 |
Лошата производителност на труда - воденичния камък на шията на Великобритания
Автор :
БГ БЕН |
|
Производителността на труда не е всичко, но в дългосрочен план е почти всичко, отбелязва Нобеловият лауреат и американски икономист, Пол Крюгмън.
14.10.2017 г.
Тревожната новина за британците е, че ръстът на продуктивността на труда им - количеството продукция, която се произвежда на час, днес се движи с почти нулева скорост.
Правителственият център - Office for Budget Responsibility, дълго време се опитваше да запази бодър дух насред обезсърчителните данни за икономиката, но накрая също се предаде и заключи, че има слаба вероятност за това Великобритания да се върне в скоро време на нивата си на производителност на труда отпреди кризата през 2008 г.
Преди кризата, жизнените стандарти на страната логично се очакваха да нарастват двойно на всеки 40 години.
Ако Великобритания обаче продължава със същите темпове на икономически растеж, ще й отнеме близо два века, за да постигне това.
Да, останалите западни икономики също не успяха да достигнат напълно предкризисните си нива на растеж, но развитият свят днес набира явна скорост, докато Великобритания продължава да тъпче на място. И освен ако не се случи нещо наистина драстично, бъдещето й не се очертава да бъде много по-различно.
Западните съседи съвсем осезателно усещат вятъра в платната си. Почасовата производителност на труда във Франция и САЩ е €55 - с цели 25% повече, отколкото във Великобритания.
Днес тук наблюдаваме класическите симптомите на една болна икономика
Някои от причините за това състояние са исторически - британската образователна система в продължение на десетилетия загърбва професионалното обучение, защото държавата, за разлика от останалата част на континента, която бе театър на реални бойни действия, не бе изправена пред неотложната нужда да си възстановява икономиката и да инвестира в технологиите за производство.
Довчера, това бе своего рода предимство - другите се опитваха да наваксват дистанцията между тях и британската финансова система и пазар на услугите. Днес ситуацията е точно обратната. Един германски работник изработва за 4 дена, това което британският му колега изработва за 5 дена.
И вторият, по правило, работи по-дълги часове и получава по-малко трудово възнаграждение за тях, в сравнение със служителите в редица други държави от Западния свят.
Причината е, че британската икономика е особено неефективна в разпределението на труда
Да вземем за пример последната година. Тогава, по-слабо продуктивният й сектор на услугите, за пореден път, се отприщи да наема все повече служители, докато по-високо продуктивният сектор - производственият, продължи да свива капацитета си.
Именно тази част от пазара, която трябва да разгърне мащабите си и да бъде развързана от бремето на тежката администрация, бива оперирана точно наопаки и в крайна сметка силният сектор на икономиката бива отслабван и демотивиран, за да може слабият да бъде подсилван.
Днес „слабият двигател” на икономическия растеж – потреблението на британския потребител, забуксува поради растежа на цените и стагнацията на заплатите.
А силният двигател - производителността на труда, продължава да бъде с трайно изпуснати гуми.
И тази реалност хапе все по-болезнено. Работещите в страната трябваше отдавна да са усетили промяна в своето благоденствие и жизнен стандарт. Вместо това, днес е налице парадоксът, че приходите на домакинствата надхвърлят с едва 5% тези отпреди 10 години.
Паундът продължава да лъкатуши по все същата низходяща крива, инфлацията пък продължава да се движи точно в обратната посока и да наказва всеки ден най-бедните слоеве на населението. Ако икономиката на Великобритания беше сглобена по правилата на здравия разум, именно в този момент, тя щеше да се облегне на силата на своите производства и технологичен прогрес. Които обаче липсват.
И вместо страната да бъде архитект на своето бъдеще, днес тя по-скоро е в ролята на негова жертва.
Източник: theguardian.com
_____________________________________
#Великобритания #икономика #производителност #труд #анализ #производство #услуги
|
|
|
| |
МАМО…... |
| |
Не знам дали това е била първата ми дума, но съм сигурна, че... |
|
