Магарешката кашлица е остра бактериална инфекция

През есенно-зимния период все по-чести стават случаите на така наречената магарешка кашлица. Тя засяга както децата, така и възрастните и създава сериозен дискомфорт у пациентите.

Затова в рубриката „Първа помощ“ засягаме темата за това какво представлява това заболяване, как се разпространява и как се лекува. Отговорите дава доктор Валентина Михайлова Николова, известна повече като доктор Вал. Тя е създател и директор на Val Clinic - най-популярната българска клиника в Лондон.

От доктор Вал

Магарешката кашлица (Pertussis) е остра бактериална инфекция на дихателните пътища, причинена от Bordetella pertussis. Характеризира се с пристъпи на спазматична кашлица и може да протече тежко, особено при кърмачета и малки деца.

Източник и начин на предаване

Заболяването се предава по въздушно-капков път чрез отделените капчици при кашляне, кихане или говор. Източник е болният човек или безсимптомният носител.

Инфекциозността е най-висока в катаралния стадий (първите 2 седмици).

Клинична картина

1. Катарален стадий (първата и втората седмици) - тук симптомите са като при настинка. Започва с хрема, умерена кашлица и субфебрилитет. През този стадий е и най-високата заразност.

2. Пародизмален стадий (от втората до шестата седмици) - характеризира се с пристъпи от спазматична кашлица, следвани от характерен „магaрешки“ звук при вдишване (реприз). Може да се наблюдават повръщане, зачервяване, цианоза, апнея при кърмачетата.

3. Реконвалесцентен стадий (от няколко седмици - месеци) - постепенно пристъпите намаляват, но кашлицата може да персистира дълго.

Усложненията от магарешката кашлица могат да варират в широки граници, включително да се стигне до пневмония, отит и енцефалопатия вследствие на хипоксия. При кърмачетата може да се стигне до апнеични епизоди и спиране на дишането. При възрастните може да има и по-леки форми, но може да доведе до пневмоторакс, хернии, уринарна инконтиненция вследствие на силната кашлица.

Диагностика и лечение на магарешката кашлица

Диагностиката се осъществява от лекар специалист на базата на клиничната картина и епидемиологичните данни. Магарешката кашлица може да се диагностицира още и чрез PCR тест или култура от назофарингеален секрет, както и чрез серологични тестове (IgG срещу токсините на B. Pertussis).

Лечението трябва да бъде предписано от лекар. Обикновено то включва антибиотик: макролиди (азитромицин, кларитромицин, еритромицин). Паралелно с това се назначава и подкрепящо лечение: кислород, хидратация, контрол на кашличните пристъпи.

При кърмачетата често се налага болнично наблюдение.

Профилактиката е изключително важна за предпазване

Профилактиката се изразява в имунизация - комбинирана ваксина (DTPa/DTaP), според имунизационния календар. Бустер дози в по-късна възраст (на 6, 11 и 17 г.; препоръчително и за възрастни на десетгодишен интервал). Сред профилактичните мерки са още и постекспозиционна профилактика: антибиотик за близките контактни лица на вече болните пациенти.