18.09.2017 г.
Barnard Road, Clapham Junction
Къде си оправят колите служителите от MI5? Разбира се, не в близкия автогараж. Техните возила се държат в изправност от екип автомеханици на щат и ... толкова по този въпрос.
През 70-те години е имало специален гараж на МI5, намиращ се на Barnard Road - една от улиците до St John's Road, в Clapham Junction (Южен Лондон), до местния магазин на Marks and Spencer. Тази локация била разкрита от КГБ и МI5 преместили гаража си на Streatham High Street, където също били надушени от КГБ. Днешната локация на автогаража на МI5 се води, че е "някъде в Западен Лондон".
Chancery Lane Deep Level Shelter
Този авариен пожарен изход се оказва неочаквано замесен при решаването на Кубинската криза през 60-те, когато светът бил на крачка от нова термоядрена война.
През годините на Втората СВ, на централната лондонска улица Chancery Lane била изградена система от подземни тунели, на дълбочина от 40 метра, където да могат да се евакуират до 8000 души. Тунелите така и не били ползвани като убежища и по-късно били предадени на Британската служба за външна сигурност MI6 (ако се чудите каква е разликата между MI5 и MI6, то казано съвсем опростено - MI6 се бори за елиминирането на външните терористични заплахи за UK, докато целта на MI5 е осуетяването на дейността им на територията на страната)
Тунелният лабиринт бил превърнат в телекомуникационен център, който изиграл ключова роля за размяната на съобщения между съветския лидер Никита Хрушчов и американския му колега Джон Кенеди в дните на пика на Кубинската криза (16 октомври 1962 - 28 октомври 1962) и спомогнал за нейното предотвратяване.
Входът към тези тунели днес се намира на Furnival Street (пресечка на High Holborn Street) и е маркиран като авариен пожарен изход, над който има механизъм за вдигане на товари и голяма вентилационна шахта. Интересно, на CCTV камерата, на най-високата точка на Furnival Street, има съобщение, че тя че записва "за нуждите на националната сигурност." Все още ...
Thames House, Millbank
В сградата на Thames House се помещава настоящата щабквартира на МI5 - службата по националната сигурност на Великобритания. Издигната на брега Millbank, в края на Lambeth Bridge, на Темза, сградата се състои от две отделни здания, които днес са съединени. Тя е построена на мястото на някогашни бордеи, които са били разрушени при едно от наводненията на Темза през 1928 г. По-късно бива закупена от британското правителство и след дълги ремонти и вътрешни преобразования, през 1992 г. тя е официално открита от тогавашния британски премиер Джон Мейджър.
85 Vauxhall Cross
Наречени още "Legoland" заради общия си външен вид, сградите Vauxhall Cross Houses, чийто адрес е 85 Albert Embankment, Vauxhall (Централен Лондон) са седалището на Британската служба за външна сигурност MI6.
Комплексът сгради е проектиран от архитекта Тери Фаръл, който е направил дизайна и на Charing Cross Station. Общата сума за построяването на Vauxhall Cross Houses е £152.6 млн., от които една немалка част са похарчени за "специални изисквания", сред които - защита против бомбени експлозии и таен тунел до правителствените офиси на Downing Street.
Официалната обител на MI6 бива открита от кралицата през 1994 г., а само 6 години по-късно, през 2000 г., противобомбената защита на Vauxhall Cross Houses бива подложена на съвсем реален тест. От IRA изстрелват противотанкова ракета по посока на сградата, която улучва прозорец на 8-ия й етаж, но причинява само повърхностни щети.
Waterloo Bridge
През 1969 г. българският дисидент Георги Марков напуска родината си и се премества в Лондон, където започва работа като журналист в ВВС World Service. Там той води рубрика, в която изказва своята открита критика към управляващия режим в България.
