 |
Във време на социална изолация е важно да „излъжем” съзнанието си и да правим удовлетворяващи неща
Автор :
БГ БЕН |
|
Непознатата ситуация засилва тревогите, но има стратегии за справяне.
03.04.2020 г.
Елена Атанасова е психолог и хипнотерапевт. Обучавала се е по дъблинна психотерапия в Международната академия “APICS – LUGANO/SWIZERLAND WESTDEUTSCHE AKADEMI”. Има сертификати от БЧК за оказване на психологическа помощ при бедствен стрес, а също и от Института по позитивна терапия. Притежава и удостоверение по хипноза хипнотерапия от Българската асоциация по хипноза.
Елена Атанасова е категорична: „Никога не е късно да откриеш себе си, а когато това се случи, се докосваш до хармонията на света в теб и около теб“. Тя дава ценни съвети за това как да се справим психически в условия на епидемия от коронавирус.
Г-жо Атанасова, до този момент никой не е изпадал в сегашната ситуация, а именно – в социална изолация в резултат на пандемия от COVID-19. У много хора вече паниката и страхът са факт. Каква е психологията на страха, как хората реагират в подобни ситуации?
Особеност на мисленето е, че човек аналитично изгражда определено твърдение и търси фактологичен материал за неговото потвърждение. Например, ако в нашата представа се чувстваме като жертви на пандемията, парадоксално е, но ние неистово ще търсим факти, потвърждаващи катастрофалността на събитията. Ако приемаме, че наложените мерки са несправедливи и това предизвиква в нас вълна на негодуване, то търсим и обръщаме внимание на фактите, доказващи нашата теза. Обективно ограничителните мерки и самоизолацията се предприемат с оглед на това да издържат здравните системи, т.е. да има плавност в приема на засегнатите от Ковид – 19, за да им се предостави качествена медицинска грижа и оттам по-благоприятни възможности за нас. Това е ситуация, пред която се изправяме за първи път и е нормално да се обострят страховете – екзистенциалният страх, страхът от непознатото, страхът от промяната и др. Основно ние губим усещането си за контрол над ситуацията и в частност на дейностите в собствения си живот. Точно загубата на усещане за контрол ни поставя в състояние на стрес и оттам провокира страховете ни.
Социалната изолация е свързана с посттравматичен стрес
Какви са рисковете за психичното състояние на хората от въведените мерки? И как съответно те могат да се преодолеят?
Съществува един съществен момент, на който искам да обърна внимание. Социалната изолация и посттравматичният стрес. Ние сме южняци, хора, за които общуването, събирането с приятели, излизанията са част от нашия живот, от нашата култура и това е заложено в генома ни. Например предците ни в зимния период са се събирали на вечеринки, седенки, а в топло време – хората предпочитат градските разходки и т.н. Изключително сложно е да сменим дори и за известно време стереотипа си на живот. Много хора ми се обаждат и ми казват: „Ели, вече пореден ден съм вкъщи и имам чувството, че откачам!“. Дори мотивацията да ограничим контактите, с оглед предпазване на уязвими наши близки, трудно помага.
Точно това оставане у дома създава усещането, че се губи контрол над ситуацията. Но нека всеки да се замисли и да види, че е имал ситуация, в която се е налагало да „пази“ дома си за известен период от време. Тоест, нека тези мерки да не ни стряскат, защото те са въведени, за да мине по-плавно разпространението на тази епидемия, за да могат да издържат здравните системи.
Истинско предизвикателство обаче е за хора, които са активни в ежедневието си, сега да си останат вкъщи неизвестно до кога.
Точно затова ние трябва да вкараме нещата в своята нормалност и естественост. Тоест, едно от нещата, което е много важно, е да излъжем съзнанието. И да си изградим едно ново ежедневие, което да включва график на деня. Ако сме свикнали сутрин да пием кафе или чай, да започнем утрото по същия начин. Да се облечем все едно отиваме на работа. Да подредим ежедневието си. Да отделим време за работа, но и време за почивки. Има толкова много неща, които човек може да прави от дома си, дори и да не работи от вкъщи, а само да престоява за известен период от време. Дори домакинството може да бъде вкарано в този нов график. Ако ние изградим този ритъм на ежедневието си, съответно по-лесно ще преодолеем тази изолация. Сега има толкова много възможности да се срещнем с нашите приятели онлайн, да разговаряме с тях, да гледаме заедно концерти, театрални постановки. Това е една опция, която можем да използваме активно в момента.
Много е важно да се фокусираме и върху дейностите от домашното ежедневие. Защото в момента ние все още се намираме във фаза, която донякъде включва отрицанието. Чудим се какво ни се случва, как ни се случва, защо е това ограничение. Но все по-адекватно хората реагират и остават по домовете си.
Тази социална дистанция до какво може да доведе, според Вас?
Самата изолация наистина няма как да не се отрази. Тя в един етап засилва тревожността. Ако усетим, че това се случва, ние можем да се обърнем към професионални психолози. Тази потиснатост може да се овладее, като изградим ежедневен график. Това е едно от изключително важните неща. Аз работя в Онкологията. И трябва да ви кажа, че нашите пациенти отдавна са привикнали да се пазят, да се съхраняват. Налага се доста време да стоят вкъщи. И едно от нещата, което е доказано в практиката, е, че помага точно графикът на дейностите за деня. Най-добрият вариант е да седнем с химикал и лист и да записваме: сутрин е закуската, след това имаме някаква активност, след това слагаме пак време за почивка, домашни задължения и т.н. Всяка дейност, която извършваме, трябва да се чекне, тоест да се запише. Това дава възможността, като си погледнем графика, ние да си кажем - да, ето аз съм свършил толкова полезни неща. Иначе те не се забелязват, дори и тези, които вършим ежедневно в домакинството.
