28.01.2018 г.
Веднага си сменяме гласа по телефона,когато номерът е офисен
Всички го правим - с данъчния служител, компанията-доставчик и т.н. И най-вече - когато отсреща е някоя от институциите. ”Надяваме” си наивен и пленителен тембър и сериозно се потим да го удържим с напредването на разговора. Има нещо в този разговор, което вади на показ най-благата страна на характера ни.
А съквартирантът през това време се превива от смях на кушетката отсреща.
Когато сме в офиса, автоматично започваме да бърборим за безопасни дреболии
И ... настъпва моментът на следващия ден, когато отново трябва да си кажем нещо с колегите, за да запълним досадата, че сме пак заедно в офиса. Умело разтягаме изпробвани теми, като снощния ураган Ирма , последния епизод на „Game of Thrones”, плановете за уикенда, „Уау, видя ли новите чаени чаши в офиса? Ще ми липсват старите!” и т.н. Не е за вярване, колко дълго можем да говорим на автопилот по дребни теми, когато се озовем сред колегите си.
Където и да се намираме, винаги имаме чаша в ръка
Британецът прекарва по-голямата част от деня, пиейки нещо. Това нещо може да е чай, кафе, вода, бира, сайдер, розово, с мехурчета и т.н. Тукашната чаша е бездънна и от нея винаги се посръбва. Независимо каква е околната среда, винаги е уместно да се намираме насред нея с една чаша в ръка.
... и нагъваме бисквити
Ако въпросът за кокошката и яйцето имаше своя британски вариант, той най-вероятно би звучал като: „Jaffa Cakes какво са? Бисквити или кейк?”
Ако има нещо, което единодушно може да се сложи в първите редове на британското CV, то е способността да се вадят и ядат бисквити от всеки квадратен метър площ.
Тихомълком отлагаме всички други планове, ако дават футбол по телевизията
Разбира се не трябва да се генерализира, никак даже. Всеки тук ще ти каже, че вечерта ще е зает, че има по-важни неща за правене, че ще се срещне с приятел, че трябва да свърши една работа, която все отлага. До започването на мача по телевизията. Тогава, по някакви неведоми пътища, британецът винаги се озовава на кушетката, със снаксове или в пъба, с бира и компания.
В интерес на истината, не всички британци го правят. Това с футбола. Останалата част от тях го правят с предавания като Eastenders, Strictly Come Dancing, I'm A Celebrity, Made in Chelsea или British Bake Off etc.
Мърморим си през целия ден
Един от безспорните британски патенти е постоянната фаза на полугласно мърморене през деня. То маркира всяко наше движение и действие и се смотва под носа, така че да се чуе, но не напълно: „Боже, за трети път супа през тази седмица, няма ли свършване”, „Какъв е проблемът на този шофьор”, „Ехо, ние на тази опашка невидими ли сме, що ли сме”, „Супер, онзи пак мина метър”. Когато не мърморим, превключваме на богат невербален арсенал - пухтене в ревера, цъкане, гримаси, слисани вежди, целеви покашляния, проточени въздишки и сумтежи.
Колкото и странна да изглежда отстрани цялата тази пантомима, без нея „британският” ни ден, някак си, изобщо не е пълен.
Не можем да спрем да произнасяме думата „bloody”
или „blooming” или „flipping”. Една от безпогрешно усвоените британски рефлекси е непрестанната употреба на всякакви невъзпитани думички, с които да подсилваме значението на всичко в изречението ни. До степен, при която почти няма смисъл от съществуването на дума като „very”.
Постоянно сме в цикъл на отваряне и затваряне на прозорци
Този ритуал не е свързан със сезона навън, за него е достатъчно единствено да се озовем в някакво затворено пространство с прозорец, който веднага започва да се отваря или затваря. През цялото време на някой наоколо му е ту топло, ту студено, ту спарено, ту нервно, ту медитативно, ту клаустрофобично и т.н. В тази държава определено няма единно схващане за статуса на стайната температура, при който прозорецът може да се остави на мира, поне за една минута.
Източник: luckyvoice.com
