21.02.2021 г.
Снимка: facebook
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централноевропейския университет, Будапеща, и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.
Даниел Смилов има докторати от Централноевропейския университет в Будапеща (SJD, Summacumlaude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall Schoolof Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика.
Даниел Смилов даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което коментира очакванията за предстоящите парламентарни избори в България, а също и вече установените последици от Брекзит.
Господин Смилов, съвсем скоро са парламентарните избори в България. Президентът Румен Радев определи датата 4 април за тяхното провеждане. Какво да очакваме от вота и до каква степен той може да бъде предпоставка за разбиване на статуквото?
Няколко неща са интересни за предстоящите избори и те трябва да се следят внимателно. Първо, важно е колко гласове ще спечелят партиите на статуквото. Някои се опитват да представят тези избори отново като сблъсък между ГЕРБ и БСП, но това, което засега показват проучванията, е, че доверието в двете големи партии като цяло е спаднало. Последното проучване на „Маркет линкс“ показва, че ГЕРБ има около 17%, а БСП около 15% от доверието на избирателите. От тези, които ще гласуват, двете партии заедно имат около 40%. Това означава, че в следващия парламент се отваря пространство и за доста нови играчи. Целият въпрос е: колко гласове те ще успеят да спечелят? Ако партиите от така нареченото статукво получат по-малко гласове, очевидно шансът за промяна на управленския модел, който се е наложил, ще бъде по-голям. Можем да очакваме наистина някаква по-съдържателна промяна.
Другото, което е важно, е каква ще бъде фрагментацията в следващия парламент. Защото освен факта, че водещите две партии ще имат по-малко гласове, се очаква да има и много партии, представени в НС. Тази фрагментация ще направи съставянето на правителство и управление трудно. Интересни са различните варианти, които биха могли да се реализират, но засега ми се струва, че е рано да се говори за тях, тъй като все още нямаме добра представа какво ще бъде представителството на отделните партии в следващия парламент.
Партията на Слави Трифонов ще бъде най-голямата изненада на предстоящите парламентарни избори
Важно е обаче да хвърлим един кратък поглед върху възможните нови играчи, още повече за българите, които живеят извън рамките на страната и които ще гласуват на парламентарните избори зад граница. Може би като най-силни от малките извънпарламентарни играчи се налагат партията на Слави Трифонов, коалицията на Мая Манолова и „Отровното трио“, а също и „Демократична България“.
От тях най-предвидима е „Демократична България“, тя съдържа и партии, които вече са участвали в различни правителства. Това е проевропейска коалиция, която залага на модернизацията на страната. От тази гледна точка тя представлява доста атрактивен партньор за коалиции. Би могла да участва в най-различни управленски формати, но, разбира се, тя има и своите принципи и изисквания, затова е малко вероятно да участва във формати, които се разминават с тях.
Възможно ли е да видим „Демократична България“, ако влезе в парламента, в коалиция например с БСП?
За мен това е много ниска вероятност. По-скоро - не. Би могла „Демократична България“ да подкрепя в даден момент правителство на малцинството, но тя не може да бъде основен партньор на БСП. Така че това ми се струва наистина вариант с много малка вероятност. Особено пък, ако става дума за управление, в което водеща партия е БСП. Струва ми се, че вариантът за коалиция между „Демократична България“ и БСП в един такъв формат е много слабо вероятен.
А партията на Слави Трифонов? Забелязвате ли, че социолозите й отреждат трето място? На какво се дължи това, според Вас?
