 |
Как да различим коя сграда в Англия е „викторианска” и коя е „джорджианска”
Автор :
БГ БЕН |
|
08.04.2018 г.
Georgian
(1714-1837)
Най-известният представител на „Джорджианския” архитектурен стил в Лондон е сградата на Downing Street 10, която се явява лична и служебна резиденция на министър-председателя на Великобритания.
Сградата обаче е доста калпаво строена върху някогашен мочурлив терен, а човекът дал своето име на цялата днешна улица - Джордж Даунинг, също не е бил особено приятна особа. Той заработил навремето репутация като безскрупулен държавен администратор, шпионин и доносник на Кралския двор. За да изстиска максимална печалба от идеята да построи резиденции на въпросната улица, които да дава под наем, Даунинг, наредил сградите да бъдат строени с евтини материали и паянтови основи. Първоначалните тухли, използвани за външните стени на резиденцията на 10 Downing Street, били толкова мръсни и неугледни, че се наложило да ги боядисат в черен цвят, който после се превърнал в „марковия” цвят на този адрес.
No. 10 има „джорджиански” ветрилообразен стъклен панел над входната си врата. Тези форми били масово използвани в строителството на резиденциите по онова време, като орнаментацията и структурата им ставали все по-сложни. Друг типичен образец на „джоржианската” архитектура се явява чашкообразно извитата рамка за придържане на газовата лампа около входа, чиято цел била да ориентира прибиращия се къде се намира неговият дом в пълния уличен мрак. Други задължителни аксесоари били закрепените до входа стъргала за махане на уличната мръсотия, както и коничните гасители на външните лампи.
Преградните балконни перила с раковинни и спирални орнаменти от ковано желязо са характерни елементи от по-ранния период на тази архитектура, а в по-късните й години преобладавали етюди с листа и цветя, които се правили чрез отливане.
Ако ви се случи да минавате по Regent’s Park, разгледайте облицовъчния материал на някои от сградите там.
Първите домове през „джорджианския” архитектурен период били строени изцяло от тухли и техни образци могат да се видят в района Spitalfields (Е1, Източен Лондон).
На по-късен етап, по-заможните домове започнали да се „гланцират” със stucco - вид хоросанна замазка, която се използвала, за да се прикрие евтината зидария. Наред с това, stucco-замазката създавала илюзията, че е от скъп камък, като за целта се чертаели бразди, имитиращи линиите между „камъните”.
Една от архитектурните моди на 18 век е била изкуствената пещеричка в двора, от която днес има малко останали образци.
През онези десетилетия се появява концепцията за едни по-романтични времена, външен израз на която били изкуственото състаряване и огрубяване на каменните стени и зидове, тяхното потъмняване, изронване и покриване с „благородната патина на времето” - мъхът. Тогавашните клиенти редовно си поръчвали някой друг, „по-стародавен” участък из двора, каменната ограда или фасадата на дома.
Любопитен представител на тази „джорджианска” тенденция е т.нар. „червеев” камък:
Той представлявал популярен стил на прорязване на фасадните камъни с една особено непрактична решетъчна бродерия, която лесно трупала мръсотия и наподобявала на преплетени следи от червеи в почвата.
Заможните хора в държавата, които разполагали не само с пари, но и с много земя, по време на този период били запленени от т.нар „Паладийски стил” (на името на венецианския архитект Андреа Паладио), в който преобладавали куполите и колонадите, вдъхновени от времената на Римската империя.
Лондонската Chiswick House, построена през 1729 г., както и Apsley House (1771), намираща се в Hyde Park Corner, са добри образци на тази мода сред английската аристокрация. Тя продължила през целия 18-ти век, но през последните му десетилетия започнала да клони повече към монументалната архитектура на Древна Гърция.
Финалните й резултати можем да видим в лицето на сгради като British Museum (1823-1852 г.) и National Gallery (1838 г.)
Victorian
(1837-1901)
Днес свързваме образа на „викторианската” архитектура с нейния най-опростен образец - т.нар. „работническа” викторианска къща.
По време на бурния икономически растеж на 19-ти век все повече хора започват да се мигрират към индустриалните центрове на страната. За да се реши жилищния въпрос започва масираното строителство на редици еднотипни къщи. Те са били залепени една за друга, за да се пести пространство. Подобна редица от къщи се наричала terrace, а залепените една за друга къщи - terraced houses.
Въпросните работнически „викториански” къщи, които днес са станали почти недостъпен лукс в Лондон, със средни цени, започващи от £450 000, са се водили за скромна и непретенциозна обител, по стандартите на 19-ти век - с по 2 малки стаи на долния и горния си етаж, и малък, и тесен заден двор.
