 |
Как 10 станции на лондонското метро са се сдобили със своите необичайни имена
Автор :
БГ БЕН |
|
Десет имена на известни лондонски метростанции - звучни, запомнящи се и ... задаващи въпроси, като: „На кого пък му е хрумнало да нарече това място Овчарския Храсталак (Shepherds Bush)?”
02.10.2017 г.
Covent Garden
Обяснението на името на Covent Garden (с което се нарича и съседният закрит пазар) e очевидно, въпреки, че в него има пропуснато едно „n” (convent – манастир, метох). През 13 век, тук е имало, огромна овощна градина, която е принадлежала на абатството на Westminster, била е оградена със зид и се е поддържала от монасите му. Самото място още тогава било известно като „Градината на абатството” (Convent Garden). Конфискувана от крал Хенри VIII, след декрета му за разпускането на манастирите в страната, територията била превърната в жилищен квартал. През 17 век мястото се прославило като „квартал червените фенери”, но по-късно изчистило репутацията си и днес е една от най-привлекателните дестинации в Централен Лондон.
Elephant & Castle
Слонове и замъци – доста необичайна комбинация в име на лондонска метростанция. Най-вероятният му произход идва отново от времената на Средновековието. Не е ясно дали точно там е било седалището на тогавашната „Гилдия на набожните ножари” (Worshipful Company of Cutlers) – организация на лондонските занаятчии-производители на мечове и ножове. Знае се със сигурност обаче, че гербът на гилдията през 1622 г. е изобразявал слон, носещ на гърба си замък. Обяснението за присъствието на екзотичното животно е, че слоновата кост била един от популярните материали за дръжките на по-скъпите ножове.
А замъкът? Едно от предположенията е, че след като от гилдията Worshipful Company of Cutlers доставили оръжие за войската на Крал Хенри V при битката на Агинкорт през 1415 г., включването на замъка в герба й трябвало да покаже подкрепата й към короната.
Cockfosters
Името може да не звучи особено елегантно (ясно защо), но изненадващото в него е, че то има кралско потекло. Крайната северна спирка на Piccadilly Line, някога е водила до Enfield Chase - внушителен по размери кралски парк, с 32 000 декара площ, обитавана от 3000 сърни и елени.
Наред с тях, из парка бродили и отряди лесничеи, охранящи кралския дивеч от бракониери. Названието на длъжността на главния лесничей е било „Cock forester” (Cock = петел, както и хм ... мъжки размножителен орган + Forester = лесничей). Казано иначе, ако ятото лесничеи се считало за „кокошките”, то главният сред тях, естествено, бил „петелът”. През следващите столетия думите „Cock forester” позагладили вътрешните си ръбове и се слели в по-благозвучното “cockfoster”. Тази дума била записана в официален документ за първи път през 1524 г. и през 1613 г. се появила на табелката над вратата на кабината на главния лесничей на Enfield Chase.
Tooting Bec
Днес родният район на лондонския кмет Садик Кан може и да е огласен от бибитканията и клаксоните (honk, toot) на уличния трафик, но имената на тези две станции по маршрута на Northern Line (Tooting Broadway и Tooting Bec) нямат фонетична връзка със звука наоколо.
Тяхната история е малко по-древена, с има-няма поне 1300 години.
Когато англосаксонците завладели земите на днешна Британия, през 5 век, те трансформирали не само местното общество, но и неговия език, в този, който днес наричаме „староанглийски”.
Лингвистични останки от онези времена срещаме из цялата карта на Великобритания. Англосаксонската надставка “-ham”, например, означавала „дом”, „обител” (Birmingham). С наставката “-ton” пък се обозначавало място, където имало ферма (Brighton). Окончанието “-ing” се асоциирало с лична и родова принадлежност. Така например, днешният лондонски район (и метростанция) Paddington, означавали „ферма, принадлежаща на клана на човек на име Padda”. По същата логика, името на района Tooting (документирано за първи път през 7 век) означавало „място, принадлежащо на Tota и неговите приятели.”
Когато норманите завзели Британия през 1066 г., те сложили ръка на англосаксонските имоти и започнали да ги раздават на приближени и лоялни хора. Такава била съдбата и на някогашния имот на Tota, който бил подарен на Абатството Bec-Hellouin в Нормандия. Цялата тази многовековна история, днес е отразена в почти комичната звукова картина на неговото име - Tooting Bec.
Knightsbridge
Днес този район, към който принадлежи едноименната метростанция, е известен най-вече с отвратително скъпите си жилища и с това, че е седалище на луксозния лондонски символ – магазинът Harrods.
Дали името му поне крие славно минало, в което благородни рицари са полагали клетви и са охранявали мостове?
Това име се споменава за първи път през 1046 г. в градските регистри като „Cnihtebricge”, а през 1364 г. бива вписано като „Knyghtsebrugg”.
На староанглийски думата „brycġ” означавала същото, което означава и днес – мост.
В конкретния случай, тя се е отнасяла за обезопасена точка на пресичане на West Bourne River – една от изгубените реки на Лондон, чийто маршрут е бил пренасочен през 19 век към градската канализация.
Другата част на името – „knight”, обаче не е звучала така уважително в онези времена. Тогава с нея са наричали младите мъже или момчета, на служба при някого.
