May 20, 2022

Проф. д-р Боян Дуранкев е известен български икономист и университетски преподавател. Завършил е Висшия икономически институт (днес УНСС), където работи от 1980 г. Доктор е по икономика. Специализирал е в Русия, Германия, Португалия, САЩ.

Бил е председател на Националната икономическа асоциация на България, а също и главен секретар на УНСС и член на Академичния съвет на висшите учебни заведения. Професор Дуранкев е оглавявал за България  международния проект „Изследване на организационната култура“, ръководил е редица национални проекти. Автор е на над 350 специализирани статии, учебници и монографии.

Професор Боян Дуранкев е член на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и член на борда на Superbrands Bulgaria и член на Съвета на старейшините в УНСС.

В този брой ви представяме втората част от интервюто с професор Боян Дуранкев, което той даде специално за вестник БГ БЕН.

– Във Великобритания цените на тока също се повишиха от началото на април с близо 54%, след като енергийният регулатор увеличи тавана на цените. Правителството обаче отказа да намали ДДС върху енергоизточниците и представи нова схема за подкрепа на засегнатите хора. Това удачен вариант ли е, според Вас?

– Вечната пазарна логика и до ден-днешен твърди, че е най-добре  цените да се определят от „свободния пазар“; независимо от тази логика, и производители, и граждани настояват държавата да държи „юздите“ на цените. Естествено, независимо от религиозната вяра в пазарните сили, съвременната държава управлява в известни рамки цените на контролираните стоки (особено в страните-членки на Европейския съюз). Ако държавата е собственик на енергоизточниците, намаляването на ДДС-то върху тях води до адекватно намаление на цените им, а понеже енергията се потребява навсякъде в икономиката, би било редно да се очаква намаление на цените на всички стоки. Би било редно, но обикновено такова нещо не се случва, понеже производителите присвояват монополно високи печалби при намаление на цените на влаганите суровини и материали. Нещо повече, намаляването на ДДС-то води до намаляване на приходите в бюджета, а когато този бюджет е дефицитен, както е във Великобритания и в много други страни, то държавата неа гледа с добри очи на подобно намаление. Затова най-често се прилага смесена стратегия, а именно – минимално (но видимо!) намаление на ДДС-то, придружено с максимално обезщетение на най-засегнатите производители и граждани. И понеже Великобритания не за първи път страда от подобни проблеми, поуките от бившите решения със сигурност ще бъдат използвани при новите решения в момента.

Ще си позволя да припомня, че знаменитият икономист Милтън Фридман доказваше, че „инфлацията е една от разновидностите на данъците, които могат да се въвеждат, без да се питат законодателите“. Затова очаквайте по-хлабави държавни „юзди“ върху цените.

– Великобритания вече отчита рекордна за последните 30 години инфлация. Смятате ли, че тя се дължи само на последствията от войната в Украйна? Или преди всичко това е резултат от Брекзит?

– Икономиката на Великобритания е в ситуация на „тройно наказание“: разкъсване на връзките с останалите страни-членки на ЕС чрез Брекзит, неукротена пандемия и подкрепа на Украйна във войната с Русия. Както се вижда, налице е уравнение не с едно, а с три неизвестни, което няма решение.

Индексите на потребителските цени (CPIH и CPI) следват логиката на средната динамика на ценовите индекси на ЕС, но в по-ниската ценова зона. За обикновения производител или за обикновения гражданин няма значение кои са причините за инфлацията, болезненото е, че тя съществува. Винаги за инфлацията се обвинява пасивността на държавата, въпреки че приказките са в полза на „свободния пазар“. Но при структурен анализ на причините на инфлацията ще се види нещо интересно, което също се наблюдава и в САЩ – балонирането на цените е свързано най-вече с постигането на огромни монополни печалби и „превантивно“ увеличение на цените при производителите, свързано с очакванията за още по-висок ръст на инфлацията.

Може да се каже, че инфлацията в значителен обем е свързана най-вече с „вътрешни болести“, отколкото е привнесена отвън.

