 |
Краят на може би най-старата и успешна партия в света
Автор :
БГ БЕН |
|
Британската Консервативна партия е най-старата политическа партия в света и вероятно най-успешната в западния свят от по-модерни времена. През 50 от последните 90 години, торите са били управляваща партия и една от основните причини за това е развиваното им от десетилетия умение да приобщават различните фракции и идеологии.
18.09.2019 г.
Така, стигаме до днешния месец септември - месецът, когато изгонването на 21-те депутати, които дръзнаха да не следват партийната линия за Брекзит, беляза началото на края за Консервативната партия, такава, каквато я познаваме.
След края на Втората световна война, опорните стълбове на идеологията на Консервативната партия стават свободният пазар и защитата на традиционните ценности.
Тази комбинация се реализира най-ефективно по време на управлението на Маргарет Тачър – най-успешният министър-председател на страната след Уинстън Чърчил. Ориентацията й към свободния пазар за онова време е била съвсем логична. Във втората половина на 20-ти век, основното съревнование в света е между комунизма и капитализма и поради тази причина партиите били разделяни на леви и десни, заради позицията им по отношение на ролята на държавата в икономиката. През 60-те години, например, демократите в Щатите са били за силна намеса на държавата в икономиката, докато републиканците са били за ненамеса.
Днес живеем в нов идеологически свят, в който партиите все повече се определят спрямо отношението им към отворената търговия, новите технологии, миграцията, протекционизма и ограниченията.
Именно Великобритания е христоматиен пример за този разпад на стария партиен свят. Петимата министър-председатели на Великобритания преди Борис Джонсън, двама от които от Лейбъристката партия (Тони Блеър и Гордън Браун) и трима от Консервативната (Джон Мейджър, Дейвид Камерън и Тереза Мей), са представители на стария идеологически свят. И петимата бяха за оставане на Великобритания в ЕС, въпреки партийните им различия относно намесата на държавата в икономиката. За разлика от тях, Борис Джонсън е представител на новия идеологически свят. Той се стреми да првеърне Консервативната партия в Партията на Брекзит, като подлага на безпощадна чистка вътрешните си опоненти.
Много британски коментатори правят аналогия между сегашната ситуация и ситуацията в Консервативната партия през 1846 г. Тогава министър-председател е Робърт Пийл, който прави опит да наложи със сила идеологията на свободната търговия в партията и държавата. Робърт Пийл отменя Законае за царевицата, според който вносът на царевица и пшеница от чужбина е бил обект на много високи мита, пренебрегвайки сериозната партийна опозиция срещу тази мярка. Тогава торите, несъгласни с мярката, се обединяват с вигите (днешната Либерал-демократическа партия) и премахват Робърт Пийл от властта. В следващите 28 години, Консервативната партия нито веднъж не успява да спечели изборите в страната. Както Робърт Пийл през 1846 г., така и Борис Джонсън днес се опитва да наложи новата Брекзит идеология, като пренебрегва силната вътрешна опозиция в Консервативната партия. В случая, историческият урок е, че когато в дадена партия се появи разделение по основен въпрос и нейният лидер пренебрегва вътрешната опозиция, това намалява нейната база избиратели. Същото, междувпрочем е ставало и в САЩ, където при вигите (партия, която днес вече не съществува, но някога е била основен съперник на Демократическата партия) се появява разделение по въпроса с робството. Вследствие на това, в страната не е имало президент от партията на вигите от 1853 г. насам. Последният такъв е бил Милърд Филмор, управлявал от 1850 г. до 1853 г.
Разбира се, перфектни аналогии няма, а и новият идеологически свят все още не е напълно оформен. Много от привържениците на Брекзит в Консервативната партия са защитници на свободната търговия и говорят постоянно за „глобалната Великобритания”. Въпреки това, те искат Великобритания да напусне ЕС – най-голямата зона за свободна търговия в света и най-големият търговски партньор на страната. Същевременно, голяма част от електората на новата Консервативна Брекзит партия не споделя тази отворена идеология. Те не обичат чужденците и не одобряват новата космополитна Великобритания, която виждат в лицето на Лондон и големите градове. Тези британци са предимно възрастни, живеят най-вече в провинцията и искат страната им да се върне към времената, в които те са израснали. В САЩ също все още не е съвсем оформено разделението между отворената и затворената идеология. Много от републиканците, които подкрепят Тръмп са за свободната търговия. Основният му електорат обаче се състои от хора, които са против свободната търговия. Самият Тръмп на теория подкрепя свободната търговия, но същевременно налага най-високите мита за внос от 1930 г. насам.
В лагера на британската опозиция също има деление. Лейбъристката партия става все по-лява, но в нея все още има хора, които подкрепят Брекзит. В САЩ пък много от демократите са толкова протекционисти, колкото и самият Тръмп.
Случващото се сега и тук във Великобритания е неизбежната последица от новата реалност. Живеем във времената на нова идеологическа революция, която рано или късно ще доведе до окончателния разпад на една от най-дълго съществуващите и успешни партии на Запада.
Източник: washingtonpost.com
____________________________________
#Консервативна партия #тори #Великобритания #разпад #Борис Джонсън
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