В случая, задачата им, по-скоро, е била да се грижат за проходимостта и поддръжката на мостчето. Или може би просто са се шляели наоколо. Авторката на „The Book of London Place Names” – Керълайн Тагард, споменава, че предвид традицията при названията на местности и райони, с името „Knightsbridge”, най-вероятно са искали да кажат, че това е „мостчето, където се разхожда и среща местната младеж.”
Толкова за сюжетите с принцеси, рицари и дракони по Knightsbridge ...
Maida Vale
Ако това име запалва въображението ви с усмихнати млади девойки (maids), носещи се с ведра прясно мляко из тучни английски долини (vales), то знайте, че сте наполовина прави.
Леко хлътналата топография на този район в Западен Лондон наистина е била определена за „долина.”
Но в името на метростанцията „Maida Vale”, уви, не се пази спомен, за долината-с-девойките.
Maida е градче в областта Калабрия, Италия, което е известно като място на разгрома на съюзниците на Наполеон от английската армия през 1806 г. Именно това градче е вдъхновило името „Hero of Maida” на стар пъб в този район, който е изчезнал още в далечната 1915 г., но не и преди да даде името си на улицата, на която е построена днешната спирка по Paddington Line.
Aldgate
Море от стъклени офисни сгради рисува днешния пейзаж на този източнолондонски район. А „Aldgate” се среща в имената на Aldgate Station, обслужаваща Metropolitan и Circle Line и Aldgate East – за линиите на Hammersmith & City и District.
През 190 г. от н.е., обаче, всичко тук изглеждало по съвсем различен начин. Градът носил римското име Londinium и бил опасан със защитна стена, с 6 порти, една от които – днешният Aldgate.
Две са обясненията за произхода на това име, като и двете имат своята историческа достоверност.
Едното е, че то идва от названието „all-gate” (врата за всички), защото за разлика от останалите градски порти, на тази обикновено не събирали данък от преминаващите.
Другото е, че в околностите на тази порта е съществувал средновековен пъб, който е предлагал освежаващо пиво (ale) на новопристигащите в града и затова са наричали мястото „Бирената порта” (ale-gate).
Въпросната порта е оцеляла до 1760 г., когато е била бутната, за да се облекчи нарастващия уличен трафик на Лондон. Днес няма запазена нито една от онези римски порти, но споменът за тях присъства в речника на всеки, който пътува из Лондон – Moorgate Srtation , Aldgate Station, Bishopsgate Ward, Newgate Street, Ludgate Hill.
Piccadilly Circus
Забравете за акробатите и танцуващите пудели. Името на тази емблематична станция не идва от названието на някогашен панаир в тази част на Лондон, както е масовото схващане, а от думата „circus”, с която навремето наричали кръговите кръстовища, събиращи в общ възел няколко улици. Другата половинка на името идва от стара и леко саркастична добавка.
„Piccadill” било името на кръглата, плисирана яка, красяща вратовете на лондонската аристокрация. Пикадилите станали връх на модния стил през късния 16-и и ранния 17-и век. А майсторенето им докарало цяло състояние на шивача Робърт Бейкър, чийто дом и ателие се намирали точно в този район. И домът му, съвсем логично, се наричал „Pickadilly Hall”.
Когато в близост до него, през 1819 г., било построено кръгово кръстовище, то имало своето готово име „Piccadilly Circus”, обединяващо в себе си функцията му и местната забележителност. Метростанцията се появила там, през 1906 г. и взела името на кръстовището, до което била построена.
Queensway
Тази станция е наречена на името на британската кралица с най-дълголетното и забележително управление - Виктория. Да отбележим, в движение, че рекордът й по стаж на трона беше задминат през 2015 г. от Кралица Елизабет II.
Съвсем традиционно, името на Виктория днес е заплетено в етимологията на редица места в Лондон. По отношение на транспорта, то например е почетено в имената на Victoria Station, Victoria Line и на десетки улици и улички из Лондон.
Името на Queensway Station, на Central Line, обаче носи малко по-различен спомен. Пътят, на който станцията е построена, някога е бил любимият маршрут за конна езда, на младата принцеса Виктория, отраснала в близкия Kensington Palace.
Shepherd’s Bush
Да откараме най-напред формалната част - името „Sheppards Bush Green” е било вписано за първи път в градските регистри като название на този район през 1635 г.
Тази част на Западен Лондон е място, където това име се среща на 2 пъти - като станцията „Shepherd’s Bush” на Central Line и като станцията „Shepherd’s Bush Market” на Hammersmith & City Lines.
Въпреки своята днешна натовареност, не е трудно да се сетим, че някога този терен явно е разкривал идилични провинциални пейзажи и пасбища. Това обяснява името му, но не и малката уловка в него.
Навремето думите “shepherd’s bush” не са означавали „храсталака на овчаря”, а „колибката на овчаря”. Защо ли? Ами, заради практиката всеки овчар да си спретва по една колиба, в която да се крие от лошото време навън. Най-бързият и ефикасен начин бил да накастри за целта околните трънаци и глогини, които се сплитали безпроблемно и ето ти готов подслон. Само че, погледната отдалече, архитектурата на този подслон закономерно приличала на скупчен храсталак (bush).
И така, къде се е намирал овчарят на въпросното стадо? Ами най-вероятно в „овчарския си храсталак”.
Източник: cirrusfashion.com
_______________________________________
#Лондон #станции #метро #метростанции #имена #произход #любопитно #градски транспорт
|
|
|
| |
Сама и дива... |
| |
Посвещава се на всички изоставени от децата си възрастни хор... |
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
