 |
Премълчаваната причина за жилищната криза в UK - абсурдната цена на земята
Автор :
БГ БЕН |
|
Наскоро, в британската преса четохме за скандалния „Хазяин Номер 1” на областта Кент - Фъргъс Уилсън. Той безуспешно се опита да забрани достъпа на пакистански и индийски наематели в къщите си, заради „незаличимата” миризма от ежедневно готвеното къри, която оставала по стените и по-късно пречила на продажбите на имотите. Покрай новината обаче, вестниците не обърнаха внимание на една от хвалбите на Фъргъс Уилсън - за това как бил правил пари напоследък.
24.11.2017 г.
Той, изобщо не е сред големите квартирни собственици във Великобритания. През последните години е свил портфолиото си имоти от 1100 на 350 и е продал 850 имота, за да финансира с продажбите им закупуването на селскостопански терени в близост до най-големите градове на Кент. Той спомена, че един от участъците, които бил закупил навремето за £45 000, сега е оценен и пласиран за цели £3 млн., поради издаденото разрешително за строителство (development permission) във въпросния район. Тоест, цената на тази земя, само в този случай, е нараснала 66 пъти - темп, многократно надвишаващ темпа на растеж на цената на имотите през последните години.
И тази е най-премълчаваната причина за жилищната криза на Великобритания
Още през 1909 г., Уинстън Чърчил - тогавашен главен секретар на кабинета, заявява в Единбург, по време на кампания в подкрепа на новия „Народен бюджет” на премиера Лойд Джордж: „Няма по-голям обществен паразит от собственика на земя. Той седи върху нея, не прави нищо и печели от усилията по благоустрояването й от общината, която прокарва по нея пътища, железници, електричество и строи жилища. Той [собственикът] няма принос за нито едно от тези подобрения. Другите правят инвестиции в района на неговата собственост, а той само обира плодовете от тях ...”
Днес подхванатата от Чърчил тема, е придобила много по-абсурдни измерения.
Един пример - когато бъдат завършени два от големите инфраструктурни проекти в Лондон - Crossrail 2 и удължаването на Bakerloo Line, стойността на околните им терени се очаква да поскъпне с близо £87 млрд. Единствената задача на собствениците на тези терени е просто да изчакат завършването на строителните дейности, които се финансират изцяло от джоба на данъкоплатеца.
Но не винаги е било така. В периода на следвоенните години, в страната започва бум на строителството, който се захранва от продажбите на евтини терени.
През 1947 г. правителството на Клемънт Атли приема закона Town and Country Planning Act, който позволява на местните власти да се сдобиват със строителна земя, на нейната „текуща производствена стойност” (current use value).
Въпросната схема „Current Use Value” позволява частните горски или земеделски терени, да бъдат оценявани на базата на средния им годишен добив на продукция, а не на търговската им стойност в резултат на бъдещо жилищно строителство и благоустрояване.
Ценовият компонент от разходите по закупуването на терена, някога е съставлявал едва 1% от общата стойност на новите жилища в градчетата Harlow и Milton Keynes.
Днес, този компонент може дори да надхвърли половината от пазарната цена на имота. Така например, цената на земята, в комплект с разрешителното за строителството, стига до £439,999, за къща тип „калкан”, в скромния район на Peckham (Южен Лондон).
Какво чак толкова се промени в стойността на земята оттогава?
Реално - нищо. През 1961 г. собствениците на обширни земи, сред които лордове, обществени фигури и висши политици, се разбунтуваха и консервативното правителство на Харолд МакМилън прие закона Land Compensation Act.
По неговата сила, при продажбите на земя, на нейния собственик трябваше да се заплати и т.нар. “hope value” (стойност Надежда), покриваща бъдещото развитие и благоустрояване на земята. Днес един декар земя, оценяван като подходящ за жилищно застрояване, струва 100 пъти повече, отколкото ако е за земеделска дейност.
Парадоксът е, че когато въпросният участък се сдобие с административно разрешение за строителство, цялата му добавена стойност отива в джоба на собственика на земята.
Построяването на всеки нов дом през миналата година във Великобритания, е докарало средно по £60 000 на собственика на земята.
В Холандия - единствената друга държава в Европа, която е съизмерима на Англия по гъстота на населението,
местните общини са упълномощени да купуват земи по схемата„Current Use Value” (по-горе). Оттам подготвят закупената земя за благоустрояване (строителство), използват част от нея за социални фондове и продават остатъка за търговско-промишлени цели, често пъти, на голяма печалба.
Помислете за момент. Общините използват възможността да добавят към фонда си достъпно жилищно строителство, прибират цялата печалба от застрояването на терена, и го продават изгодно за бизнес и търговия. При това - без да бъркат, нито за момент, в джоба на данъкоплатеца.
А строителните компании пък се фокусират върху достъпно и качествено строителство, без да трупат и складират земя, за „зимнина”, чакайки поредния спекулативен скок на стойността й.
Източник: theguardian.com
______________________________________
#земя #земевладелци #цени #Великобритания #ръст #логика #строителство #жилища #жилищна криза
|
|
|
|
