, но им се налага и по това си приличат. И не са много щастливи, а на всички им се иска да са щастливи. Прекалено са зависими от финансови задължения. И все бързат, все нямат време. Тези, които имат време, са по-бедните хора по селата, които са и най-дружелюбните, приветливите и веселите.
Храната
Станахме експерти рибари. Когато плаваме, ловим риба винаги с въдици, а като спрем, Иво ходи да ги търси из рифовете с харпун. Научихме се и да си ги приготвяме на суши. Най харесваме риба тон и махи-махи. Само Мая не обича риба, но може би с времето ще прояде. Гмуркаме се често, разбира се. Най-красивите рифове, които сме посетили до момента бяха около Британските Вирджински острови, Бахамите и в архипелага Сан Блас в Панама. На остров Доминика имаше един вулканичен риф с топли мехурчета - „Риф Шампанско”, и това определено беше най-интересното място за гмуркане. Също така посетихме и най-дълбоката соленоводна синя дупка в света, която се намира в Бахамите.
Парите
В началото разчитахме на спестяванията си, които ни останаха, след като продадохме къщата, колата и мебелите в Канада. Купихме лодката и я оборудвахме.
След време започнахме да имаме и малки приходи. Публикувам статии и снимки в най-големия вестник за ветроходство и мореплаване за района на Карибите - caribbencompass.com , а освен това хора от цял свят и най-вече от България ни подкрепят с дарения. Изпращат ни между 5 и 100$ чрез един бутон в блога ни и във Фейсбук. За нас и най-малкото дарение е от значение и ни помага, тъй като живеем изключително скромно и пестеливо. храната ни за деня е между 5 и10 долара, в зависимост от това в коя държава сме.
Много читатели се вдъхновиха от историите и снимките, които публикуваме в блога и във Фейсбук. Пишат ни с благодарност и ни питат за съвет. Това за нас е най-голямото признание.
И тъй като набрахме популярност, вече имаме и спонсори. От сайта на kayakshop.bg ни подариха безценен каяк, който ни служи за превоз от лодката до брега. Този български магазин продава най-различни видове ветроходни, риболовни и други каяци и чрез нашите пътешествия се надяваме да правим успешна промоция на неговите стоки и продукти.
Надяваме се за в бъдеще да се появят и други спонсори от България. А тази година за първи път ще си имаме и гости срещу заплащане, за седмица-две. Ще ги разходим из островите около Панама, ще им покажем основните неща за мореплаването и ветроходството и ще имат шанса да опитат от нашия начин на живот.
Научете повече за Иво, Мира и Мая от „Фата Моргана” от сайта им: thelifenomadik.com
Тази и още много други интересни истории може да прочетете в книгата "Вдъхновяващи истории на успели българи". Тя може да бъде закупена онлайн от www.ambicia.com , както и от Book Cafe в Лондон (2 Station Road, Walthamstow, E17 8AA) и в новооткрития български хранителен магазин "Наслада" в Chelmsford, Essex (158 Meadgate Avenue, Chelmsford, Essex, CM2 7LJ)
Материалът е публикуван в БГ БЕН на 17-ти ноевмри 2017 г.
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