Но архитектурата на 19-ти век далече не се е изчерпвала със своите terraced houses, а се развивала в направления, в сравнение с които, иначе просторните „джорджиански” сгради, изглеждали с дизайна на прости кутии.
Характерни черти на новата архитектура били например кокетните веранди на къщите и големите им многоъгълни, еркерни прозорци (window bay)
През този период се въвежда дебелото панелно стъкло, което стабилизира сложните стъклени конструкции и големите, многосъставни рамки за прозорци.
Те на свой ред стават неизменна част от новите сгради и им придават допълнителна осветеност.
Панелното стъкло направило възможно монтирането на остъклени покриви, които днес могат да се видят на някои от по-старите закрити пазари и метростанции на Лондон.
„Стъкларският бум” на Викторианската ера до голяма степен се дължи и на отпадането на непопулярния „Данък Прозорец” (*Window Tax) през 1851 г., което дошло точно навреме преди световното търговско изложение и построяването на помещаващия го Crystal Palace (Кристален дворец), в лондонския Hyde Park.
И още за „викторианската” архитектура - тухлите, използвани в нейното строителство са по-големи и добре оформени от ползваните в по-ранни времена тухли, които са били правени на ръка.
Типичните „викториански” къщи лесно се различават по техните матирани стъклопанели, орнаментови линии по ръба на гребена на покрива, кокетно резбованите им дървени панели под покривните стрехи и склонността към декорация на всеки връх, независимо къде се намира.
Бумът на населението по градовете през 19-ти век поставил и въпроса за реновацията и разширяването на съществуващия фонд църковни сгради. На викторианските морализатори особено допаднала идеята за един по-еклектичен дизайн при обновяването на църквите, с елементи от средновековната архитектура, като едно по-отчетливо напомняне за онези времена, когато Бог имал по-централна роля в живота.
Псевдосредновековният стил започнал постепенно да се прилага през 19-ти век и към другите обществени сгради - кметства, метростанции, университети и музеи. Готическият ренесанс дори не подминал и тогавашното обновяване на британския парламент.
* И накрая, един любопитен факт: Защо прозорците на някои сгради в Англия и Уелс са зазидани?
Един от най-омразните данъци в британската история е бил т.нар. „Данък Прозорец“ (Window Tax). Той представлявал форма на имуществен данък, налаган на хората, живеещи в определен вид сгради и се е начислявал според броя на прозорците по тях. Но откъде започва всичко това?
През 1696 г., по време на управлението на Уилиям III, кралската хазна доста позакъсала за пари, благодарение на редица вътрешни проблеми и войните, които държавата тогава водила в Европа. Финансовите съветници на монарха трябвало да измислят нови начини за набирането на допълнителни средства от поданиците, а данъкът върху доходите (income tax) тогава все още не съществувал. Така се зародила идеята за таксуване на ... броя прозорци по хорските къщи.
Логиката на този нов данък била че колкото по-голяма е къщата, толкова по-богат е нейният собственик. Първоначално били таксувани всички сгради с повече от 10 прозорци, а по-късно – тези с повече от 6.
И разбира се, всички потърпевши се заели да търсят начини за избягване на този данък, който продължил да е в сила чак до 1851 г. Най-простото решение било да блокират излишните прозорци.
Мракът настъпил в английския дом, но хората предпочитали да живеят в спарени и мухлясали стаи отколкото да плащат данък за светлината в тях.
През 1825 г. данъкът пак бил променен – броят на „облагаемите“ прозорци се вдигнал от 6 на 8. Това не трогнало особено данъкоплатеца, защото както гласи една британска мъдрост: „От всички полезни ресурси в природата, първи и най-бързо се изчерпват данъкоплатците“.
През 1851 г., след масови обществени протести, подкрепени от британските лекари, правителството най-накрая с неохота се съгласило да премахне скандалния данък върху прозорците.
Когато се разхождате днес из Великобритания все още можете да видите много от по-старите къщи от онзи период, които са със зазидани прозорци. Някои от зидариите са боядисани в черно, за да изглеждат по-естетски и приемливо.
А понякога дори можете да видите и по-модерни сгради, които нарочно демонстрират такива уж „зазидани“ прозорци, за да добавят малко исторически чар към вида им.
Източник: londonist.com
______________________________________________
#любопитно #Великобритания #архитектура #джорджианска #викторианска #разлики
|
|
|
|
