 |
Земеделският сектор, който най ще си го отнесе от Брекзит - производството на ягоди
Автор :
БГ БЕН |
|
- Казват ми, че в близките 10-15 години механизацията ще поеме нуждите британското земеделие - възкликна наскоро председателят на асоциацията British Summer Fruits, Ник Мартсън. - Аз им отговарям: Посочете ми каква ще е технологията на робота, който ще изкарате на полето да бере ягоди или малини.
03.12.2018 г.
Британците консумират два пъти повече ягоди отколкото преди 20 години. Една от причините за това е в удобната и достъпна бригадирска армия от Източна Европа, която бързо обира реколтата всяко лято и поддържа сравнително ниски цените на продукцията. Или поне така беше досега.
До не много отдавна, ягодите в UK можеха да се купуват само през юни и юли и това ги правеше специален деликатес, чийто „култ” идваше не само заради съвпадането на пиковия им сезон с датите на тенис турнира в Уимбълдън.
Сега, благодарение на модерните техники за обработка на почвата, ягодите могат да се отглеждат и берат от април до октомври, а през останалата част на годината, британският апетит за ягоди се задоволява с внос от Испания, Израел, Мароко и Египет.
От средите на индустрията не крият факта, че целият този бум на производството и консумацията на ягодите и на други меки плодове не биха били възможни без вносния труд от ЕС и най-вече - от България и Румъния, които съставляват близо 99% от общата сезонна работна ръка в тези сектори на британското земеделие. Именно навременната доставка на бригадирски персонал задържа на £2 цената на 400-грамовата малка щайга ягоди (punnet), през последните 20 години.
Но разбира се, всичко хубаво си има край и подобен край се задава и за тази индустрия, чийто нов сценарий ще се пренапише от Брекзит.
Британските фермери ползват труда на чуждестранни берачи още от 1945 г., когато бе стартирана първата сезонна земеделска схема. В началото тя ползваше труда на чуждестранни студенти, идващи по обменни програми. През 2013 г. схемата бе премахната, защото тогавашната управляваща коалиция прецени, че има достатъчно идващи работници от ЕС и по-конкретно - България и Румъния, които са в състояние да запълнят нуждите на тази индустрия.
Но имиграцията в годините след Брекзит драстично ще намалее поради новите правила, които ще възпират достъпа на нискоквалифицирани работници.
Доскоро броят сезонни работници, които прибираха реколтата, съответстваше на размера на редовната британска армия - 80 000 души. Около 30 000 от тези работници бяха разпределяни в сектора по обирането на продукцията на плодове и меки плодове (berries).
Но както и при армията, така и тук възникна проблем с вербуването на „кадри”. Намаляването на безработицата в Румъния и падането на стойността на британския паунд, започна да прави перспективата на летния труд из британските полета и спането по каравани, все по-малко атрактивна.
За първи път през миналата година, британските фермери биха тревога, че поради недостига на работна ръка, част от реколтата на плодове и зеленчуци загнива по полетата.
В отговор, правителството стартира пилотна програма за окуражаването на хората от държави извън ЕС, като Молдова и Украйна, да идват на сезонна работа в британските ферми. Ежегодната квота от 2500 души обаче бе определена от фермерите като „капка в океана.”
Ето и малко статистика за несекващия британски апетит към меките плодове:
- през 1996 г. британците са изконсумирали 67 000 тона ягоди и 13 000 тона малини
- през 2015 г. тази консумация е съответно 168 000 тона ягоди (150% растеж) и 29 000 тона малини (123% растеж)
- консумацията за този период на други меки малки плодове като къпини (blackberries), черни боровинки (blueberries) и френско грозде (gooseberries) е нараснала от 12 000 тона, на 50 000 тона
Паниката на британските фермери никак не бе успокоена и от скорошния коментар на главния правителствен съветник по имиграционните въпроси , Алан Манинг, според когото „няма да настъпи краят на света”, ако този сектор се свие в годините след Брекзит: „Отглеждането на плодове не е от типа високотехнологизирана и високопродуктивна индустрия, която правителството се стреми да развива в страната. Тази индустрия досега се е ползвала от изгодите на евтиния вносен труд от ЕС и е време да плати нещо като компенсация за тази дългогодишна привилегия.”
Но докато за Манинг няма да настъпи краят на света, то британският потребител едва ли би усетил по подобен начин внезапното отдалечаване от ежедневното му меню
на аспержите, ягодите, малините, ябълките и прочие продукти, чието местно производство ги направи толкова популярни и достъпни през последните години.
От Британската асоциация на производителите на летни плодове (British Summer Fruits) заявиха директно, че цената на ягодите ще скочи с 50%, ако се мине изцяло на внос, а това неминуемо ще стане, ако планираната нова имиграционна политика не направи изключение за достъпа на нискоквалифицирания сезонен труд в годините след Брекзит.
„Правителството отдавна пледира, че британските фермери не трябва да бъдат оставяни незащитени спрямо международната конкуренция. Мнозинството от държавите на ЕС и развитите икономики отдавна са признали значението на навременния достъп до сезонна работна ръка за развитието на местните земеделски производства и са разработили схеми, улесняващи прибирането на реколтата им.”
Едно от нещата, които със сигурност няма да се случат през следващите години е успехът с мотивирането на британците към брането на плодове и зеленчуци.
„Във Великобритания е много ограничена групата хора, които имат желание да се занимават със сезонна работа”, споделя председателят на асоциацията British Summer Fruits, Ник Мартсън.
„Брането на земеделска продукция има сериозен имиджов проблем тук, но той не се дължи толкова на ниското заплащане, ранните часове на работа и тежкия физически труд. Британците не са мързеливи, но предпочитат работа на пълно работно време, с осигурен покрив над главата им, в кафенета и магазини, а не навън. Така е в целия Западен свят.”
Източник: bbc.co.uk
_____________________________________
#земеделие #работна ръка #Великобритания #Брекзит #ефект
|
|
|
|
