 |
Ако вносът на храна на Великобритания случайно спре, страната може да оцелее между 3 и 5 дни
Автор :
Коментар на Тим Ланг, професор по хранителна политика, City University London |
|
През 1846 г. се поставя началото на прословутия британски мързел да се работи – в тогавашната Британска империя се взема решение, че хората няма нужда да обработват земята, а страната може да се изхранва от колониите си.
06.07.2016 г.
Коментар на Тим Ланг,
професор по хранителна политика, City University London
*Коментарът е поместен с известни съкращения
Минава повече от век преди британците най-сетне да осъзнаят докъде може да ги доведе имперското самочувствие. През 1947 г. страната е на ръба на глада, но отвикналите на работа поданици на империята предпочитат да умрат от глад пред това да работят на полето.
Великобритания и до днес продължава да не е в състояние да изхранва населението си. Запасите й от храна са достатъчни, за да оцелее цялото й население в рамките от 3 до 5 дни според официалната статистика на Министерството на екологията. Около 30% от храната във Великобритания се внася от други страни на ЕС, а британците предпочитат да се хранят от чуждата земя и евтиния труд на чужденците.
Докато Великобритания се отделя от ЕС, постепенно ще лъсне и липсата й на умения в сферата на земеделието. Осъзнаваха ли проповедниците на Brexit, че храната в днешна Великобритания идва от супермаркета, а не от фермата, и че Brexit означава британците да излязат на полето и да влязат във фабриките на хранителната индустрия – нещо, което е нечувано за тях от 1846 г. насам.
Наред с това идеолозите на Brexit обявиха европейците за бюрократи, при положение, че общата земеделска политика на всичките 28 страни-членки се управлява от 1000 души, а земеделската политика само на Англия – от 2000.
Работническата класа смята доброто хранене за твърде скъпо и излишно усилие. А всички британци колективно обичат евтината храна. Затова и изхвърлят толкова много от нея и ежемесечно пълнеят.
Brexit еуфорията на работническата класа в нашето общество постепенно ще се уталожва. Но тя ще секне в момента, в който евтината храна изчезне и продуктите върху рафтовете на супермаркетите оредеят. Пазарът, драги ми Brexit-ъри, не са цифрите по екраните на Wall Street, пазарът е това, което в края на деня успяваме да сложим в чиниите си, но това ни предстои да го разберем.
Превод за БГ БЕН: Ивелин Митев
Източник: www.theconversation.com
|
|
|
|