Трябва да се научим да бъдем по-адаптивни и толерантни
Много Ваши колеги в световен мащаб очакват възникването на сериозни проблеми в семействата, включително и бум на разводите след тази епидемия. Допускате ли, че е възможно да се случи, когато сме затворени в дома си за толкова дълго време с партньорите?
Това наистина е една кризисна ситуация. А когато има криза, тогава повече излизат наяве противоречията между партньорите и поколенията. Но това е една нова ситуация. И е хубаво да запазим някаква толерантност. Защото, дори и да има обостряне на взаимоотношенията, нека да си дадем сметка, че това са неща, за които, след като отшуми кризата, можем да се консултираме и да решим как да ги преодолеем. Но трябва да сме малко по-толерантни, по-разбиращи. Всеки е убеден в своята правота, когато тръгне да спори. Да не забравяме обаче, че това са проблеми, които са натрупвани назад във времето, останали нерешени.
Какви ще са, според Вас, социалните измерения на тази епидемия? Ясно е, че ни чака тежка икономическа криза, тя касае целия свят. Много хора остават без работа, фалират фирми. Как можем да се справим в една такава ситуация?
Може би трябва да се научим да бъдем по-гъвкави, по-адаптивни дори с идеята да се преквалифицираме. Много пъти, когато съм консултирала хора, те са ми казвали – аз обичам своята професия, искам да я работя. Да, но в момента няма опция да се практикува тази професия. Следователно човек трябва да промени своето професионално поприще, да се преквалифицира. Това е една възможност сега да научим някои неща и да се замислим. Най-лошият съветник е емоционалното отреагиране, емоцията, в която попадаме. В момента по-скоро нека си дадем едно пространство, да си дадем време, да се огледаме, да осъзнаем какво се случва. Да, вярно е, че много хора имат задължения към банки, било то ипотечни кредити или потребителски заеми. Нормално е хората да се притесняват в една такава ситуация. Това, което можем да направим, е да преструктурираме тези наши задължения. Затова е важно да се насочим към съответните институции, да попитаме какви са възможностите в тази ситуация.Винаги се намират начини. Въпросът е да запазим относително спокойствие. Да огледаме нещата, да излезем все едно извън тази ситуация. И да я погледнем като една шахматна дъска и да видим какви са опциите. Ако обаче ти си вътре в шахматната дъска и си една от пешките, няма как да видиш възможните ходове, които могат да бъдат адекватно направени.
Не всичко е лошо…
В тази ситуация, напрегната за всички нас, има и положителни страни. Усеща се една вълна на общи усилия и сплотеност, готовност да се помага. Това се наблюдава във всички страни, засегнати от коронавирус.
Това са неща, които все по-често ще срещаме в нашето общество. Все повече ще виждаме разбиране и съпричастност. Все още има хора, които пренебрегват и отхвърлят мерките като прекалени, търсят конспирации. Но това е нормално. Защото това са едни психични защити, отрицание и изтласкване, които ние, психолозите, много лесно разпознаваме. Това е реакция като при децата, които скриват главата си и казват „няма ме“, а човекът всъщност се вижда. Нормални са тези реакции. Идеята е да преминем максимално по-нестресово през тази ситуация, а това на първо място става, като си организираме ежедневието. На второ място, трябва да видим кои са ни страховете, да ги запишем на лист и да видим какви опции имаме, за да решим проблемите.
Ние можем да оцелеем съвсем спокойно. Но трябва да го направим с по-малко сътресения. Но ако все пак се стигне до някакви панически атаки, има начин те да се овладеят, дори и без медикаменти. И този начин е, като излъжем съзнанието. Тоест да се фокусираме в друга посока. Ако усетите симптоми на тревожност и безпокойство, в този момент трябва да си кажете: „СТОП! СПРИ!“. Обръщаме вниманието в друга посока, което се нарича отклоняване на селективното внимание. Правейки това, ние снижаваме тревожността. Много важна е двигателната активност. Самото раздвижване, да отидете от стая в стая, да измиете чиниите, също помага.
Имате ли притеснения, че всичко това ще се отрази негативно след време? Споменахте за посттравматичния стрес – състояние, което сме свикнали да свързваме с психологическите белези след войните.
Не бива да се подценява посттравматичният стрес. Тази ситуация ще отмине, но ако нашата психика е възприела това като сериозен стрес, то във времето (дори до 3 години след събитието) може да се прояви посттравматичен стрес, водещ до психосоматични състояния. Емоционалното състояние влияе на имунната система. Това е проблемът, на който бих обърнала внимание. След отшумяването на вълната ще е необходимо да проявим загриженост за психичното и емоционалното си състояние. Препоръчвам при необходимост да се консултирате със специалист. А ние - като общество, ще е необходимо да създадем центрове за преодоляване на последствията от COVID-19. Защото за работещата икономика са необходими хора в добро психоемоционално и физическо състояние.
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
