 |
Такава е формулата – живееш в UK и плащаш за това на едрия частен капитал
Автор :
БГ БЕН |
|
Ако британците са наистина по-добри от останалите в нещо, то това е да плащат, за да ги ограбват. Силни думи, но нека да се вгледаме по-отблизо в няколко примера.
07.08.2017 г.
Адитя Чакраборти,
главен коментатор по икономическите въпроси,
The Guardian
British Gas
Наскоро British Gas съобщи, че ще повишава от септември цените си с 12.5%. Точно когато започне студеното време във Великобритания, повече от 3 млн. британци ще осъмнат с по-високи сметки. Нищо, че само преди година, контролният орган на енергийните компании – Ofgem, установи, че шестте големи енергийни компании в страната са си докарали печалба от над 1 млрд. паунда чрез нереално високите цени. Това, разбира се, няма значение, защото едва ли на някого продължава да му прави впечатление, че приватизираната индустрия във Великобритания е построена около редовното стригане на лоялните, стари клиенти. За новите има една година първоначална отсрочка.
Скандалът с наемите за притежателите на leasehold имоти
От векове насам, във Великобритания съществува странната форма на закупуване на имот - leasehold, при която собственикът на дадено жилище не притежава земята, върху която то е построено и плаща наем на нейния собственик. Напоследък, в договорите за leasehold започна да вкарва и нова клауза - че на всеки 10 години се удвоява наемът, който собственикът на жилището плащат на собственика на земята. Собствениците на тази земя обикновено са спекуланти, които живеят в някой данъчен рай и единствените им отношения със собствениците на жилища се изразяват в това да им връчват все по-големи сметки за наем.
Thames Water
Ако живеете в Лондон, няма как да избягате от Thames Water. Компанията е притежавана от консорциум от международни инвеститори, чиито интереси доскоро представляваше Macquarie – инвеститорска фирма с централа в Австралия. Между 2006 и 2015 г., Thames Water е раздала на въпросните инвеститори £1.6 млрд. под формата на дивиденти. От своя страна, те са прехвърлили на името на Thames Water милиарди от своите дългове. Т.нар. „инвеститори” изобщо не инвестират – те няма да платят сметката от £4 млрд. за построяването на нова канализация в столицата. Парите ще дойдат от (познайте кой) ... 15-те милиона клиенти на водоразпределителната компания посредством нашите сметки.
Между другото, за периода 2011 - 2015 г., Thames Water не е платила на държавата нито един паунд корпоративен данък.
Международната охранителна компания G4S
G4S бе наета да осигури охранители за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., но не успя да го направи и се наложи, правителството да изпрати армията да охранява спортното събитие. После пък G4S прибра милиарди паунди за изработка на датчици, които се поставят върху краката на освободени от затвора престъпници, но се оказа, че фирмата е изработила датчиците за престъпници, които отдавна са починали. За награда, британското правителство сключи договор с G4S да охранява Кралския монетен двор (Royal Mint).
ЖП компаниите
Те биват субсидирани с милиарди паунди пари на данъкоплатците и след това наказват същите тези данъкоплатци с неоправдано високи цени на билетите.
Така, почти всеки, живеещ днес във Великобритания, се използва най-вече като планктон за хранене на големия капитал
Как се стигна дотук?
• Индустрията на ограбването стартира преди 20 години с името „частна финансова инициатива” – вид публично-частно партьорство, при който публичен проект се финансира посредством частен капитал.
• Бившият министър председател, Тони Блеър, прегърна идеята, защото това бе начинът да се финансират повече училища и болници, без да се повишават данъците и без държавата да взема външни заеми.
• Даването на публична инфраструктура в ръцете на частния сектор бе начинът да се изгради социалната държава или както Блеър се изразяваше – „да настъпи промяна в публичните услуги”. В превод – да се раздават публични пари за щяло и нещяло.
Почти 20 години след това, резултатите са налице
• Държавата възложи на инвеститорска компания да построи едно частно училище в Middlesborough, което отвори врати през 2006 г. Сградата бе разрушена през 2015 г., защото основите й били построени върху „дефектен материал”, т.е. върху земя, негодна за строителство. Учениците и учителите бяха преместени в друга сграда, но държавата пак трябваше да плати дължимото по договора.
• В Liverpool подобно училище затвори врати през 2014 г. поради недостиг на ученици. Въпреки това, данъкоплатците трябваше да плащат по £12 000 на ден по договора с компанията-инвеститор.
• Училище в Bristol, което имаше нужда от замяната на една щора, трябваше да плати за нея £8154, а друго училище - £2211, за замяната на кран в тоалетната, защото при частна финансова инициатива, компанията-инвеститор получава пари не само за строителството на сградата, но и за поддръжката и почистването й, като е свободна да сложи каквито си иска цени за това.
• Това не са единични случаи. Това е ядрото на философията на частната финансова инициатива – целият риск се изсипва върху данъкоплатеца, а всички облаги се прибират от частния инвеститор. Във Великобритания, има повече от 700 подобни проекти, в които частният сектор ще вложи общо £55 млрд., а данъкоплатците ще платят повече от £300 млрд.
Постепенно, живеещите на Острова губят контрол
Хората в страната вече са загубили контрол върху битовите си сметки, данъците, водата, влаковете и училищата. Едва ли напускането на ЕС ще ни помогне да си възвърнем контрола над живота, защото той изначално липсва. Тереза Мей ще продължи да приватизира NHS, а Филип Хамънд ще продължава да приканва чуждестранния капитал в страната с обещания за ниски данъци.
И така, все по-безнадеждно ще бъдем оплитани в мрежите на големия бизнес.
Източник: theguardian.com
________________________________
#Великобритания #инвестиции #частен сектор #потребители #данъкоплатци #логика #инвеститори #ограбване #анализ
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