Партията на Слави Трифонов може би ще бъде най-голямата изненада. Било то, ако получи много гласове или пък, че вотът за нея се е стопил на тези избори. Социолозите последователно през последната година дават много сериозни стойности на тази партия. В момента тя дори е близка, на няколко процента, от тъй наречените големи партии и изпреварва ДПС и Демократична България. В този смисъл можем да очакваме по-сериозни представителства на тази партия в следващото НС. Но интересното е, че съдържателно за нея можем много малко да кажем. Единственото, зад което твърдо застават Слави Трифонов и неговите сподвижници, са исканията от референдума, зад който той стоеше, а това са процедурни по своя характер искания – за промяна на изборната система, въвеждане на мажоритарни избори в два тура, някои промени с финансирането на партиите и други, които са по-маловажни – като пряк избор на някои длъжности в изпълнителната власт и т.н. Това са исканията, зад които стои тази партия. По-скоро си го обяснявам като персонален вот на доверие към лидера Слави Трифонов и израз на протестен вот срещу статуквото. Позицията на Трифонов вероятно в момента му дава възможност да привлича различен по характер електорат. Всички виждат в него това, което искат да видят. Не знам дали това ще е успешна стратегия по време на самите избори, но поне засега тя му носи гласове.
И последната от новите партии – формацията на Мая Манолова и „Отровното трио“. Те като че ли застават зад антикорупционни по своя характер искания. А Мая Манолова не е нова фигура в политиката. Тя е преминала доста голяма дистанция по политическия спектър – тръгвайки от БСП, сега в такава силна антигерб позиция. Тези метаморфози на лидера на партията, разбира се, пораждат, предполагам, и някакво недоверие в определени среди към нея. Но сдружаването с „Отровното трио“ и протестите от 2020 година определено им дават някаква инерция и вероятността да влязат в следващия парламент е голяма.
А българите толкова лесно ли забравят? Имам предвид факта, че Мая Манолова беше тази, която предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което породи масови протести през 2014 година в България.
Предполагам, че не всички забравят тези метаморфози на лидера на движение „Изправи се.бг“. Тези метаморфози безспорно ще раждат в известна степен скептицизъм и недоверие към тях. Макар че протестите през лятото бяха много популярни, исканията им бяха споделяни от близо 60% от хората в България, а все пак „Изправи се.бг“ и „Отровното трио“ имат далеч по-малък процент от гласовете.
И името на коалицията между двете формации да кажем – „Изправи се! Мутри, вън!“.
Тази коалиция между „Отровното трио“ и Мая Манолова с това „Мутри, вън!“ очевидно се опитват да хванат електорат, който вижда в Румен Радев някакъв потенциал. Но това малко усложнява задачата. От една страна, има хора, които стоят зад Румен Радев, но посланията като станат толкова разнопосочни, между самите потенциални електорати, може да има напрежение и сблъсък. Едни са хората, които харесват Радев, други са хората, които стоят по в център вдясно. Не знам дали Мая Манолова би успяла да обедини всички различни протестни програми и дневни редове на България, но тя се надява явно с по-широко ветрило да хване достатъчно гласове, които да я вкарат в следващия парламент.
Достатъчни ли са едни протести, за да рециклират, образно казано, един политик, да променят неговия имидж?
Не мисля, че задачата на протестите от 2020 година беше да рециклира имиджа на когото и да било. Но разбира се, различни политици се опитват да използват протестната вълна за свои цели. Трябва да кажем, че пътят на Мая Манолова все пак през последните години е доста последователен. Вярно е, че през 2014 година тя беше общо взето лицето на коалицията между БСП и ДПС. И на хората им е трудно да я видят сега в новото амплоа на борец срещу политическото статукво, което е на практика коалиция между ГЕРБ и икономическата част на ДПС. Но тя все пак се яви на избори като кандидат-кмет на София, опитва се да демонстрира промяна. И това, което можем да кажем, е, че поне за около 4% от хората към момента тази промяна звучи убедителна.
Гласовете на българите в чужбина ще са решаващи за по-малките партии
До каква степен вотът на българите в чужбина ще се окаже решаващ при тези парламентарни избори?
Трудно е да се каже, защото в сегашната ковид ситуация не знаем колко от хората в чужбина ще имат изобщо възможност да стигнат до урните. Има концентрирани гласоподаватели в Турция, Великобритания също е една от държавите, в които доста българи по принцип гласуват. Поради фрагментацията на бъдещия парламент вотът на българите в чужбина може да се окаже решаващ за по-малките партии.
Заради пандемията от Covid-19 очаквате ли по-малко българи в чужбина да гласуват?