Британският премиер Борис Джонсън нееднократно е заявявал, че Обединеното кралство ще се превърне в мощна икономическа сила, и твърдеше, че страната ще процъфти мощно след напускането на ЕС! Сега обаче виждаме, че това не се случва.

Данните от националната статистика показват, че последното тримесечие на 2021 г. БВП е под нивото на последното тримесечие на 2019 г. Казано точно, пандемията е разболяла тежко британската икономика. И не само това. Случилият се Брекзит не ускори интеграцията на страната със САЩ, както се очакваше, а само засили деинтеграцията със страните от ЕС. Сега, когато ЕС е в тежка екзистенциална криза и силни вътрешни противоречия по повод на конфликта в Украйна, дезинтеграцията няма как да не се развива още повече.

Следейки изказванията на премиера Борис Джонсън, не личи той да има подръка нещо като нов Modus Vivendi за бъдещето, затова инерционно продължава със своя Modus Operandi. Това не е решение, а отлагане на решението. А има ли решение?

– Някои икономически анализатори прогнозират, че дори Великобритания е заплашена от рецесия. Вие какво мислите?

– Великобритания не е островът на Робинзон Крузо, на който не влияят външни фактори. Естествено при нарастване на дефицитите в реалната икономика и пристигането за дълго време на госпожа Инфлация няма как по линия на междуотрасловите връзки да не пострадат всички останали сектори на икономиката, а също и крайните купувачи. И понеже икономиката на Великобритания разчита най-вече на сектора на услугите, а този сектор на услугите разчита на реалната икономика, логично е заразата от реалната икономика да се прехвърли върху сектора на услугите. Ако към всичко това прибавим и възможната миграция на големи финансови играчи от Лондон към други центрове на света, не може да има нищо по-логично от една бъдеща стагфлация.

Двете големи въпросителни, които не зависят от британското правителство и от мечтите на гражданите, но които ще влияят върху икономиката, са: първо, кога ще приключи пандемията; второ, кога  и по какъв начин ще приключи войната в Украйна. И по линия на едното, и по линия на другото алтернативите са прекалено много; затова е най-добре да се готвим за по-тежките времена (не е по Чарлз Дикенс), като се радваме на неочаквано добри глобални решения.

– Великобритания е една от страните, които налагат най-сериозни санкции спрямо Русия заради военната инвазия в Украйна. Смятате ли, че това би могло да се отрази още повече на икономическата перспектива пред Обединеното кралство?

– Великобритания е велика сила и не може да няма самочувствие на Велика сила. В момента тя е едно от остриетата, което заедно със САЩ лобират и подкрепят Украйна и разширяването на НАТО. Едва ли обаче това е разумният подход за бъдещето на Европа и въобще на света. Ще си позволя да припомня, че по време на Втората световна война Уинстън Чърчил стана голям приятел не само на Франклин Рузвелт, но и на Сталин – своя заклет идеологически враг. Ако това не се беше случило, вероятно сега щяхме да говорим всички на немски език. Освен това редно е, когато се лобира за разширяването на НАТО, да се припомни, че при кубинската криза Хрушчов изтегли ядрените си оръжия далече от границите на САЩ, за да се постигне баланс на силите и да се осигурят десетилетия на мирно съвместно съществуване.

Логиката на историята подсказва, че даже разговорите с най-заклетия враг са полезни за бъдещето, както и че разширяването на военните съюзи не може да клони към плюс безкрайност. Все още вярвам, че в скоро време държавниците ще осигурят най-доброто решение не само за своите страни, но и за човечеството като цяло. По този начин отговарям и на вашия въпрос: едно е да заделяш 2-5% от БВП за въоръжаване, друго е тези проценти да отиват за образование и здравеопазване. Мирното съвместно съществуване предлага не само икономически растеж, но и оптимална структура на икономиката, отговаряща на нуждите на милиардите граждани на света, а не само на военнопромишлените комплекси.

