 |
Намеренията на Борис се изясниха - нови избори под мотото „Народът срещу парламента”
Автор :
БГ БЕН |
|
Затварянето (пророгацията) на парламента от Борис Джонсън има за цел един от тези 2 сценария – провокирането на депутатите да предприемат законови стъпки за блокирането на no-deal Брекзит или предизвикването на нови парламентарни избори вследствие на вот на недоверие към кабинета му.
И двата сценария за напълно постижими за оставащото време, до 31-ви октомври.
29.08.2019 г.
Последният път, когато британският парламент се намеси, за да предотврати излизането от ЕС без сделка, по време на Тереза Мей, на депутатите бяха нужни не повече от 3 дена, за да прокарат нужното за целта законодателство. Сега Борис Джонсън умишлено им оставя достатъчно време, за да възстановят контрола си над събитията. До началото на пророгацията, на 10.09., те разполагат с 5 работни дни, а след изтичането й на 14.10, ще имат още 11 работни дни.
Истинската цел на Джонсън е да извлече максимална изгода за представянето на Консервативната партия на тези избори, определяйки датата за тях преди 31.10. Гарантираният хаос, в който ще изпадне страната при no-deal Брекзит след тази дата сериозно ще свие шансовете му за сдобиване с оперативно мнозинство в парламента, а драматичното им провеждане броени дни преди 31.10. ще използва цялата възможна инерция за обединяването на Брекзит вота на британските избиратели.
С една дума, Борис Джонсън официално възнамерява да използва Брекзит, за да спечели новите парламентарни избори, а не да ги използва, за да осъществи Брекзит.
С този свой ход, той принуждава опонентите си да реагират, защото вече е определил политическия терен, на който ще се проведат новите избори. Тяхното мото ще бъде „Народът срещу Парламента.” И вече са ясни байряците, които ще се веят: „Подкрепи Борис, за да си върнем Британия”, защото „единственият начин да направим Брекзит реалност е да връчим на Борис едно ново парламентарно мнозинство”.
Възпитаникът на Итън и Оксфорд сега ще се позиционира като „водача на народния бунт” срещу „омразната върхушка и градския елит на Remain”. Стратегията му е достатъчно праволинейна – обединяване на десните сили и подкрепата за Брекзит, докато вотът на противниците продължава да се разпилява между Лейбъристката партия, либералдемократите, Зелената партия и SNP (Шотландската национална партия). Още от първия си ден на новия пост, Джонсън работи само и единствено в тази насока – създаването на печеливша предизборна коалиция на Leave.
Агресивната досегашна риторика на правителството на Джонсън имаше една привидна мишена - ЕС, но действителната й цел бе предизборното надъхване на десния електорат. А в действията му пък имаше една неумолима логика – предварителното неутрализиране на линиите на предизборната атака на Лейбъристката партия.
Финансовият министър Саджид Джавид съобщи, че на 4-ти септември предстои публикуването на преоценката на новото правителство за бюджетните разходи през следващата година. Изненада-изненада. След близо десетилетие безмилостно рязане на публичния бюджет и тотална умора у хората от austerity политиката на 3 поредни консервативни правителства, сега предстои отприщването на неочаквани бюджетни реки към опашките пред NHS, недостъпните публични училища и почти отсъстващата от улиците полиция.
Грешката през 2017 г. сега няма да бъде повторена. Тогава Тереза Мей пропиля крехкото си работно мнозинство в парламента, наследено от Дейвид Камерън, защото позволи на предизборната й кампания да се отклони от Брекзит по посока на вътрешната политика. Това залитане бе автоматично оползотворено от шаба на Джереми Корбин, чиято анти-austerity кампания бързо прескочи разделителната линия на Брекзит и привлече разнородни гласове от всички краища на електората.
Друг е въпросът доколко новото послание на Джонсън ще резонира сред същите хора, които са потърпевши от тори политиката през последното десетилетие. Кабинетът му е изграден от възможно най-крайните десни идеолози, които цял живот са водили съзнателна война срещу присъствието на държавата в живота на британците и в осакатяването на връзките им с ЕС. Същите тези хора сега колективно скачат на борда на един чужд им социален проект за щедро публично финансиране.
Единственият проект, към който те носят реален ангажимент е Атлантическият проект, който възнамерява да насади Великобритания в същия модел, по който Републиканската партия управлява САЩ: орежи най-напред данъците, после раздуй публичните разходи, за да затвориш устата на електората, после взриви вътрешния дефицит на страната и накрая оправдай с това още по-дълбокото и драстично орязване на публичните разходи.
Но защо електоратът продължава да ръкопляска на Борис Джонсън? Тайната рецепта на модерния популизъм, от Доналд Тръмп в САЩ, до Матео Салвини в Италия, е в перфектния микс между цинизма и половинчатите истини. Охотата да се нарушават социалните норми и задръжки, служейки си с открито расистки, вулгарен и ксенофобски речник, днес минава за съвсем легитимно свидетелство, че въпросният политик „говори това, което всички мислят, но се страхуват да кажат.” А липсата на каквито и да е било принципи, само му носят допълнителни бонус точки, че „е достатъчно луд, за да си позволи подобно поведение.” И очакваната критика и възмущение единствено усилват неговото послание. Е, наближаващите избори поне ще покажат дали калкулациите зад това послание са верни или не.
Източник: theguardian.com
|
|
|
|