Мисля, за съжаление, че такъв ефект ще има. Колко голям ще бъде, предстои да видим. Но безспорно ще има някакво намаляване на броя на гласуващите зад граница.
Проблемите от Брекзит ще са комплексни и те няма да засягат само трудовия пазар
Да поговорим и за Брекзит. Факт е, че след дълги преговори се постигна споразумение между Великобритания и ЕС, което споразумение обаче още изчиства детайлите. Появяват се информации вече за дискриминация от страна на Великобритания към работниците от Източна Европа с по-солени стойности на работните визи. Как ще коментирате това?
За съжаление Брекзит беше обоснован от своите защитници с възможността за водене на такъв тип политика. Така че лично не бих се изненадал, ако се стигне до някакъв вид ограничения за работници от определени европейски страни, включително и от България. Със самия Брекзит вече ситуацията на трудовия пазар във Великобритания е по-различна. Сега всичко зависи и от политическия процес в самата страна – как той ще се развие, какви ще бъдат точно икономическите отношения между ЕС и Обединеното кралство, защото това споразумение, което беше подписано в края на миналата година, не урежда всички въпроси. Много неща все още са с отворен край. Има цели сектори, като финансовия, с които не се знае какво ще стане. Проблемите ще бъдат комплексни, те няма да бъдат фокусирани само в един сектор, като да речем трудовия пазар, а ще засягат много въпроси. И това е някакъв шанс, защото ЕС би имал много повече лостове да договори и по-добри условия за своите граждани в отношенията им с Обединеното кралство.
Виждаме, че бизнесът във Великобритания вече изпитва сериозни проблеми в отношенията си със страни от ЕС. Грешка ли беше, според Вас, Брекзит?
Аз съм убеден привърженик на идеята за единна Европа. От моя гледна точка Брекзит изобщо не е оптималното решение нито за Великобритания, нито за ЕС. Оттеглянето на Великобритания, разбира се, беше огромна загуба и за ЕС. Но ми се струва, че и за самата Великобритания не е добро решение. Тези проблеми, които сега ги виждаме, тепърва ще ги оценяваме. Не можем да правим големи заключения на базата на това, което се случва досега. Но сте права, че вече се виждат големите неудобства и щети от напускането на Великобритания. Тези щети, предполагам, че ще се натрупват през годините. Може би след една-две години ще имаме вече ясна представа каква е реалната цена на Брекзит. Засега ми се струва, че виждаме най-малкия връх на айсберга.
Борис Джонсън ще плати ли по някакъв начин тази цена като политик?
За съжаление в политиката плащането на цената понякога се разминава във времето. Няма такава пряка връзка между реалния резултат от дадена политика и това, което се случва с нейните защитници. Обикновено цената в един момент наистина се плаща, но тя може да е разсрочена във времето и да даде достатъчно време на един или друг политик да излезе от политиката. Едва след това тези след него да трябва да се разправят с последствията.
Пандемията от Covid-19 ще промени ли политиката?
Вече има сериозни промени, които се усещат от цялото това дистанциране в общуването, което се наложи заради пандемията. И ми се струва, че ще има трайни последици. Мога да говоря за това, което се случи в сектора на образованието. Идеите за дистанционно обучение вероятно ще останат и след епидемията. Предполагам, че подобен ефект ще има и върху самата политика – начинът, по който ще се водят кампании, вероятно ще се промени. И друго, което се променя - оценката за рисковете, пред които обществото се изправя, ще бъде различна. Пандемията и Брекзит ни показаха колко е чупливо обществото. И че за да запази то своята цел, интегритет, са необходими множество колективни по своя характер действия. Всички тези пакети за стимулиране на икономиката, които са в милиарди, дори и в трилиони долари и паундове, са всъщност колективен опит на обществото да отговори на тези рискове, които епидемията създава. Епидемията ни показа, че обществото ни може да бъде запазено само на такъв тип координирани колективни действия. И ако те са успешни, ще успеем да преодолеем и ефектите от кризата. Има риск и да не успеят, но те са единствената ни надежда.
