 |
Ако Великобритания иска да ореже имиграцията то тя трябва си смени модела на икономиката
Автор :
БГ БЕН |
|
Желанието за свиване на имиграцията бе мотивът, който натежа при референдума за/против Брекзит. Кабинетът на Тереза Мей оттогава продължава да повтаря, че орязването на цифрата на годишната имиграция е големият му, неизпълнен дълг към британския народ.
Междувременно, броят на търсещите работа във Великобритания, започна да намалява от референдума насам и през следващата година процесът допълнително ще се ускори.
За подкрепящите Брекзит, тази новина може и да е добра. Тя определено не е добра обаче за модела, по който е устроена британската икономика - модел, който я прави особено зависима, както от висококвалифицираната, така и от нискоквалифицираната имиграция.
25.10.2017 г.
Alexandre Afonso, Camilla Devitt
London School of Economics
Британската икономика сама си е избрала имиграцията, не обратното
В света на капитализма има различни варианти на организиране на икономиката и те предпоставят различни нива на нужда от допълнителна работна ръка, т.е. имиграция.
Британската икономика комбинира чертите на либералния пазар (ниско ниво на трудова защита, ниско ниво на регулация на пазара на работна ръка и голям дял на нископлатени работни позиции) и чертите на икономически растеж, който е зависим най-вече от постоянната консумация (пазарното потребление на стоки от домакинствата и нарастването на населението). Тази специфика на британската икономика се балансира именно от постоянния приток на работна ръка.
Първо - брутният й вътрешен продукт се гради предимно върху потреблението и цените на жилищата
Британската икономика залага най-вече на постоянното вътрешно потребление на стоки, за разлика от експортно ориентираната икономика на Германия, например.
Другите два водещи фактора за растежа на тукашния БВП са прирастът на населението и увеличаването на цените на недвижимите имоти. В Германия, износът на стоки и услуги през миналата година е съставлявал 46% от БВП, а в UK този дял е бил само 28%.
Същевременно, през същата година, населението на Великобритания е нараснало с 0.75% , което е повече от 2 пъти, в сравнение със средните за ЕС, 0.3%. Близо половината от този процент на прираста обаче се дължи на имиграцията в страната и бъдещото й свиване, неминуемо ще доведе до свиването на потреблението на стоки и услуги.
Този аспект е особено важен, защото извън износа на финансови услуги, общият експорт на Великобритания е слаб и недостатъчен, за да компенсира загубите от свиването на вътрешното й потребление.
Пазарът тук разчита, както на предлагането на висококвалифицирани (финансови) услуги, така и на големия дял услуги в нискоквалифицирания сектор (магазини, кафенета, ресторанти, индивидуални и публични услуги) и в строителния сектор.
И двата сектора обаче зависят от постоянния приток на нископлатена работна ръка от чужбина - 41% от работещите в опаковъчната и бутилиращата индустрия, например, идват от ЕС
Второ - тукашният либерализъм на труда не привлича местната работна ръка
Заради либералния характер на британския трудов пазар, тук има особено висок дял нископлатени позиции, които местните не желаят да запълнят. Около 20% от предлаганите позиции в него са нископлатени, т.е., заплатите им са с повече от 1/3 по-ниски, в сравнение със средните за страната.
Парадоксално, но поддържаната от близо 8 години политика на „austerity” (орязване на помощи, персонал и бюджети) от консерваторите, повиши още повече предлагането на подобни позиции. При социалните грижи, например, замразяването на заплатите и увеличаването на работните часове, направиха тези места приемливи единствено за
имигрантите.
Трето - десетилетията дерегулация на труда, не мотивират компаниите да си произвеждат местни кадри
Нещата от десетилетия се въртят в класически кръг. За да имат гарантиран приток на квалифицирани кадри, компаниите трябва да заделят постоянно средства за тренинг и обучение. Британските компании обаче предпочитат да си внасят наготово кадри от други фирми или държави от ЕС.
Като пример, можем да посочим строителството, което разчита на работна ръка, най-вече от ЕС. За да я набират в достатъчни количества обаче, голяма част от агенциите наемат хора на килограм и ги вкарват в правни взаимоотношения, при които последните трудно могат да докажат статуса си на „самонаети” лица.
Така британската икономика влиза в опасно танго с имигрантите, за да запуши големите си несъответствия между потреблението на пазара и недостига на местни кадри. Ситуацията не е от вчера. Още през 1971 г., например, 31% от работещите в системата на NHS в Англия лекари, бяха родени и получили своето обучение и квалификация в чужбина.
Това фундаментално противоречие на британската икономика,
което се явява комбинацията от либерализма на трудовия й пазар и враждебността й към имиграцията (неговият естествен балансьор), продължава все така да се поддържа от политиката на Консервативната партия през последните години.
А естественият резултат от този тип икономика е ... все по-голямата й потребност от имиграция.
____________
Alexandre Afonso е доцент по сравнителна политическа икономика в University of Leiden, Холандия.
Camilla Devitt е доцент по трудова имиграция на ЕС в Trinity College, Дъблин.
Източник: blogs.lse.ac.uk
______________________________________
#Великобритания #организация #логика #икономика #структура #имиграция #анализ #потребление
|
|
|
|
