(Или какъв е типът лондончанин, който символизира отделните линии на метрото)
Евгений Кайдъмов, БГ БЕН
Можете да научите много за лондончани от метрото и начина, по който те го ползват и обитават.
Пътешественик по Jubilee Line? Имате леко социопатични наклонности и работите в сферата на финансите. По Overground-а? Вероятно пафкате свити цигарки и кръстосвате града в мърляви „адидас“-ки.
Лондонското метро има своите събирателни типажи и вестник The Tab реши да ги нарисува – такива, каквито биха изглеждали наяве. Ако отделните линииси имаха физиономии-символи, ами ... твърде вероятно бихте срещнали някоя от тях точно там.
Northern Line – IT кадърът, погълнат от глобални мисли
Винаги плъг-нат към своята реалност, достатъчно приятен, когато е наоколо и особено дразнещ, когато го няма. Никога не идва навреме и когато накрая се материализира, закъснението му никога не е по негова вина. Любимото му извинение е, че по време на пътуването си е попаднал на „планиран ремонт“ в Kennington.
Той живее на Angel, работи към технологична компания на Old Street и вечер обръща коктейли negroni в компанията на надъханите младоци от службата, някъде в района наBorough Market. Там, разбира се, обсъждат „Следващото Голямо Нещо“ в IT сферата. През цялото време съжалява, че не е тръгнал с велосипеда си, който е ремонтирал през уикенда.
Central Line – Нахаканият отворко от Essex
От дълбините на Chigwell и Loughton изплува Central line, носеща на борда си еуфоричен отворко с бирен дъх,от Essex. Той се старае да досади еднакво на всички със своята неглижарска прямота. Забит в лицата на хората наоколо, потен и шумен, едва се удържа да не започне случайна размяна на репликии в следващия момент да предложи да те „черпи едно питие“.
Central line-типажътси дава вид, че знае всичко за живота, защото току що се бил преместил на Bethnal Green, ама продължавал да си пие бирата в Mile End.
Уикендите му са поделени между запивки с „пичовете“ и лов на оферти с „гаджето“ из търговския център на Stratford.
Piccadilly Line – Прясно отприщенентусиаст-турист
Той е намъкнат в пончо-дъджобран и е прегърнал огромна фирмена торба, в която се мъдрят току що закупени сувенирни чаршафи, щамповани с фигурки на бигбен-чета иличервени телефонни кабинки. Ако пътникът е англичанин, пътуващ към Хийтроу, той носи под мишница плажната си хавлия с флага на Union Jack и твърдо бойкотира услугите на Uber, в знак на лоялност към „добрите стари черни таксита“.
Домът на Piccadilly-хораtaможе и да не е Лондон. Те идват някъде от посока на Heathrow и проверяват всяка гледка по пътя:Piccadilly Circus, Leicester Square, Covent Garden – нищо не е в безопасност от смартфоните и обновяващите им се Фейсбук статуси.
Накрая, разбира се, теглят по един дежурен хилеж за името на последната спирка – Cockfosters, до която така и не стигат.
District Line – Лудата невротичка, леля Джени
Тя се е преместила през 80-те в Западен Лондон, когато той все още бил „куул“ и оттогава все се кани да се мести от тоя „скапан“ Chiswick.
И винаги осъмва някъде пак по District Line и все по-далече от планираното място. Уж пътува към Централен Лондон, но финишира ту в Richmond, ту в Wimbledon, ту в Edgware Road илив Kensington Olympia. И все се оправдава, че се объркала, защото имало прекалено много платформи и влакове на спирката на Earl’s Court.
А станцията на Turnham Green е „пълно психо“, въздиша тя. Нямало как да се озовеш в правилното време,на правилната платформа и да разбереш кога минава PiccadillyLine и кога - District Line и на коя от двете се возиш в момента.
Единствената утеха на леля Джени е, че все някак ще се добере в края на деня до тихия си хол в Западен Лондон и ще отпусне нерви от своите пътешествия по линията, свирейки на цигулка, в компанията на своите котки.
Victoria Line – Мацката-хипстър с безброй приятели
Стериотипната готина мацка, която сърфира из нощен Лондон в компанията си приятели от Brixton и се връща рано сутринта с някой от последните влакове, минаващи през Vauxhall или Stockwell. Тя по цял ден се бори със съня, но пък и ... струва ли си изобщо да се спи? В крайна сметка, животът е толкова забавен, след катотя привлича всеки по пътя си и той накрая се влюбва до уши в нея, и в алтернативната й култура. Нищо че отвреме-навреме ходи да си пазарува авангарднидрехи от мейнстрийма на Oxford Circus.
Waterloo & City Line – Гнусливата старша фирмена клечка
„За сетен път се убеждавам, че човешкият род е мутирал в някакви странни биоорганизми и точносега се намирам в центъра на тяхната инвазия“.
Костюмираната старша фигура отцентралния лондонски офис, е толкова важна, че от Transport for London са решили да й създадатчастна линия за пътуване до работното място. И тя я ползва с церемониално достойнствозадвете спирки дотам, въпреки че си има достатъчно пари, за да наеме цял златен Пегас за такси.