– Колко дълго може да издържи икономиката на Русия при тези сериозни санкции, които се налагат от страните от ЕС, Великобритания, САЩ…

– Анализирайки размера на брутния вътрешен продукт (БВП), САЩ са лидери с 20,544 трилиона долара, следвани от Китай с 13,608, а Русия е с 1,657 (последните данни са за 2018 г. на Световната банка). Изглежда, на пръв поглед, че руската икономика е над 12 пъти по-слабо развита от американската; по номинален БВП на човек от населението САЩ са с 69 375 долара, а Русия – 11 273 (данните са по оценка на МВФ за 2021 г.). Следователно и по този показател руската икономика изглежда повече от 6 пъти по-слаба от американската. Ако обаче анализът се развие по оценка на структурата на икономиката, в САЩ доминират сферите на услугите (финансови, бизнес, държавни и други), като промишлеността е едва 10,8%, докато в Русия доминира реалната икономика. Ако се подложи на оценка БВП на човек от населението, но по показателя „паритет на покупателната способност“ (ППС), САЩ са с 68 309 долара, Русия – с 29 485 долара, ЕС – 46 888 (оценките на МВФ за 2021 г. подлежат на корекция), която оценка разсейва митовете за „бензиноколонка с ракети“, които битуват в идеологизираното съзнание. Що се отнася до държавния дълг, то САЩ са едни от „лидерите“ по големина със 133,9%, докато Русия е едва с 19,3% (последни данни от 2020 г.). Накрая, основни партньори в международната търговия на Русия са Китай с над два пъти по-голям стокооборот от следващия – Германия, САЩ, Беларус, Великобритания, Турция, Италия, Нидерландия, Казахстан и т.н. (данни за 2020 г.). Обобщено казано, Русия спада към горната подгрупа на средноразвититестрани, със сравнително затворена икономика, която в голяма степен е самодостатъчна за задоволяване на основните нужди на населението. Или, с други думи, санкциите, които се налагат на Русия, ще предизвикат известно „стресово състояние“, но няма да ерозират цялостно реалната икономика. Въпреки горната прогноза не трябва да се забравя, че противниците на Русия са с голяма демографска сила. ЕС са с 447 млн. души население, САЩ са с 331 млн. души, Русия – със 145 млн. (данни от 2021 г.).

Същевременно Русия е „клептократична петродържава“ (Ноам Чомски) със силна корупционна икономика. Индексът на възприятието за корупция на Transparency International илюстрира дълбочината на клептокрацията – през 2020 г. Русия се класира на 136-о място от 180 държави . Така че руската икономика допълнително страда от вътрешните си проблеми, възникнали след разпадането на СССР,  които са много трудно решими. В интерес на истината трябва да се отчете, че клептократичната олигархия се роди и израсна в годините преди Владимир Путин да стане президент; в последните години има съществени решения за ограничаване на нейното влияние.

Санкциите, които Западът въведе, са в пет направления.

Първо, Русия бе „частично“ изключена от SWIFT, но тя разполага с алтернатива – Системата за предаване на финансови съобщения (СПФС), която съществува и се развива от 2016 г., като в нея са включени над 400 банки в Русия. Възможно е Русия да използва „многоъгълни операции“ през финансови институции на други несанкционирани страни, но в ограничени мащаби.

Второ, чрез „скрито“ влияние чрез западните рейтинговите агенции. Този механизъм бе задействан почти незабавно: S&P понижи рейтинга на Русия до „боклук“.

