 |
10-те любими картини и изображения на британците
Автор :
БГ БЕН |
|
Малко момиченце, което тъжно гледа отдалечаващ се червен балон, с формата на сърце, се оказа най-любимият на британците образ и успя да изпревари досегашния фаворит в тези класации – пейзажът „Каруцата със сено” на Констабъл.
Оригиналното изображение на „Момиченцето с балона”, чийто автор е Bansky, се появява за първи път на стената на лондонски магазин, но най-известната му версия е тази на един от градските мостове откъм южния бряг на Темза. Този образ днес се щампова, едва ли не на всичко – коли, картички, чаши, боксерки, сувенири и дори прави кариера като популярна татуировка.
Класацията, чиито резултати цитираме по-долу, обобщава резултатите от анкета сред 2000 британци, която бе проведена през юли 2017 и бе финансирана от компанията Samsung. Анкетираните трябваше да посочат и подредят своите 5 предпочитания от списък с известни творби, съставен от група художествени критици и журналисти.
10.08.2017 г.
Най-любимите картини и изображения на нацията:
1. Banksy – „Girl with Balloon”
През 2007, творбата „Момиченцето с балона”, на графити-легендата Бански, бе продадена за £37 200 на търг в Sotheby's. Купувачът - компанията Sincura Group внимателно отстрани произведението от оригиналното му „платно” – стената на магазин в Източен Лондон и го продаде за £500 000 на частен търг през 2014.
През март 2014, когато се навършиха 3 години от началото на конфликта в Сирия, Бански преработи известния си образ, този път, във вида на сирийски бежанец и добави към него хаштага #WithSyria. На 13-ти март, същата година, новото превъплъщение бе едновременно прожектирано върху Айфеловата кула и Колоната на адмирал Нелсън. Последва анимация, озвучена с гласа на Идрис Елба и музиката на рок-бандата Elbow. През ноември, оригиналният шаблон на графити образа бе продаден за £56 250.
През първите дни на юни 2017, малко преди датата на предсрочните парламентарни избори във Великобритания, Бански издаде нов вариант на известната си творба, където балонът бе в цветовете на британския национален флаг. Интересната оферта, направена лично от Бански към жителите на някои общини на Бристъл, бе те да му изпратят фотодоказателство, че са гласували против Консервативната партия, като в замяна на това ще получат безплатно по пощата цветно копие на новата версия на „Момиченцето с балона.” Офертата бе свалена на 6 юни, след предупреждение от страна на Изборната комисия, че това действие на Бански представлява само по себе си „опит за купуване на вот”, който ще направи невалидни изборните резултати във въпросните общини.
2. John Constable – „The Hay Wain” (1821)
National Gallery, London
Картината “Каруцата със сено” е лирически поглед към един от летните дни в старата английска провинция на Съфолк – любимото място от детските години на художника Джон Констабъл. Тя бива изложена за първи път в Кралската академия в Лондон през 1821 г. и ... не успяла да си намери купувач. Днес картината бива редовно определяна от различните анкети като един от най-обичаните от британците пейзажи и образът й е отпечатан на безчет мозаечни пъзели, хавлиени кърпи и метални кутии за чай и бисквити.
В картината на Констабъл, от 1821 г., е изобразена провинциална сцена на реката Stour, която тече между графствата Съфолк и Есекс. Оригиналното платно днес е част от колекцията на Националната галерия в Лондон и се счита за най-известният образ в творчеството на Констабъл и (може би) най-популярният рисуван британски пейзаж.
Той е правен с маслени бои и е центриран около фигурите на три коня, теглещи каруца със сено. Пейзажът е рисуван като част от цикъл от 6 картини, подготвени за годишното лятно изложение в Кралската академия. Оригиналното име на творбата е било „Пейзаж: Обед”, което издава първоначалния замисъл на художника той да бъде част от класическа пейзажистика, представяща природните цикли. На по-заден план в творбата се вижда имението Willy Lott's Cottage, което се е запазило в почти непокътнат вид и до днес, за разлика от изобразените дървета, които вече ги няма.
