 |
Двете нови парламентарни победи на Тереза Мей - какво вещаят за Брекзит и коя е по-опасната
Автор :
БГ БЕН |
|
През тази седмица правителството на Тереза Мей извоюва две победи в Камарата на представителите. Първата бе, приемането на второ четене на Проектозакона за оттеглянето от ЕС – European Union (Withdrawal) Bill, още известен като Great Repeal Bill (Големият законопроект за отмяната), което стана на 12-ти септември.
Втората победа се състоя ден по-късно, когато депутатите приеха предложение на правителството да се даде мнозинство на консерваторите в парламентарните комисии, натоварени със задачата да преглеждат клауза по клауза всеки нов закон във Великобритания.
Какво значение имат тези победи за хода на Брекзит? От какво трябва да се притесняваме в случая и от какво – не?
15.09.2017 г.
Приемането на Проектозакона за оттеглянето от ЕС
Въпросният проектозакон има три функции:
◊ отмяна на закона от 1972 г., с който Великобритания е влязла в ЕС – European Communities Act 1972, в който бе заложено върховенство на европейското законодателство над британското и делегирането на власт на европейските институции по определени въпроси, като например свободното движение на хора, митническия контрол по границите и много други;
◊ конвертиране на европейското законодателство в британско и прехвърляне на власт от европейските институции към британските. Това е най-важната функция на този закон. Причината е, че след март 2019 г., европейското законодателство ще спре да важи във Великобритания и ако няма нищо, което да го замени, в страната ще настъпи правен хаос. За да се избегне този сценарий, европейското законодателство ще бъде копирано и пренесено в британските закони. Европейските институции пък няма да имат власт във Великобритания и ще бъдат заменени с нови британски служби.
Тази функция на законопроекта е израз на британския прагматизъм, тъй като европейското законодателство се състои от 80 000 директиви и регулации за редица въпроси в страната - от трудовите права, до имиграцията и екологията. Няма как за 2 години, парламентът да приеме подобно количество закони ин затова те ще бъдат пренесени в готов вид тук, на принципа „copy-paste”. В резултат на това, няма да има внезапни промени в ежедневието на Острова.
В този смисъл, не бе изненадващо, че и някои депутати от Лейбъристката партия подкрепиха закона.
◊ даване на правото на правителството да прави някои промени в копираното законодателство без одобрението на парламента в рамките на 2 години след Брекзит. Макар и това да звучи притеснително, това на практика не е така, защото властта, която правителството получава, е максимално ограничена и се свежда до правенето на механични промени, като например, замяна на думите „Европейски съюз” с „Великобритания” във всички закони на страната. За да се направят тези механични промени, правителството ще трябва да приеме между 800 и 1000 нормативни акта, а докато стане това, двете години, в които ще има право да прави промени в законодателството, без одобрението на парламента, ще минат.
Положителен аспект:
Тъй като приемането на закона означава, че европейското законодателство ще остане в сила, макар и под формата на британски закони, така се премахва част от несигурността за правната среда в първите една-две години след фактическия Брекзит.
Отрицателен аспект:
Възможността правителството да променя закони без одобрението на депутатите. Колкото и ограничена да е, тя е все пак е почти безпрецедентна в конституционната история на Великобритания, където винаги висшата инстанция е бил парламентът. Последно това е случвало през 16-ти век по време на управлението на Хенри VIII, който кара британският парламент да приеме подобна клауза.
Приемането на предложението на правителството относно парламентарните комисии
От двете победи на правителството, тази определено е по-опасната.
За какво става въпрос:
Когато Камарата на представителите в британския парламент приеме даден закон на второ четене, той отива в съответната парламентарна комисия (например, парламентарна комисия по отбраната или пък парламентарна комисия по вътрешните работи и др.). Тези комисии се състоят от 15 до 50 депутати.
Комисиите имат право да правят каквито и колкото си искат промени. Досега, структурата на комисиите отразяваше структурата на парламента, т.е. при сегашния парламент, в който Тереза Мей няма мнозинство, би трябвало тя да няма мнозинство и в нито една от комисиите. На 13-ти септември, обаче, с подкрепата на северноирландските юнионисти (DUP), Тереза Мей успя да прокара през парламента предложение, според което отсега нататък консерваторите ще имат мнозинство във всяка една комисия на парламента. Целта на предложението бе да се улесни и ускори приемането на законодателството за Брекзит от парламента.
Отсега нататък единствените възможности парламентът да не приеме закони, предложени от правителството са:
• Камарата на представителите да не гласува за приемането им, което може да стане единствено ако някои от консерваторите решат да не следват партийната линия или юнионистите от DUP нарушат споразумението си с правителството за подкрепа;
• Някои от консерваторите в комисиите да се противопоставят на правителството;
• Камарата на лордовете да гласува против приемането на законите, което се случва изключително рядко във Великобритания.
Положителен аспект:
Заради новото правило за състава на комисиите в парламента ще се ускори приемането на законите в страната. Тъй като Великобритания има ограничено време до фактическия Брекзит, през март 2019 г., времето за приемане на закони е от значение.
Отрицателен аспект:
При липса на мнозинство в парламента, правителството няма никакъв мандат за подобна конституционна промяна или пък поправки в законодателството. Въпреки това, то се опитва да улесни работата си по Брекзит по заобиколен път.
Източник: simplepolitics.co.uk
________________________________
#Великобритания #Брекзит #парламент #гласуване #Тереза Мей #победа #значение
|
|
|
|
