25.09.2018 г.
На правителството не му стигат парите. Хазната усилено търси начини да набави обещаните от Тереза Мей, допълнителни £20 млрд. на година за нуждите на NHS. Натискът върху публичните фондове все така ще нараства, защото населението на Великобритания старее, а не младее и възрастните хора са постоянен обект за социални и здравни грижи.
Има едно логично решение в цялата тази ситуация - финансовият министър Филип Хамънд да обяви в новия националния бюджет през тази есен отпадането на общинския данък (Council Tax) и заместването му с по-справедлива система за таксуване на жилищните имоти в страната, каквато се явява Данъкът за стойността на земята (land value tax), чието време отдавна е дошло.
Известният Council Tax вече навърши 25 години
и навремето бе спешно приет като решение за безизходицата, в която се озова Консервативната партия, след като Маргарет Тачър реши да замести дотогавашната системата на таксуване Domestic Rate (такса, базирана на оценката на стойността на имота при отдаването му под наем) с крайно непопулярния данък Poll Tax. Той бе въведен в Англия и Уелс през 1990 г. и предвиждаше налагането на фиксиран плосък данък върху всяко пълнолетно лице в страната, като стойността му се определяше от съответната община. Данъкът бе въведен като мярка срещу спекулативното надуване на цената на имотите във Великобритания в края на 80-те, но до момента на влизането му в сила, балонът вече се бе спукал, страната бе навлязла в рецесия и улиците бяха залети от масови протести и бунтове. Недоволството на хората бе породено от ред несправедливости на системата - студентите и безработните бяха таксувани с 20%, големите семейства, живеещи в малки жилища също трябваше да плащат „на глава” наемател, докато богатите собственици бяха пощадени и спестяваха иначе огромни разходи. В последвалите размирици, правителството на Тачър падна от власт, Poll Tax бе премахнат 2 години по-късно.
През 1993 г. новият министър-председател Джон Мейджър замести компрометирания данък с новия Council Tax - система на таксуване на живеещите в даден имот спрямо стойността на имота. А тя се определя от съответната му категория от общо 8-те категории (bands) в които попадат имотите във Великобритания.
Както справедливо се отбелязва днес, действащият Council Tax много слабо отразява реалната стойност на домовете и в огромна част от случаите се разминава с промените на имотния пазар в страната през последните години. Причината за това е, че оригиналните 8 категории за стойността на имотите все още не са актуализирани от 1991 г. досега, поради невъзможния им обем техническа и административна работа.
Две са последиците от това разминаване
Първата е, че днешните ставки на Council Tax са незаслужено регресивни или казано иначе - наказателени. Човек, живеещ в дом, чиято пазарна цена през 2015-16 г. е била £100 000, днес плаща 5 пъти по-висока такса в сравнение с някой, чийто дом е бил оценен на £100 000 през 1991 г. и днес вече струва милиони.
Да, средният данък печалба на най-високо заплатените 10% хора, надхвърля близо 45 пъти този на 10-те процента от най-ниско платената част от населението, но средната стойност на Council Tax, който плащат първите е само 2.7 пъти по-висока от тази, която плащат вторите.
Вторият голям проблем при настоящия Council Tax е, че въпреки общата идея да бъде способ за таксуване на богатствата, той не може да го стори.
Нарастващите цени на жилищата са една от главните причини за това личните богатства да са се увеличили 2.5 пъти по-бързо от темповете на растежа на икономиката на страната от 1980 г. насам. През това време обаче, данъците върху личните богатства са останали същите. Тези, които са имали късмета да си купят жилищен имот в правилното време съхраниха непокътната своята „лотарийна” печалба, но тези които имат нужда от жилище сега трябва да поемат пълния размер на наказанието за промяната на пазара.
Джон Мюлбауер, професор по икономика в Oxford University,
коментира в доклада си за National Institute of Economic and Social Research, че британското правителство трябва да промени тукашния жилищен пазар по подобие на този в Германия, тоест, да се строят домове, чиито цени са регулирани спрямо нивото на растежа на инфлацията от 1980 г. досега. Важна част от новия пакет реформи би трябвало да бъде и замяната на досегашния Council Tax с нов, прогресивен данък, облагащ цената на земята (Land Value Tax).
При този данък е заложен принципа размерът му да се определя от стандартната такса на 1 кв.м. земя, която редовно да се актуализира. В добавка към него, всяка сграда да се облага и в зависимост от енергийното й потребление, като пестеливите домове няма да се налага да плащат допълнително.
Подобна идея предлага доста по-висока справедливост, защото ще разпредели повече данъчна тежест към възрастните хора, които са във владение на по-голямата част от недвижимостите и богатствата на страната. Ако допълнителните данъчни постъпления ще отиват предимно за здравни и социални грижи за застаряващото население, то тогава е съвсем логично те да имат по-значим принос към набирането на тези средства.
Страната се наслуша през последните 25 години на мнения и съображения,
защо остарелият модел на Council Tax е най-добре да не се пипа. Нито един от тези доводи не е достатъчно убедителен. Причината за днешното бездействие е отдавна известна - страхът на политиците от наказателен парламентарен вот от страна на възрастните хора, за чиято полза работи настоящото статукво. Но британският жилищен пазар става все по-нефункционален и е крайно време да започне да се работи по оправянето му.
Източник: theguardian.com
__________________________________
#данък #общини #коментар #общински данък #Великобритания
