РУБРИКА: Религия

Тази рубрика обхваща по години всички публикации на вестник БГ БЕН от 2008 година до този момент

 

Истинското лице на милосърдието Част 2

 
 

Пастор Едуард Кешишян

 

В продължение на размислите си около темата за благотворителността, нека да кажем, че необходимостта от състрадание не означава проява на наивност. За съжаление често се злоупотребява с чувствата на добрите хора. Инсценирайки различни нужди и бедствени състояния, мнозина опитват да експлоатират добронамереността на другите. Почти на всяка крачка ни искат пари – понякога съвсем директно, друг път чрез събиране на разни помощи и фондове, или пък чрез участие в благотворителни акции. Далеч съм от мисълта, че всичко е фалшиво. Познавам достатъчно много и достатъчно благородни хора, които правят всичко това честно, всеотдайно и безвъзмездно. Но не са малко и случаите на груба спекулация и измама за сметка на страдащите хора.

 

Ето защо съобразителността е задължителна. Да се дават средства на някого, който подхранва лоши навици или проявява разточителство, е по-скоро „мечешка услуга”, отколкото помощ. Не е голяма рядкост да се видят просяци с бира в едната ръка, с цигара в другата, очакващи милостинята на минувачите. Или (например в нашата Родина) безмилостно разнасяни в студа бебета, за да се съберат пари за съвсем други цели. Или изложени на показ увредени крайници, обилно намазани с червена боя. Примерите са безкрайни. Да се дава само защото някой иска, това е повече от наивно.

 

Разбира се, понякога хората се нуждаят не толкова от материална помощ, колкото от морална подкрепа. Често пъти една добра дума, приятелски жест, дори доброжелателна усмивка могат да променят целия ни ден, могат дори да ни мотивират за по-сериозни житейски цели. Мъдростта повелява да разпознаем нуждата на хората и да реагираме адекватно на нея.

 

Спасителят Христос е нашият съвършен пример и в това отношение. Той постъпваше точно така – беше снизходителен и търпелив към слабите и пренебрегнатите, беше отзивчив към нуждаещите се, мил и нежен към болните и бедните, взискателен към духовно просветените, критичен към двуличните и лицемерите. Това не е ли адекватно поведение!

 

Колкото е опасно да се предоверяваме и да раздаваме ресурсите си напосоки, толкова е неморално поради зачестилите злоупотреби да се откажем да помагаме въобще. Нашите морални задължения към ближните са част от нашия морален дълг по принцип. Никакво алиби не може да ни освободи от тези ангажименти. Просто трябва да положим известни усилия, за да се подготвим по-добре за различните казуси на живота и да развием по-дълбока прозорливост, за да увеличим коефициента на своята полезност. Защото живеем в свят, в който болката е така повсеместна, страданието е така могъщо, че нямаме право да се правим, че не забелязваме всичко това. Нашата поговорка гласи: „Който дава навреме, дава двойно.” А нима не е време за истинско „даване” – на любов, на подкрепа, на приятелство, на лоялност, на време и посвещение!

 

Друга опасност за духовния живот на човека е да се дава от суетност, за показ. Христос дава препоръка и предупреждение по този въпрос: „Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата. Когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната, за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве” (Матей 6:1-4). Чрез тези думи Спасителят заявява, че вътрешните мотиви на дарителя са определящи за оценката, която Бог ще даде на дарителския акт. Ако се цели изгода, реклама или други егоистични цели, благотворителността се обезсмисля. Обратно, ако всичко става скромно, често, при условия на дискретност – доброто дело ще има стойност не само пред хората, но и най-вече пред Бога.

 

Благотворителността се измерва не толкова по това, което даваме, а по това, което ни остава след това. Има огромна разлика между даването от излишъка и даването от „собственото парче хляб”. „И като седна Исус срещу съкровищницата на храма, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата. И мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти (нищожна сума, дребни стотинки – б.а.). И Христос повика учениците Си и им каза: „Истина ви казвам: Тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот” (Марк 12:41-44).

 

Дават от сърце само богатите по душа – независимо от материалните си възможности.

 

Статията е публикувана в БГ БЕН на 04.12.2010 г. 


 
bgben jQuery UI Accordion - Collapse content



 bgben

Метро - Лондон

Интернет скорост

Автомобилен трафик

Конвертор на единици

Слушай БГ радиостанции

Абонамент

Гледай БГ Телевизия

Обяви