3. Jack Vettriano – “The Singing Butler” (1992)
Частна колекция
Британската любов към това творение на шотландския художник Джак Ветриано продължава вече трето десетилетие, независимо от превратностите в модерното изкуство и тоновете художествена критика, изсипани върху произведението.
Картината „Пеещият иконом” все така намира път до Топ 10 на всички национални класации и организираната през 2014 г. изложба на творбите на Джак Ветриано в арт-центъра Kelvingrove в Глазгоу, стана най-популярното събитие в цялата доегашна история на галерията.
„Пеещият иконом” е картина с маслени бои, която Джак Ветриано създава през 1992 г. По-късно, през 2004 г., тя бива продадена на търг за £744 800 – рекордна за времето си сума, заплащана за творба на шотландски художник.
Тя е и най-продаваната репродукция на картина във Великобритания, според статистиката към момента. „Пеещият иконом” изобразява двойка, танцуваща на влажния пясък на морския бряг на шотландското графство Fife. Небето е ниско и навъсен, танцьорите са в официално вечерно облекло, а от лявата и дясната им страна са застанали прислужничка и иконом с чадъри, които се опитват да ги предпазят от дъжда.
Джак Ветриано описва творбата си като „жизнерадостна фантазия”, в която прислужниците са били добавени просто за баланс на композицията. Въпреки огромната си популярност, картината е една от любимите мишени на художествената критика. Упрекват автора й за недовършеността на картината, за неравномерността на композицията, за недостатъчната светлина, за несериознния му подход при изобразяването на вятъра, за странните пози на танцуващите и за какво ли не още.
А широката публика продължава все така да си купува репродукции на картината, за да чуе песена на „Пеещия иконом”.
4. JMW Turner – „The Fighting Temerairetugged to her last berth to be broken up” (1838)
National Gallery, London
Джоузеф Малърд Уилиям Търнер бе определен за най-любимият британски художник от проведената през 2015 г. анкета на ВВС. Той е считан за най-забележителният морски пейзажист на анлийския романтизъм и неговите репородукции присъстват в много от по-улегналите домове и офиси в страната.
Картината „Бойният (кораб) Temeraire на път към последния си пристан, където ще бъде разрушен” е маслена живопис, която Търнър рисува през 1838 г. и на следващата година излага в Кралската академия в Лондон. Главна фигура в нея е корабът „Temeraire”, станал известен с ролята си при битката на Трафалгар, през 1805 г. Картината запечатва неговия последен рейс, на който величественият призрачен кораб бива теглен от влекач по посока на Rotherhithe, в Югоизточен Лондон, за бъде разглобен и продаден на скрап.
Няколко години по-късно, художникът завещава платното си на нацията и днес то е част от постоянната експозиция на National Gallery.
Когато навремето Търнър се залавя с рисуването на картината, той се намира в апогея на своята кариера и редовно излага творбите си в Кралската академия. Платната му се ползвали с изключителна популярност още навремето заради атмосферичната сила на пейзажите им, в които са вградени по неповторим начин детайлите на природните явления, стихията, водата и ефектите на светлината. Самият художник прекарва голяма част от живота си край бреговете на Темза, където прави стотици малки скици и по-късно ги превръща в монументални пейзажни епоси.
Със сигурност се знае, че той не е бил свидетел на извличането на кораба Temeraire по Темза и че е вложил в картината най-вече своя лична символика. Самият Търнър е бил на 18 години по време на бойните събития от Трафалгар, когато Temeraire се прочува с героическите си действия и когато Лондонското адмиралтейство решава да го продаде на частен предприемач за скрап, в пресата се вдига вълна от негодувание, което вероятно привлича вниманието на Търнър.
5. Antony Gormley – „The Angel of the North” (1998)
Конструкцията, носеща името „Ангелът на Севера” е съвременна скулптура, проектирана от Антъни Гормли и разположена край градчето Gateshead, намиращо се на южната страна на реката Tyne, в региона Tyne and Wear (Североизточна Англия).
Завършена през 1998 г., стоманената статуя е с височина от 20 метра и изобразява изправен ангел, с разперени крила. Те обаче не са идеално хоризонтални, а са изкривени под лек градус нагоре, за да създават усещането за разтворени за прегръдка ръце.