Пътуването с метрото е особено мъчителна процедура за егото му. Налага се едно непредвидено омесване с плебса, който тъне в блаженно неведение(и неуважение) за поста, който заема във финансовата компания и за голямата къща в Surrey. И дворът към нея, разбира се!
Bakerloo Line – Кногоедката, унищожаваща поредна порция култура
Bakerloo Line е обута в кадифен рипсен сукман, носи едроплетен пуловер с цвят на отлежала горчица и усилено наваксва по време на пътуването си някой от негледаните епизоди на „Penny Dreadful“или дописва страница от фенфикцията, която ще публикува във форумаJohnLock.
Тя наистина, аманаистина обича Лондон, но по един изтънчен, Дикенсов начин, който я кара да го преоткрива всеки ден по „Голямата карта на Литературен Лондон“, закачена в спалнята й.
И всеки път нещо притреперва под лъжичката й, когато влакът минава през Baker Street или Paddington.
Jubilee Line – свърталището на Сребърния костюм
Сребърната лисица е убедителен, изтупан, с дистанцирани обноски и носи безупречния вид, какъвто има във вашите представи всеки човек, печелещ средно по милион паунда на година. И въпреки че изглежда като най-стилния индивид във вагона, все пак не можете да се оттървете от усещането, че има една тънка зла нишка, вплетена в неговата фасада. Дали е нещо в проблясващата му сребърна коса или в стерилния, калкулиращ поглед, с който обхожда присъстващите ... абе, има далечен полъх от филма „American Psycho“ (Американски психар), който се носи около него.
Metropolitan Line – Уседналият пуловер на тихия семеен уют
Това е обикновеното момче, с пуловерче сV-образна яка, от която стърчи задължителната карирана риза. Редовно минава през Spoons за някоя вечерна оферта и е сварило да поведе уседнал живот със своята приятелка точно преди да навърши 30 години.
Той наистина обича Северозападен Лондон. Това е мястото (и никое друго!), където ще отгледа децата си в спретната викторианска къщурка и някой ден ще се запише за участие в местната Неделна лига.Обожава лекотата, с която смена платформите по цялата Metropolitan line. Та тя е най-просторната и добре климатизирана линия в лондонското метро, нищо че понякога понамирисва на трева. Идвате ли с мен до Bakerloo и Liverpool Street? Пък при по-добро стечение на обстоятелствата можем да стигнем дори до Chorleywood!
Никаква засечка по пътя не е в състояние да извади от равновесие човека, радващ се на тих семеен уют в Harrow. Той няма да мръдне оттам до края на живота си. Особено по посока на юг от Темза.
Circle Line – Жената, на която й е писнало да върти кръгчета
Тя се върти в един и същи кръгот години – работа в Temple, едно питие в South Kensington, обратно вкъщи на Notting Hill, работа в Temple, едно питие в South Kensington, обратно вкъщи на Notting Hill. И някой не я оценява в нейната работа, разбира се.
Някой ден ще тя напусне всичко това, ще избяга от града и ще започне нов живот. Но в реалността, стига най-много до Hammersmith преди да я побият студенитръпки.
DLR – Опулената стажантка-мечтателка
Пътуването по DLR изисква чифт широко отворени към света очи. Нашата пасажерка-мечтателка не трябва да пропусне нито секунда от гледката, разкриваща се от мястото на автопилотния шофьор. Тя е или прясно изкласила студентка, или плаха стажантка, работеща на някой от етажите на Canary Wharf, за една голяма компания, занимаваща се с едни големи неща. И работата й позволява да следва нейните големи мечти.
Тя още не знае, че почти никой не ползва DLR. Или че пък Лондон е един безмилостен отпадъчен компактор на загубени надежди и пресовани мечти ...
Overground– Винтидж -самоделката
Оувърграунд-ът е всичко, което може да се очаква от един монорелсов тур из целия калейдоскоп на жилавия и провинциален Източен Лондон – винтидж бомбета, изтърбушени сака, френски булдози, окъсани фланелки, усукани циркови мустаци и пр. репертоар.
Както гласи породата на пътуващите по тази линия, г-н Оувърграунд е висок и напет, но автоматично ти се приисква той да се изпари в мига, когато си отвори устата и започне да разправя за домашния джин, който си правел в околностите наSeven Sisters.
И няма шест-пет. Той или живее в Shoreditch и работи в Clapham,или живеев Clapham и работи в Shoreditch, но и в двата случая носи едни и същи вмирисани маратонки-адидаски.
Night tube – Кроткият поданик на Сънчо
Подобно на пиян тийнейджър, направил нощното сефте на уикенда сив Лондон, тази линия се кандилка бавно, говори замазано и е покрита с островчета повърня. От едната й страна надничат възмутени по-възрастните пътници, а от другата се пльоснала млада и безпаметна генерация, която се бори със законно напиращ сън, след целия този съвестен „отчет“, който е оставила на пода.
Hammersmith & City – Призрачният пасажер
Всъщност, някой от вас пътувал ли е с тази линия? Щото сме чували да говорят за нея, ама не сме много сигурни ...
Източник: thetab.com
