 |
„В името на народа”: Как национализмът днес изцяло овладя политиката на Великобритания
Автор :
БГ БЕН |
|
Зловонието на национализма се носи навсякъде в британската политика. През миналата седмица то обхвана и парламентарния дебат по гласуването на Закона за отмяната на законодателството на ЕС (The Great Repeal Bill). Депутатите ставаха един след друг, зовяха за „зачитането на волята на народа” и говореха за „предателството” на опонентите им спрямо националните интереси.
17.09.2017 г.
Иън Дънт, Politics.co.uk*
С бесен национализъм е пропита и визията на правителството за бъдещата му имиграционна политика - до степен, при която е готово да пожертва цялото икономическо благоденствие на нацията, за да не раздразни партийните Брекзит-талибани и евроскептичните британски таблоиди.
Днешната позиция на британското правителство е пропита с риторика, вещаеща рязко прекъсване на отношенията с ЕС след Брекзит. Икономическите и логическите доводи нямат шанс. Сега са времената на личната емоция и идентификация. Липсата на парламентарен дебат и изтеклите имиграционни директиви на Home Office за след 2019, очертават упорит курс към твърд Брекзит и климат, в който ксенофобията е вече официалната национална политика. Всеки, който не я споделя, автоматически става „предател”.
Да си кажем истината - Великобритания е готова да саботира собствената си икономика, само и само да спре чужденците да идват и най-вече – да остават.
Планът на Home Office, който стана публично достояние през последната седмица, предвижда
Триетапна схема за третирането на имиграцията в страната
Първият етап е до датата на Брекзит (29 март 2019) – правата на идващите и пребиваващи в страната граждани на ЕС остават непроменени.
Вторият етап обхваща следващите 2 години след Брекзит (29 март 2019) – период, през който, на книга, хората ще имат правото да идват и работят във Великобритания. Процедурите по тяхното настаняване и оставане ще зависят обаче от ангажимента и добрата воля на техните работодатели и хазяи. През този втори етап ще става все по-трудно събирането на семействата зад граница.
След третия етап се въвеждат всичките възможни ограничения, голяма част от които тепърва ще се изясняват.
Така замисленият план автоматично ще ликвидира възможността за транзитен период след Брекзит. Никой от ЕС няма да позволи импровизации със съществуващите закони и процедури на организацията, което ще направи невъзможно оставането в единния пазар и митническия съюз под каквато и да е компромисна форма.
Преходният период след Брекзит има и една друга, стряскаща характеристика
Това е гласената от правителството регистрация с биометрични данни. Home Office възнамерява да стартира нова програма за издаването на ID карти, но само за имигрантите от ЕС. На практика, това ще бъде отворена покана за бъдеща дискриминация и преследвания - логично отражение на начина, по който британската политическа култура дискутира и третира имигрантите от ЕС.
Третата фаза фактически въвежда новата система ограничаваща правото на престой на нискоквалифицираните имигранти до 2 години, а на висококвалифицираните - между 3 и 5 години. Тоест, път към оставането в страната ще има, но той ще приключи след 5-ата година от живота на пристигналия във Великобритания.
Да, съществуват някои варианти за удължаване на престоя, примерно, превключването от една на друга висококвалифицирана работа, но цялостната логика на този замисъл е ясна:
Това е механизъм за спирането на имигрантите от ЕС да остават тук
Докладът съвсем открито заявява, че целта на мерките му е "ограничаването на възможността на работниците да се заселят във Великобритания в дългосрочен план."
Помните ли речта на Тереза Мей през октомври миналата година, когато тя говореше срещу гражданите на света, които били "граждани отникъде". Това беше директна атака срещу имигрантите, техните деца и тези, които ги подпомагат и приветстват.
Такава е и днешната политика на правителството - не само да се ограничат имигрантите, но и да им се попречи да станат британци по паспорт.
Защо обаче някой ще иска да идва и работи в бъдеща Великобритания при условие, че цялата й система ще бъде нагласена срещу него и оставането му в страната? Що за прием ще усети, след като недвусмислено ще му се казва още на прага: "Ти си тук единствено, за да работиш за наша изгода и дори да се задържиш, ще намерим начин да ти напомним, че това не е твоят втори дом"?
За хората, работещи на ниска заплата, примерно - берачите на плодове, въпросният подход може и да свърши работа.
Но "най-талантливите и способни" имигранти, които, според Home Office, ще бъдат приоритет на новата имиграционна политика, могат лесно да си стегнат багажа и да отидат в държави, където са добре дошли и където няма да бъдат насилвани да дават биометрични данни за разлика от местното население. Държави, които могат да нарекат "втори дом" и където приносът им ще бъде подобаващо оценен.
Разбира се, никой от правителството не е загрижен за това. Мотивацията, надеждите и чувствата на имигрантите са му толкова чужди, колкото и пейзажите на Марс. За него имигрантите съществуват единствено като "проблем, който трябва да бъде контролиран." Дори и самото им физическо отиване до Великобритания ще бъде допълнително затруднявано, защото се предвижда принудителното кандидатстване за работа от дистанция, т.е. - от извън UK.
Всичко, което има значение за днешните управляващи страната, е имиграцията. Не икономиката. Не заплатите. И това е така, защото си имаме едно неофициално правителство на UKIP, което следва неговата политика, а междувременно се преструва, че е Консервативна партия.
______________________
*Иън Дънт е главен редактор на сайта Politics.co.uk., който е водещият новинарски сайт на британските депутати. Екипът на сайта е базиран в сградата на парламента, Westminster Palace, а Politics.co.uk е първата изцяло дигитална медия с достъп до закритата за граждани и за повечето медии секция на парламента.
Източник: politics.co.uk
__________________________________
#национализъм #имиграция #Великобритания #Брекзит #антиимигрантски #оставане #коментар
|
|
|
| |
Сама и дива... |
| |
Посвещава се на всички изоставени от децата си възрастни хор... |
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