Трето, чрез институционална и личностна насоченост на блокиране. САЩ въведоха „унищожителни“ (Джо Байдън) санкции срещу Русия, предназначени да накажат четири руски банки, „корумпирани милиардери“ и техните семейства, които са близки до Кремъл. Въведените икономически санкции от страна на Европейския съюз са аналогични: секторни и персонални. Юридическите лица, които са санкционирани, са с орязан достъп до капиталовите пазари и всякакви финансови услуги. Към правителствените санкции се присъединиха и някои транснационални корпорации. Повече от 330 компании обявиха изтеглянето си или спирането на дейността си в Русия, като най-големите десет от тях осигуряват работа и доходи на повече от 125 000 души в страната. Но чуждите компании, които се оттеглят от дейността си в Русия, създават възможности за руски предприятия да заемат тяхното място. Това ще бъде голяма полза за страната, тъй като руските доходи ще останат в Русия, вместо да бъдат репатрирани в Германия или в САЩ.

Четвърто, чрез затварянето на въздушното пространство на страните-членки на ЕС за руски авиокомпании, което вероятно ще бъде последвано от ограничаване на жп и автотрафика между Русия и другите страни-членки.

„Ударното“ пето направление на санкциите е отказ от доставките на газ и нефт от Русия, което изглеждаше най-малко възможно поради силната зависимост на европейската икономика от тях. Но какво ще се случи с реалното потребление и с цените на газта и нефта, когато този отказ стане факт? Руската икономика е подготвена да издържи в значителна степен на тези „санкции“, още повече че те не са наложени през ООН.

– Смятате ли, че поради чисто икономически причини може да се стигне до свалянето на Путин от власт?

– Едва ли в Русия ще се стигне до гладни бунтове или до нов Голодомор. Руската реална икономика е устойчива на „външен натиск“, понеже това не са първите „санкции“, които й се въвеждат – всички те имат много слаб ефект.

Освен това, руските милиардери (най-големите олигарси), които се захраниха във времената на Елцин, а не на Путин, станаха „граждани на света“ и изнесоха богатствата си в „сигурния“ Запад. Тази „сигурност“ се срути през 2022 г. и за всички милиардери по света, които не са от страните на Запада, самият Запад вече е крайно несигурен за инвестиране и живот. Старите Елцинови олигарси няма как отвън да свалят Путин (те са недолюбвани и в самата Русия); милиардерите, възникнали при Путин, които оперират в самата Русия, ще натискат за вътрешно върховенство на закона само защото вече няма да имат никакво място, където да преместят богатството си.

Засега изглежда, че единствената сила, която може да свали Владимир Путин от властта, се казва… Владимир Путин.

– Как наложените санкции спрямо Русия повлияват на световната икономика? Задавам Ви този въпрос, тъй като нещата съвсем не са еднозначни?

– Войната в центъра на Европа (най-доброто място за живеене в света) няма как да не повлияе на световната икономика. Всички страни все повече се озъртат как да ускорят развитието на реалната икономика, включително чрез открити и скрити форми на протекционизъм, развивайки противоимпортни производства. В това отношение се връщаме не само един век назад, но даже пътуваме към времената на физиократите и монетистите отпреди векове. Впрочем в тяхната икономическа теория има доста златни зрънца.

Но тези световни процеси влияят негативно върху икономическата динамика (спомнете си тезата на Адам Смит за ползите от разделението на труда), а чрез „ефекта на бумеранга“ санкциониращите страни не само карат санкционираните страни да страдат, но и собствените си граждани. Змията си захапва опашката.

Смятахме, че пандемията от коронавирус ще промени световния ред, това обаче не се случи. Ще го направи ли войната в Украйна? Задава ли се наистина нов световен ред и в каква посока ще се реализира той?

– Това, че илюзорният „световен ред“ се разпада пред очите ни, не означава, че се гради нов световен ред. Образуват се само „феоди“ (групи от страни с общи интереси и култури), но те още не взаимодействат интензивно помежду си; някои от страните държат пръста си върху копчето на ядреното куфарче, но нямат желание да го натиснат – това са Великите ядрени сили от миналото.

От „ред“, наложен от Великите сили (към тях е и Великобритания), най-добрият път към бъдещето е „координация“ на интересите и творчеството на милиардите граждани на уникалния син космически кораб – планетата Земя. Без „Велики сили“.


Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални  финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!

Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697

Благодарим за доверието!