Ангелът се извисява на върха на хълма Birtley и оттам „надзирава” големите магистрали А1 и А167, които прекосяват района на Tyne, както и маршрута на минаващата ж.п. линия East Coast Main Line.
Според автора на скулптурата, Антъни Гормли, посланието на фигурата е тризначно. Първо – да напомня, че в недрата на този хълм, където някога е процъфтявала въгледобивна промишленост, миньорите са се трудили в продължение на 2 столетия. Второ – да ознаменува прехода от индустриалната към информационната ера. И трето – да бъде лесно забележим фокус на вечно менящите се нови страхове и надежди в живота ни.
Строителната дейност по този проект, чиято обща стойност възлиза на £800 000, започва през 1994 г., като по-голямата част от финансирането му идва от националната лотария.
Първоначално, статуята предизвиква противоречиви и често пъти враждебни реакции, от страна на британската преса. В един момент, дори се стига до кампанията „Gateshead, спри статуята!”, която се оглавява от местния общински служител Мартин Каланан. С течение на годините обаче, тя става един от символите на английския Североизток и често пъти бива ползвана в телевизионни и филмови продукции като олицтворение на района Tyneside.
Скулптурата бива наричана още и с шеговитото име „Ексхибиционистът от Gateshead”(Gateshead Flasher), заради характерния жест на крилата на ангела, които сякаш разтварят въображаем шлифер.
6. LS Lowry – “Going to the Match” (1953)
Картината с маслени бои „Отиване на мача” на художника-наивист от Манчестър - Лорънс Лаури, бе закупена през 2004 г., за £1.9 млн., на търг на Sotheby’s, от Професионалната футболна асоциация на Англия (PFA). Тази покупка държи и до днес рекорда на Sotheby’s за сума, заплатена за модерна британска живопис. Първоначалната цена, на която са се надявали да продадат това платно е била около £500 000.
Изпълнителният директор на PFA – Гордън Тейлър, който лично е наддавал за картината по време на търга, заявява че е асоциацията са искали да я притежават, защото „тя представлява сърцето и душата на тази игра - вълнението, с което всеки истински фен се отправя към поредния футболен мач”
Роденият в Салфорд, Манчестър, Лорънс Лаури, е известен с уникалната стилистика на своите фигури, които сякаш са сглобени от кибритени клечки.
Най-известните му картини изобразяват индустриални пейзажи и сцени от родния му край - Ланкашър, като от особен интерес за художника за времената на икономическата депресия от 30-те години. Хората в тези картини са и едни от първите образи от живота на работническата класа, които навлизат в публичната култура през миналия век.
7. John William Waterhouse – „The Lady of Shalott” (1888)
Tate Britain Gallery, London
Картината "Дамата от Шалот" (The Lady of Shalott) е нарисувана от Джон Уилиям Уотърхаус през 1888 г. и е вдъхновена от романтичната вълна в тогавашната британска култура.
Тя показва момента на смъртта на героинята от едноименната поема на Алфред Тенисън, написана през 1832 г., която е част от цикъла му творби, посветени на Крал Артур.
В нея се разказва за млада жена, над която тегне проклятие. Тя живее в уединена кула, край която преминава река, идваща от замъка на Крал Артур в Камелот. Прокълнатата жена не може да гледа в реалността, а може единствено да се осведомява за нея от отраженията на едно огледало. Един ден тя съзира в него образа на красивия рицар, Сър Ланселот и не устоява и извръща погледа си, за да го види на живо. Огледалото се пропуква и проклятието я връхлита. Наказанието й е да се понесе на една лодка надолу по реката по посока на Камелот, пеейки своята последна песен и умирайки преди лодката да допре бреговете на замъка на Крал Артур.
В картината на Уотърхаус е изобразен моментът, когато Дамата от Шалот вече изпуска веригата на своята лодка и събира последни сили, за да погледне разпятието пред нея, докато свещите в лодката изгасват една след друга.
Изобразеният пейзаж е завладяващо натурален, като и до днес се спори кое е изобразеното на картината място. Знае се че то вероятно е в Съмърсет или Девон, където художникът е обичал да се разхожда.