На 7-и септември 1978 г., Марков чака автобус на спирката на Waterloo Bridge, когато непознат мъж се блъска в него и изтървава чадъра си. Непознатият се извинява набързо с чужд акцент, скача в едно такси и изчезва в уличния трафик. Георги Марков скоро след това усеща пареща болка в крака си, но забравя за нея. По-късно, когато състоянието му се влошава, лекарите откриват зачервяване на кожата на крака му и следи от убождане. Изяснява се, че в тялото му е заседнала микро-сачма, съдържаща смъртоносното вещество рицин, за което и до днес няма създадена противоотрова. Писателят умира 4 дена след инцидента на Waterloo Bridge.
Brompton Oratory, Kensington
В разгара на Студената война, в Лондон оперират стотици агенти на КГБ. Оживените лондонски улици им дават идеалната среда да се "блъскат случайно" един в друг и да си разменят пакети с информация.
Друг популярен метод за обмяна на информация, носел зловещото (наглед) име "пускане на мъртво писмо" (dead letter drop – DLD). Двамата агенти посещавали по различно време една и съща локация, където "забравяли" на тайно място носител с оперативна информация. Така, не им се налагало да се срещат лице в лице и да излагат на вниманието на службите.
Една от любимите "пощенски кутии" за оставянето на подобни DLD писма била величествената зала на Brompton Oratory - красива католическа църква, с италиански ренесансов интериор, която е разположена на Brompton Road, в близост до Victoria & Albert Museum.
Агентите редовно посещавали църквата и оставяли микрофилми в нишите зад някоя от колоните или статуите. По-късно през същото място минавал и човекът, за когото била предназначена информацията. Локацията на църквата била идеална, с лабиринта от виещи се наоколо улички и близостта й до тогавашното посолство на СССР. Ако агентите усетели, че някой ги следи, те бързо се отправяли към сградата на Harrods, която се намира надолу по пътя и разполага с множество стълби и изходи, които улеснявали изчезването от полезрението на вървящата след тях "опашка".
Millennium Hotel, Grosvenor Square
Александър Литвиненко е бивш офицер от КГБ, който намира политическо убежище в британската столица. Там той открито обвинява руските тайни служби за това, че са инсценирали бомбени атаки над няколко сгради, което е послужило за легитимиране на началото на военните действия срещу Чечня и е спомогнало за спечелването на президентския мандат от Владимир Путин.
На 1-и ноември 2006 г., Литвиненко присъства на среща с бившия му колега от ФСБ (Федералната служба по безопасността) Андрей Луговой и италианския експерт по депонирането на термоядрени отпадъчни продукти - Марио Скараманга. Мястото на фаталната за Литвиненко среща е Millennium Hotel, на централния площад Grosvenor Square. По време на разговора той поръчва чаша зелен чай, която се оказва подправена с радиоактивното вещество "Полоний 2010". Малко след срещата Литвиненко се разболява и умира 26 дена по-късно в University College Hospital. След проведеното публично разследване, съдията Робърт Оуен официално обвинява за смъртта на Литвиненко, лицата Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун.
Скоро след инцидента в хотела, Луговой се връща в Русия. Там той задочно получава обвинението за убийство, а Великобритания изисква от Русия неговата екстрадиция, която й бива отказана. Днес той е депутат от Държавната Дума и има правен имунитет за съдебни действия срещу него.
296-302 Borough High Street
Имало ли е училище, където възпитаниците на британските служби за сигурност са попивали практическите тънкости на занаята? Да има, разбира се. До средата на 90-те, тази функция се е изпълнявала от сградата, намираща се срещу полицията на Southwark, в Централен Лондон, на Borough High Street.
Мястото, логично, не е било официално регистрирано като "училище за шпиони", а се е наричало с неутралното име "тренировъчен център", но по време на тези тренировки са се преподавали всички физически техники и умения на модерния шпионаж.
Източник: londonist.com
__________________________________
#Лондон #Великобритания #любопитно #шпионаж #разузнаване #мистерии #улици