8. Peter Blake – обложката на албума „Sgt Pepper’s Lonely Hearts Club Band” (The Beatles, 1967)
Резултатите от подобни анкети често отразяват присъствието на дадена творба в новините. Тази обложка, фигурира под Номер 8 в класацията и беше навсякъде по вестниците през 2017 -та, когато се навърши половин век от излизането на албума, белязал абсолютния връх в творчеството на Битълс.
В откриващите му първи акорди, Пол Макартни пее: „Беше 20 години преди днешния ден ...” Надали обаче си е е представял, че 50 години по-късно, „Sgt Pepper’s Lonely Hearts Club Band” ще бъде такава безсмъртна класика. Той изкарва 27 седмици на върха на британските класации, става символ на контракултурата на 60-те и се счита и до днес за най-великия албум на всички времена.
Богато нюансиран с настроенията на модерния тогавашен психеделичен рок, „Sgt Pepper’s” открива и нова ера в дизайна на поп-културата. Неговата обложка трайно се настанява в съзнанието на поколенията като един от най-иконичните образи на рока.
Отговорни за това са британският художник Питър Блейк и американската му съпруга Джен Хауърт, които след седмици усърдни експерименти и детайлни напасвания, накрая успяват да сглобят внушителната визия на четиримата от Битълс – мустакати, в парадни военни мундири, пред ансамбъл от 67 знаменитости. Интересна подробност е, че когато в началото двойката посетила групата в звукозаписното им студио, Пол Маккартни им показал първоначалния проект за обложката на албума, който изобразявал планина, налазена от гномчета, над която прелитал комиксов самолет. Той им обяснил, че не харесвал особено тази идея и ги помолил да излезнат „просто с някоя по-добра, въпреки че не знаел какво точно иска.”
9. Hipgnosis and George Hardie– обложката на албума
“Dark Side of the Moon” (Pink Floyd, 1973)
Изображението на обложката на албума „Dark Side of the Moon” е дело на дизайнерското студио Hipgnosis и илюстратора Джордж Харди. Албумът на групата Пинк Флойд е издаден през 1973 г. от Harvest/Capitol Records. Той не само се превръща в един от най-великите рок-албуми, но и самата му обложка придобива самостоятелен статут на поп-културна икона и визитка на групата. Днес много хора, могат и да не разпознаят физиономиите на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и Ричард Райт, но в момента когато видят познатата пирамидална призма, автоматически ще реагират: „Ааа, Пинк Флойд!”
Тази обложка създава особена интрига около посланието й, още когато албумът „Dark Side of the Moon” се озовава на рафтовете на музикалните магазини през 70-те. Вниманието на всички изведнъж се фокусира върху карето тихи, мистериозни визионери, които оставят своите пейзажи и истории да говорят вместо тях.
На изображението на легендарната обложка един бял лъч светлина преминава през призма, която го разлага на цветовете на спектрума, на фона на заобикалящата го чернота. Тази покана да се изследва мистериозната точка на пречупването в тази музикална призма на съзнанието продължава и до днес да вълнува поколения слушатели. А следите от албума стават още по-незаличими, когато към музиката му се добавят и дълбоко личните текстове на басиста Роджър Уотърс, изследващи темите на човешката загуба, отчуждение и материализъм.
10. George Stubbs – „Mares and Foals” (1763 - 1768)
Tate Britain Gallery, London
Джордж Стъбс (1724 – 1806) е английски художник, придобил известност най-вече покрай изображенията си на коне.
Картината „Кобили и жребчета край реката” е част от цикъл картини, които са били нарисувани в периода между 1763 – 1768 и са били предназначени за покровители и благодетели на художника, от висшето обшество. Картините от този цикъл дават детайлни изображения на съвсем конкретни коне, които са се прославили в тогавашните надбягвания или пък са дали шампионско потомство. Натурализмът и прецизността в творбите на Стъбс, идва както от неговите дългогодишни наблюдения върху животните, така и от анатомическите му изследвания на конете, отразени в труда му The Anatomy of the Horse, публикуван през 1766 г.
Източник: theguardian.com
______________________________
#любопитно #Великобритания #изкуство #картини #британци #любими
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
